Споделена история от Тинейджърски |
Живота ми - какво да правя ?
преди: 6 години, 7 месеца, прочетена 1343 пъти
Здравейте, аз съм момче на 15 -9ти клас. Та.. ще започна с това че като бях на 4 години нашите се разведоха и от тогава не съм виждал баща ми. Тогава бях малък и не мислех толкова какво е станало и го приех горе-долу нормално, сякаш нищо не е станало. До 2-3 клас всичко си беше перфектно, всички се отнасяха с мен нормално, бях спокойно дете, имах добри оценки в училище и т. н. В 4-ти клас имаше кавга между майка ми и роднините ни и за лятото се изместихме при една приятелка на майка ми където се запознах със синът й и станахме най-добри приятели. После, в края на лятото се върнахме в апартамента ни и после почнах 5-ти клас. Точно в началото на 5-ти клас може би някъде 2рия или 3тия учебен ден чух, че приятелят ми е загинал в катастрофа... И това го преживях.. В класа всички ме мразиха без абсолютно никаква причина, аз даже не бях говорил още с никой, но успях да си намеря приятел, който в средата на 6ти клас се измести и повече не чух нищо от него.. После пак си намерих един приятел от същия клас който естествено спря да общува с мен след като започна 8ми клас, понеже бяхме двамата до края на 7ми клас. Никога не съм пушил, пил, нито пък искам да съм в тези особени тийнеджърски групички от ''приятели''. Учителите от 4ти клас спряха да ме харесват не знайно защо и съответно имах по-ниски оценки - за което не ми пукаше особено. В 8ми клас си намерих двама приятели естествено от който единия вече не ми е приятел... въпрос на време е така да стане и с другия. Имал съм само едно гадже през живота си и тя беше курва. От тогава съм се отказал да комуникирам с момичета. В добра форма съм, смятам, че изглеждам нормално.. добре де, поне не съм баш грозен.. Не съм нито отворен, надут, самоуверен и като цяло не отговарям на всички тези особени изисквания. От вече 2-3 години си хабя времето пред компютъра щото като гледам по-добра опция нямам.
Депресиран съм от вече 4 години заради заседналия ми начин на живот. Наскоро бях изпаднал в ''екзистенциална'' криза и се бях депресирал дори още повече. Но като гледам скоро измъкване от депресията няма защото на който и да споделя, каквото и да споделя на никой не му дреме. Хората ги е грижа явно повече за себе си и винаги са си мислели, че са над всички останали. Заради такива индивиди и аз израснах същия - нервен, егоист, алчен, надявам се е останало нещо хубаво в мен.. Всеки ден минава супер бързо, в училище се смея и си говорим с приятеля ми а като се прибера пак сядам пред компютъра и така... В почивните дни - цял ден на компютъра. Отдавна съм се отказал да уча, може би заради учителите които ме демотивираха и намразиха без причина като бях малък- не знам, поне без да уча изкарвам някак си 4ки и 3ки.. Напоследък просто почнах да се замислям - скоро ще стане време да почна работа, да се изнеса от нас. Тогава какво ще правя? Няма да ''успея в живота'' с цял ден седене пред вкъщи.
В гимназията ми бих казал че има и красиви момичета ама дали ще се хванат със такъв срамежливец като мен - естествено, че не, нали има други по-яки и отворени пичове, що да съм аз? Искам да кажа че съм хетеро, приятелят ми от класа е гей - даже той си има приятел... Като гледам на всички от класа ми им върви, със каквото и да е. Всички си живеят хубав, ''мечтан'' от мен живот а аз седя и се комплексирам излишно... Нямам приятелка нито приятели с които да изляза, да говоря, да играя. Нито пък семейство, майка ми постоянно има работа - аз съм все едно сам вкъщи. Не съм от заможно семейство но не мисля, че това има голямо значение. Не виждам бъдеще за мен с този начин на живот, какво да правя?
|
