Споделена история от Тинейджърски |
Задръстена
преди: 6 години, 5 месеца, прочетена 1141 пъти
На 16 съм и нямам приятели, поне не в училище. Имам 2 приятелки, но и трите учим в различни училища и излизаме след училище.
В моя клас не разговарям с никого. Има добронамерени момичета, но не мисля, че биха искали да бъдат близки с мен и да ни виждат по коридорите заедно, понеже всички ме мислят за ку*ва. Може би и заради това странят от мен. Но сама съм си виновна. Правех се на такава, каквато не съм и пращах снимки насам натам, за да получам внимание и сега никой не разговаря с мен. Не съм такава аз си го знам, просто направих грешка и няма да я повторя, но вече е твърде късно.
Седя си сама на чина и мълча през целия ден.
Момчетата не ме харесват. Грозна съм. Или поне аз така си мисля. Не съм сигурна.
Гледам се в огледалото и аз самата много се харесвам, и лицето си, и тялото си.
Но нали знаете, че когато някой друг е отсреща той ви вижда наобратно- не както вие се виждате в огледалото. Когато ми правят снимки изобщо не се харесвам и като се замисля, че всички ме виждат по този начин ми става тъпо, защото изглеждам мега грозното- едното ми око е по-присвито от другото и изглежда по-голямо, брадичката ми е някак си по увиснала от еднага страна, устните ми са изкривени- неща, които в огледалото не изглеждат така.
Таа, това е моят проблем.
Някой може ли да ме посъветва нещо?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 6 години, 5 месеца hash: 734389caba |
|
1. Глупости, вероятно си хубаво момиче, но ти липсва самочувствие. И какво като нямаш приятели, самотата си има и плюсове. Важното е да си разумна като човек и да вярваш в себе си.
|
|
