Депресия след първата ми татуировка.
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 1868 пъти
Здравейте на 20 години съм.

Реших да си направя татус в малък размер който има смисъл за мен понеже е за член от семейството, татуса е на място където лесно може да се скрие, и е в размери около 6-7 см.

Първо начално бях много щастлив и нетърпелив да го покажа на всичките си приятели, но после след седмица ми стана супер зле, и гадно че ще го нося цяла вечност просто тая мисъл ме побърква, изглежда ми готино, както на другите около мен, но нещо ме кара да се чуствам зле и некомфортно сякаш съм направил най голямата грешка.. И че изглеждам като затворник, бандит или просто лош човек? Бях чел че това е нормално понеже самата психика се опитва да свикне с променята в тялото ми. Вие какво мислите по темата?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 4 месеца hash: 0890831e71

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Определено не е ненормално, все още се опитваш да свикнеш с идеята, че си нанесъл промяна върху тялото, която ще трае вечно. Изпитвала съм подобно чувство при всяка промяна. Сякаш си счупил зъб, обзема те лудо чувство за необратимост. Добрата новина е, че малко неща са необратими и в днешно време татуровките могат да бъдат заличени. Дай си още време да свикнеш и спри да се концентрираш толкова върху това. Когато бях на 18 боядисах косата си, исках го с години, но това не ме спря да плача 1 час. Казвам го, за да се посмееш, самата аз се смея докато го пиша. И докато мислих за тази промяна, не можех да я приема. Съветваха ме да си върна естествения цвят, застанах пред огледалото, погледнах се и се замислих. Всъщност не беше зле, не бях взела решението за 1 ден и не исках да се боядисвам отново. Предполагам, че и ти не искаш да заличиш татуировката. Отпусни се малко, дай си време да свикнеш и си напомняй защо си взел решението да се татуираш. За теб тези 6 см мастило по кожата ти имат смисъл, обмислил си го, събрал си пари и си го направил. Тялото е твое и имаш право на това. Имам приятели с татуси и почти всички от тях са ми споделяли, че им е отнело време да свикнат и в началото е било много странно, неприятно на моменти.

 

...

преди: 6 години, 4 месеца hash: 0c4955887b

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Това са пълни глупости! Значи не заслужаваш тази татуировка и тя не значи нищо за теб. Виж, татуирането е изкуство, начин да изразиш себе си и да направиш отпечатък на характера си. Да, бандитите го правят за да изразят неприазънта си към правилата и обществото, ние обикновените хора го правим за да изразим по- добре себеси - чувствата си, живота си и дори болката и радостта си. Първият си татус направих едва на 14г. Беше надпис на лявата ми ръка, пожелание от баба ми, което искам да помня вечно и ще помня вечно. След това си направих окото на хор отзад на тила, мисля че тази татуировка ме запази, съхрани и спаси в много обстоятелства. Последващите ми татуировки включват трибъл на дясната ми ръка по случай завършването на университета, огън на десния ми крак по случай тежък сблъсък на косъм от смъртта, надпис ниско долу на стомаха, когато загубих приятелка и две големи крила на гърба, когато открих моята сродна душа. Когато се роди сина ми си татуирах двойна брадва отстрани на торса, а година по късно до брадвата разцъфна роза за прекрасната ми дъщеря. Нито веднъж не съм съжалила за всички тези татуировки, те ме направиха човека който съм днес - пълноценен и жив!

 

...

преди: 6 години, 3 месеца hash: 54937603f3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   имам 12 татуса, обичам ги до един и са част от мен, стегни се

 

...

горе^