Имам скапан живот :((
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 2966 пъти
Момиче съм почти на 16 и моят живот найстина е скапан като започнем от това, че наще и 2мата са диабетици :(( и ми е мн гадно сяка вечер да ги гледам как са бодат със тия игли за инсулин искам да имам нормални родители да са напълно здрави и баба също има диабет и дядо ми имаше, но той почина като бях на 8 години помня всеки спомен със него и бих дала всичко да си го върна пак да ме води на морето на балкан на планина :(( за мен семейството ми си остава номер едно! Имам по голям брат той е много зле съден е 2 или 3 пъти за дребни кражби се се чуди от къде да измъкне пари (не е наркоман) но да измъкне да може да си купи цигари и нз кво още. Мама се е зарекла, че ще го води на психолог дано поне там му помогнат, защото нашите опитаха всичко говориха с него, че това което прави не е хубаво, че си е провалил живота защото има досие той се обещаваше, че ще се промени че няма да лъже но нищо не се е променило ;(( и от това страдам и аз, защото ми е мъчно да го гледам така той все пак ми е брат. И никой не ме разбира имам толкова за разказване а няма на кого и то това също страдам. Преди 2 години бях зарязана от приятели без да ми кажат защо не бях направила нищо просто спряха да ме търсят понесах го доста тежко и още го понасям, защото от тази комапния имаше едно момиче с което бях по близко под по близко имам предвид, че винаги излизахме с нея преди да стане 5 часа в колкото се събирахме всички и ходихме насам натам и като се прибирахме всички към 9 и 30 някъде ние с нея оставахме до по късно аз винаги я изпращах, защото живее точно зад нас и не ми пречеше. Просто толкова много спомени ще ми гръмне главата от тогава нищо не е същото! Нямам почти с кой да излизам а толкова много искам пак да бъда онова дете, което се усмихваше секи ден дори без причина а сега не се усмихвам защото нямам причина.. по някой път излизам с едно момиче от моят клас, но с нея нищо не може да се праи по цял ден седим почти на едно и също място а на мен ми писна и не се чувствам така да се каже щастлива както преди 2 години не ми е весело с нея, но по добре с нея отколото сама по цял ден в нас пред компа. Но аз пак се чувствам сама дори и когато съм с нея просто чувствам една празнина в мен и никой не вижда какво става с мен, а и толкова много искам да прегърна някой :(( вчера слушах песента на martyo - zalez и потънах в спомени лягам си и пак започвам да си мисля за миналото си просто глава ми ще екслодира. Истината хора е че аз съм готова да помогна дори, когато на мен няма кой да ми помогне никой не осъзнава колко съм мила и добра не знам колко още ще издържа. Благодаря на тези който прочетоха моята история :*

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 6 месеца hash: 378c5b3474

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Бъди малко по-оптимистична. Всеки е имал такива периоди, а такива псевдо приятели не ти трябват. Според мен по-добре сама, отколкото с тях. Фактът, че вашите са диабетици определено не е много приятен, обаче все пак са живи, пълноценни хора са и макар диабетът да е сериозно заболяване, не смятам, че трябва с това да се тормозиш. Имам доста познати диабетици, които си живеят над 20-30 години с болестта и освен инсулина и хранителния режим - си водят съвсем пълноценен начин на живот. Що се отнася до брат ти - разбирам те, че ти е мъчно, но той е вече голям и може да прави сам изборите за себе си и да носи последствията от тях. Съсредочи се върху себе си и гледай да върнеш усмивката на лицето си. Има толкова много неща, за които човек има смисъл да живее и трябва да му се живее. Една група те била изхвърлила преди години - те губят. Сега си на 16 и вярвай ми, че онова гадже няма да е последното. Толкова свестни момчета има - все някое ще се появи на хоризонта. Не гледай толкова в миналото и сега може да ти е яко. Няколко вариянта ти давам. Сега е лято, имаш повече свободно време - запиши се на някакъв групов спорт - тип волейбол примерно. И танци на мен не ми звучи зле. Определено ще срещнеш нови хора, покани ги на кафе. Отиди на кино, в някое заведение влез да пиеш по едно кафе и все ще срещнеш някой. Ако живееш до морето, ходи на плаж дори и сама. Не се ограничавай да излизаш, защото нямало с кого, защото се получава един омагьосан кръг. Ти не излизаш, защото няма с кого, а къде ще срещнеш някой, с когото би могла да излизаш. Просто ходи на местата дето ти се ходи без да ти пука с кой си или дали си сама и все ще намериш някой. Много успех и бъзи по-позитивна. Ана

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: 17fcbba5cf

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Кофти работа наистина. А си мислех, че моят живот е скапан. (за справка виж темата Самота по-надолу). Не знам не се сещам какъв съвет да ти дам

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: a891b59e56

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   мила, не твоят живот е скапан, а на тези около теб. Вашите имат диабет, не са виновни хората, но е тип А, значи няма лек. Много внимавай какво ядеш и за тегло и изобщо, вероятността и ти да се разболееш е огромна! Важното е здравето, според мен. Ако брат ти е здрав, ще се измъкне от батака, спокойно. Ти си гледай книгите и ученето. Според мен те тресе пуба и сега точно животът ти изглежда като ад, спокойно! Не тъжи за „приятелите си“, а се концентрирай в-у хората, които сега са в живота ти и не забелязваш. Научи се да живееш за себе си, да ти е приятно със собствената ти компания. Аз на твоите години също бях в дупка. Цялата ми компания се записа в друго училище на 13, докато бях лятото на село. Класът ми се разпадна, преместиха ме в т. н. „елитен клас“, в който бяха нагъчкали само отличници. ТАМ НАМЕРИХ хората, с които действително имах много общи неща. След 7-ми клас онтово се разпръснахме, защото всеки кандидатства в различна гимназия. Като завърших - пак загубих всички, защото пък заминах за чужбина да уча... И така, животът волю-неволю ме разделяше с хората, а и имах периоди, в които те ме зарязваха, както и аз сега страня от хора, които са ме предавали волю или неволю. С две думи - такъв е животът. Гледай да останеш здрава, да бъдеш добра дъщеря и ЖИВЕЙ ЗА СЕБЕ СИ. Хората в живота ти ще идват и ще си отиват, не тъжи по тях, а живей днес и сега. Съветвам те освен това с нищо да не се изпускаш пред родителите ти, че би искала „нормални родители“ - никой не иска да има диабет! Гледай ти самата да се пазиш, 50% зависи от теб! Всичко друго ще си дойде на мястото!

 

...

горе^

преди: 13 години, 6 месеца hash: f37c4534a1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Напротив от всичко това, което се случва аз страдам!!!!

 

...

преди: 13 години, 6 месеца hash: a891b59e56

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   и защо трябва да страдаш? 1. не можеш да промениш фактът, че родителите ти са болни, че брат ти има проблеми, че дядо ти е починал 2. приятелите ти са те зарязали - е и? и да се косиш, и да „страдаш“ няма оправия гледай да не създаваш проблеми на близките си, да си до тях в трудни моменти и се огледай за подходящи хора за приятели. живей днес, сега и за себе си

 

...