Чувствам се психически слаба
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1721 пъти
Здравейте! Момиче на 14 съм. По принцип винаги съм помагала на всеки с каквото мога, не съм показала слабост пред никого, защото знам че ще знаят къде е слабото ми място и, че ще ме наранят, рядко съм показала себе си и винаги сама съм решавала проблемите си и никога не съм търсела ничия помощ. Рядко споделям на който и да е как се чувствам, когато ме боли се опитвам да го прикривам. От известно време всичко се преобърна. Почнах да плача често и не мога да се контролирам. В мозъка го преодолявам и си казвам че всичко е наред нищо сериозно, че ще се справя, но емоциите ми напират и сълзите също! Чувствам се слаба! Не знам дали е от пуберитет или просто психиката ми, защото сдържам всичко в себе си и на никого не споделям как се чувствам и все гледам да реша на другите проблемите! Чувствам се натоварена.... Какво да правя? Извинявам се, ако имам грешки.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 6 години, 5 месеца hash: 6098f5b9e6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Момиче на 15 съм и съм в същата ситуация само че аз знам причината поради моята психическа слабост. Всеки човек има свои причини сигурна съм, че и ти инаш своята. Просто изчакай да се стъмни, легни на леглото или седни и си затвори очите и помисли над събитията случили се наскоро! Ако не намораш причина се попитай"Какво ме държи назад" и предполагам някой отговор ще изплува в съзнанието ти. Щом разбереш какво е, се оттърси от мисълта за това и си кажи"не, няма да позволя на тази случка да ми провали живота" и се усмихни. Успех и очаквам да пишеш за развитие :) *dreamer15 *

 

...

преди: 6 години, 5 месеца hash: 4c77a6bd67

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   И пубертета има общо, защото хормоните ти са в някакъв хаос, но аз виждам и по-съществени причини за състоянието ти. Претоварила си се с чужди проблеми, таиш всичко в себе си, потискаш собствените си проблеми и чувства. Така не се живее, хората имат някакви граници и трябва да се грижат за себе си, ако искат да се чувстват добре и да са по-уравновесени. Не си мисли, че сълзите са слабост. Всички плачат, някои по-често, а други по-рядко, но това е без особено значение. Излей си го, имаш нужда от това. Тялото ти се опитва да ти покаже, че си стресирана и те моли за почивка, отдушник. Емоциите трябва да излязат някак и да се успокоят. Не ти казвам да плачеш ежедневно или да го правиш пред всички, но няма лошо в това понякога, когато си сама, да си поплачеш, да си изпишеш чувствата на лист, да послушаш любима музика или да поговориш по-откровено с близък за теб човек. Нормално е, всички имаме такива моменти. Стреми се да не трупаш чувствата си, а да намираш начин да ги изкарваш от себе си. Слабостите са част от всеки човек, опознай своите, спри да се срамуваш от тях и поработи над това да ги преодолееш, вместо да ги игнорираш и да им даваш сила.

 

...