Нямам желание да слагам заглавие-съжалявам
преди: 5 години, 11 месеца, прочетена 1121 пъти
Здравейте! Аз съм момиче на 16. Проблема е, че адски много развих страх и апатия към себе си, че дори спрях да излизам толкова често навън. След една случка, в която пренебрегнаха чувствата и желанията ми тотално се смазах. Проблемите не закъсняха и в момента изобщо не се чувствам продуктивна нито за себе си, нито за околните. От около 4-5 месеца имам сериозни проблеми със съня, първоначално пиех успокоителни, за да мога да заспя в нормален час. Злопотребих много с тези медикаменти, дотолкова, че те вече не помагаха в заспиването. След това се започна един период, в който си лягах в 8 сутринта и ставах към 4-5 следобяд. Опитвах се на няколко пъти да си оправя режима и да не спя цял ден, за да си легна нормално но уви, на един път не знам как не припаднах на улицата, защото излезнах баш на най-голямата жега и не бях пила много вода. След това имаше малък период от около седмица и нещо, в който си лягах навреме и се събуждах малко преди обяд. Мислих си, че това нещо е напът да отмине, но нещо се обърка... Сега си лягам към 5 (6 макс) и ставам в 15-16.



Цяло лято съм така... Родителите ми забелязаха това нещо, майка ми ме подкрепяше и се опитваше всячески да ми помогне, докато на баща ми не му правеше много впечатление, а когато му направи се опита да ми сложи ултиматум да съм станала най-късно в 8. Естествено това нямаше как да се случи. Обвиняваше ме затова. Много ми е неприятно, защото аз самата не знам как да си помогна на себе си, а ако не аз, никой друг няма да може колкото и да има желание.


От малка по-големият ми брат винаги е на първо място и всички му угаждат, докато аз седях на заден план... бях накъде в сянката му. Баща ми е свикнал с това, когато е ядосан (най-вече на брат ми) да си го изкарва на мен. Ако трябва да съм честна не изпитвам омраза към брат си, напротив обичам го и смятам, че заради родителите ни не си струва да го мразя само заради това, че сме възпитани по различен начин. Не ме разбирайте по грешно, аз не искам да кажа, че мразя баща си или някой друг от семейството. Помня разговорите с роднините ни, които живеят далеч от нас. Винаги питаха за брат ми, но не и за мен. Въпреки всички тези неща ми беше приятно да прекарвам време само с брат ми. Искрено се забавлявах докато бяхме малки, най-вече, когато никой не се опитваше да се пречка на щастието ни.


За жалост нещата си развиха последствията и сега брат ми не е най-добрият пример за подръжание, тежко ми е, че връзката между нас вече не толкова здрава и почти всичко е рухнало. Липсва ми. Родителите ми не спират да ме сравняват с него и да ми казват, че съм станала утрепка като него и ежедневния тормоз свързан с това, че за нищо не ставам ме съсипва.


Смятам, че проблемите ми с тялото(най-вече съня) се свеждат именно до този голям проблем. Семейството ми доста допринесе за успешното ми комплексиране затова, че съм ненужна в картината. На моменти се чувствам като провален аборт и имам чувството, че наще гледат на мен като на последен шанс.


След онази случка, която спомемах по горе (тази, в която пренебрегнаха желанията ми) всичко започва да ми се връща в ретроспекция и да изживявам онези кошмари, в които съм най-нежелана. Затова седя по цял ден вкъщи и напълно осъзнавам, че сама съм си сложила клетка. Изпитвам ужас да излизам с голяма компания от хора най-вече, защото имам чувството, че не съм желана. Целта на цялата тази манджа беше просто, защото исках да споделя мислите си с някого, понеже не съм сигурна на кой мога да се доверя.

Искам да се извиня ако съм допуснала грешки при писането или съм написала някои неща прекалено разбъркано (връхлитат ми всякакви мисли и не знам кое по-напред на напиша).



Благодаря на всички, които стигнаха до края на тази измъчена история и благодаря предварително на модераторите, от които се надявам да получа разбиране и историята ми да бъде публикувана <3

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 11 месеца hash: 81574cf415

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   На половината и аз съм така, но се държа на крака, като гледам единствено усмихнато на нещата. Рано или късно всичко ще се промени в нещо по-добро и всичко ще стане по-добре. Не спирай да гледаш напред и винаги си повтаряй, че си щастлива и че всички са ти приятели. Така се справям аз, иначе и аз имам страх от много хора и др свързани неща. Това нека не пречи на твоето щастие, защото така ще се сгромолясаш съвсем духом. Бих ти дала някъде да си пишем, но за жалост сайта не позволява. Jack The Ripper

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 79dd4f3332

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Поговори с психолог. Не е нормално да се чувстваш така, а и дама виждаш с времето нещо, което е почнало като психически проблем е започнало да ти се отразява на здравето, вече не спиш нормално и това е само началото. Ако не вземеш мерки, ще стане все по-зле и накрая може наистина да се разболееш сериозно, за това не пренебрегвай сигналите, които тялото ти изпраща. Щом на баща ти не му пука, много, поговори с майка си, помоли я за помощ, ако няма пари за психолог, изчакай 15 септември и поговори с училищната психоложка. Няма нищо срамно в това. На всеки се е случвало да се чувства нежелан и изоставен, важното е да потърсиш помощ навреме.

 

...

преди: 5 години, 11 месеца hash: 5241443605

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   И аз съм момиче на 16 и лягам към 5-6ч, понякога в 7 сутринта и ставам в 15:00ч и то с аларма. Много пъти съм се опитвала да си оправя режима, защото забелязвам, че не ми влияе добре. Нямам време за нищо, не че излизам някъде, но и да реша, то вече е станало обед. Другото, което не знам за добро или зло е, че съм единствено дете и това означава, че по цял ден съм сама вкъщи. Имам само 2 приятелки и единственото, с което мога да се занимавам е телефона, телевизора и домашните задължения. Чувствам се изолирана по собствено желание и самотата ме кара да се вкарвам във филми и излишни мисли. Съжалвам, че не мога да ти дам съвет, но просто искам да знаеш, че не си сама. <3 И помни всичко е до време, сигурна съм, че нещата ще се променят.

 

...

горе^

преди: 5 години, 11 месеца hash: 916a5f02ad

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   ми намери си гадже което да те разбира и подкрепя и се изнеси от вас. освен това да те мързи да напишеш заглавие, показва, че най-вероятно и в живота те мързи за доста неща. развиването на добри навици иска постоянство. успех

 

...