Приятелки
преди: 6 години, 3 дни, прочетена 886 пъти
Има едно момиче на моите години, с което в началото на запознанството ни се сприятелихме и се разбирахме много добре. Но това не продължи особено дълго, защото в един момент започнах да оставам с усещането, че сякаш ме отбягва.
Всеки път като й пишех, разговорът приключваше много бързо, защото ми казваше, че има работа и не може да пише повече. След което не ми се обаждаше отново и така на практика не можех нищо да си кажа с нея.
Виждахме се само в училище и когато си говорехме, пак често оставах с усещането, че не й е интересно да си говорим и се чувствах тъпо. Защото или сменяше темата, или говореше повече за себе си.
След като завършихме, спряхме да се виждаме. Няколко пъти съм я канила да излезем някъде да пийнем по нещо или на разходка, но тя всеки път отказва с думите, че когато е свободна, ще ми се обади. Но това така и не се случи в продължение на няколко месеца. Разбирам, че има моменти, когато на човек му е по-натоварено или не му се излиза, но да нямаш време за едно кафе в продължение на месеци?
Сестра ми каза да не търся повече това момиче и да си гледам живота. Приех, че може би не си пасваме достатъчно, за да бъдем приятелки. Като се срещнехме някъде из града, се поздравявахме, разменяхме общи приказки, , как си - добре'' и дотам. Да, обаче все пак се питам дали не съм постъпила прибързано, като се дистанцирах, даже се чувствам малко виновна. Вие как мислите?