Споделена история от Тинейджърски |
Вечна и чиста обич!
преди: 6 години, 4 месеца, прочетена 975 пъти
Здравейте!
Момиче на 18 съм.
Как да я започна тази объркана или по-точно побъркана история..
Бях само 5- ти клас когато тя прекрачи прага на класната стая..
Питате се кой е прекрачил прага ли? Ами прекрачи го учителката ми.. Учителката превзела сърцето ми 7 години, вече почва да тече и 8-мата.. Струва ви се странно, да знам! Но ако все още четеш това ще останеш изненадан!
Обичам учителката си, да, но не по начина по които си представяш.
Обичам я по начин който не мога да опиша и обясня! Обичам я, като майка, сестра, роднина и т, н, но не и като сексуален партньор или подобно. А, ако знаете колко я мразех в началото, но за месец- два всичко се обърна. Нямах търпение да започне часа ни, да я видя, да я чуя. Тази жена е както страхотен учител, така и страхотен човек.
Гледах я от далеч и така исках да я прегърна, просто една прегръдка за това жадувах. Но не съм смела.. чудя се какво ли би си помислила.. да! за нея това може да е една проста прегръдка, както със всички останали, но за ме не е.. толкова обич ще има в тази прегръдка, а аз съм човек който не казва току така
- обичам те! Казвам го саамо на хора които обичам истински.
Не прегръщам и хора просто така.. Мога само 3-ма. Г-жата, гаджето ми и една изключително добра приятелка.
Винаги когато мога помагам на тази учителка, тя със сигурност знае че тя ми е любима учителка, но не знае всъщност колко ми е любима.
Ужасно трудно минаха последните 3г за мен. В средата на 8-ми клас тя забременя и излезна в майчинство. Доста трудно приех мисълта, че няма да я виждам, но си казах че това, може би е възможност да я забравя и чувствата ми да изчезнат и тя да е просто любима учителка, а не човек който живее в сърцето ми вече почти 8г.
Доста се заблудих, че обичта ще изчезне.. Чувствата ми растяха все повече и повече, и просто вече очаквах завръщането й.
През времето в което тя беше в майчинство, аз не я забравих за никой празник. РД, ИД, Коледа, Великден, 8-ми март, 24 май, Дена на учителя и т. н. Всяко пожелание беше авторско и и минимум па 10-12 реда.
Миналото лято тя дойде до училище, а аз бях там за да потренирам на терена и я видях в коридора. Не очаквах да я видя. Тя щом ме видя се усмихна и тръгна към мен, и разпери ръце. Аз се панирах, щях да припадна от притеснение. Стигна да мен и ме прегърна, аз също я прегърнах не можех да я пусна. Стояхме 5-6 секунди прегърнати. Бях много щастлива. Толкова жадувана, бленувана прегръдка 5 години... Поговорихме си малко, макар че аз едвам говорех. Много се притеснявам в нейно присъствие.
За почти 8г няма ден, нощ в който/ която да не мисля за нея..
Измислих и текст. Посветих го на нея послучай завършването ми тази година и последната ми с нея. Поне 12 клас ще успея да изкарам с нея.
За началото но годината купих и цвете за нея.
Не искам тази година да минава. толкова ще ми е трудно.
Единствено искам да постигна е това да я виждам и ако има нужда от помощ да знае, че ще съм насреща й. Но нз как да и го кажа.. няма да звучи нормално в нейните уши..
Каквото и да стане аз със сигурност ще я обичам вечно. Тя ще си остане прекрасната учителка, и страхотен човек.
И весе пак ако някой ден попадне моята учителка на тази история.
знайте, че ви обичам и винаги може да се обърнете към мен за помощ!
ОБИЧАМ ВИ АДСКИ МНОГО!
ЗА Р-ДТО й тази написах пожелание и й пратих текста.
ето го и него:
Последен звънец
Учителко мила, учителко добра.
Благодарна съм на съдбата, че с Вас ме запозна.
За мен е чест да познавам такава като Вас
С нетърпение очаквам всеки ваш час.
Времето бързо и неусетно мина и ще ни раздели
От училището и класната стая ще ни отдели,
но най- тежка ще ми е раздялата с Вас
Защото Ви обичам безкрайно много аз!
Ще си спомням с болка в сърцето
за всички отминали дни и красиви спомени,
за всички хубави моменти в онези страхотни дни
и ще плача защото пак ще искам да съм там.
Обичам Ви! всичките ни спомене и тях!
Ще ми липсвате безкрайно много
Вашата усмивка, заедно с вашия страхотен глас
Иска ми се да съм там отново във пети клас
Обичам Ви и винаги ще е така.
Ще останете завинаги в моята душа.
Макар и края на 12 клас да ни раздели
Ще останете любимата ми госпожа
Не искам последния звънец да бие
защото новия живот ще ни превземе
И хубавите ми моменти с вас ще ми отнеме
Искам си отново хубавото старо време.
Сега сълзи по лицето ми се стичат
Щом се сета за раздялата със Вас
Обичам Ви и винаги ще е така!
Вие сте най-страхотната госпожа.
|
