Споделена история от Тинейджърски |
Спасение
преди: 7 години, 1 месец, прочетена 1078 пъти
Море от зълзи, бряг от нещастие.
Тъгата е страшна, жестока е тя
Уморих се да търся щастие, няма го
Предадох се на тъгата, приятел ми е тая
Ни напред, ни назад, закована съм!
Не ме пуска, към дъното ме дърпа,
Не мога да плувам нито да дишам под вода
Настъпил е моят последен час на смъртта
За щастие мечтах, но така и не успях
Тъгата с мен ще си отите поне ще се спося
С нетърпение очаквам края и да отлетя
И като волна птичка раят да покоря
Сбогом мили хора, сбогом и живот суров
Поредна жертва ти вземаш от своят род
Всеки отлетял се е споасил от теб
Сбогом, сбогом живот проклет!
|
