Споделена история от Тинейджърски |
Чувствам се самотна
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 912 пъти
Момиче на 15 години съм. От известно време се чувствам наистина самотна. Сякаш нямам никой до себе си. Имам компания, разбира се, но не пт тези, с които се излиза всеки ден. Имам много близки приятели, с които също излизам много често, но има и дни, в които съм вкъщи. И се чувствам много, много самотна. Всъщност веднага щом се разделя с приятелите ми се чувствам така. Това странно ли трябва да бъде? Имам едно ужасно чувство в стомаха. Чувство за малоценност може би. Или е просто самота... Не знам. Нямам си приятел. Може би това допринася за това как се чувствам. Никога не съм си имала приятел. Не е като момчетата да не ме заглеждат. Не съм грозна или дебела. Аз съм съвсем нормална. Просто никога не са се получавали нещата. С никой не се получава. И вече не знам.... В мен ли е грешката? Аз ли правя нещо грешно? Започвам да се отчайвам, защото вече съм на 15, а не съм имала гадже никога, не съм се целувала никога, а да не говорим за секс. Не, че умирам от желание или това ми е някаква фикс идея. Даже да имах възможност с някого, бих изчакала годинка поне. Понякога ми мисля, че има едно нещо, което правя грешно. Дори сега, в този труден момент, приятелите ми не знаят, че се чувствам така. Тя никога не разбират как наистина се чувствам. Пред тях винаги съм оптимист, винаги се шегувам и... Никога не съм себе си. Когато се прибера вкъщи, устата ме боли от фалшиви усмивки. Пред момчетата също се държа така. Оптимист, човек, на когото не му пука за нищо... Ни ако покажа своето истинско аз, никой няма да ме хареса. Аз съм песимист, казвам и правя тъпи неща, когато се отпусна, скучна съм, грамотна съм, както сами виждате. От опит знам, че ако бъда себе си, никой няма да ме зажележи... Може би това също допринася за самотата ми. Всички ме търсят за съвети, но аз не мога да потърся никого. Имам yt канал, в който качвам едити на клипове понякога и е доста успешен канал. Имам почти 70к абоната. Така се запознах с едно момче, което се занимава със същото нещо, само че е от Тайланд.... Писахме си доста и той ме добави в една група с много хора, които са от различни краища на света. Те са точно като мен... Говорят и пишат същите неща като мен. Само че ме е страх да пиша там. Не знам защо... От седмица съм в тази група, но... Не пиша нищо. Може би от страх. От страх, че съм нова и може да не бъда приета. Той ме попита защо не пиша, но аз сменях темата. Не знам дали е късно да започна да пиша в групата. Другите сигурно са ме помислили за доста странен човек, не знам. Момчето с канал иска да говорим по видео чат за да обсъдим един проект. Не оточнихме кога, но честно казано ме е страх. Ще говорим на английски, а аз имам чувството, че няма да се справя да говоря на английски. Както и да е, не си пишем с него от няколко дни. Отново се чувствам по същия начин... Изпуснах шанса си с групата.... Отделно си пиша с едно момче, с което отново се издъних... Какво правя грешно? Какво трябва да правя занапред? Наистина съм доста объркана и не знам с кого да споделя. Благодаря ви, че прочетохте това докрая...
|
