 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Останах без приятели в 12-ти клас..
преди: 5 години, 7 месеца, прочетена 1325 пъти
Здравейте, сега съм в 12-ти клас, на 18 години съм и след няколко месеца ми предстои да завърша. От малко село съм и се преместих да уча в по-голям град от 8-ми клас. Живея на квартира, имах съквартирантка от 8 до 11 клас, но с нея се скарахме и се преместих да живея сама. Както и да е, всяка година имах и добри и тежки моменти, но тази година започна още от началото зле. От града имах само една приятелка, с която стояхме на един чин през годините, но тази година тя преживява труден момент и не и се говори с никого. Съоътветно нашите отношения охладняха, вече не си споделяме както преди, почти не си говорим и аз се чувствам много изолирана. С никой друг ме успях да се сближа в класа ми, защото съм много срамежлива. Това много ми тежи, защото точно последната година исках да бъде незабравима, да излизам навън, да се забавлявам, а то стана точно обратното. Много ми е болно, че ще се разделим по този начин, знам, че си има проблеми, но ми липсват нашите разговори, липсва ми близостта, която имахме. Имам и други приятели и познати, но те или учат в друг град или винаги са заети и нямат време да излизат. Много ми тежи тази самота, защото и в училище няма с кого да си говоря, когато се прибера у нас също съм сама. Имам гадже, което е за момента единствената ми подкрепа и прител, но ми липсва женска компания и приятелки. И преди съм губила приятели, това винаги много ме афектрира. Знам, че съм в 12-ти клас и трябва да уча за матури, но просто само за това мисля. Толкова ме хваща яд, че така стана, постоянно мисля, колко съм самотна, качих 5 кг от стрес. Преди много обичах да чета книги, а сега от 2 месеца не съм прочела нито една.. Моля ви дайте ми съвет, какво да правя, как да постъпя? Не вярвах, че в 12-ти клас ще остана сама и няма с кого да излизам, всякаш всеки е твърде зает със своите проблеми и задачи и няма и една секунда време за мен.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: 497fcdd7b9 |
|
1. Мило момиче, историята ти и животът ти много приличат на моя с малки разлики: и аз съм от село , с една година съм по-малка, от 8ми клас също живея на квартира в по-голям град, имах съквартирантка , с която живеехме на периоди, тоест 8ми клас живяхме заедно, после се наложи да се разделим, и останах сама на квартира 9 клас( издържах учебната година ) и реших да се изнеса, понеже бях нещастна и изключително самотна като теб, така се стекоха обстоятелствата, че това момиче пак ми предложи да заживеем заедно, и аз приех, защото не бях намерила никой и бях отчаяна пък и я познавах и ценях като приятелка, обаче в последствие това се оказа най-голямата ми гришка, тъй като аз бях наясно, че тя отделя цялото си свободно време за гаджето и пак се чувствах самотна макар те да се стараеха да не съм винаги сама, аз се чувствах като трето колело и тази година си намерих гадже, с което си паснахме много... и лятото работех и стана така, че с момичето се скарахме жестоко, понеже не издържах обидите и и неуважението й към мен, да чуеш, че се срамува от теб, че живее с теб, само защото се налага, че си безмозъчна като простираш и най-вече че ме е разплаквала и на улицата, всичко това заедно със случката от лятото, когато чашата преля ме накараха да направя тежкия избор отново да се изнеса и просто заживях с приятеля си пред това с непозната хазяйка или момиче и моят съвет към теб е , ако си сигурна в гаджето си и се обичате, и както казваш наистина ти е опора, пробвайте да заживеете заедно, ако ли няма как ,поне иди на общежитие, когато завършиш , и помоли да те сложат в стая с момиче , ако случайно си сама в стая, то тогава завържи приятелства само не се предавай и аз си имам само една приятелка и гаджето и това е , ще дойдат и по-хубави дни в живота ти, сигурна съм, само бъди позитивна и, за да не се чувстваш самотна , запиши се на нещо курс , спорт, фитнес, клуб ако щеш, просто ,където можеш да се запознаеш с нови хора, така че смело напред , очаквам да пишеш как се развиват нещата Момиче Бургас
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: f073149d7b |
|
2. Разбирам те много добре. Момиче съм на 21 и през целия ми живот ту съм с компания, ту не. Обичам да бъда сама, но не постоянно. Не мога да живея без да имам компания, с която да мога да излизам и да се забавлявам. През ученическите ми години имах най-добра приятелка от съседен град и затова само в даскало бяхме заедно, защото не я пускаха иначе много да идва в нашия град, нищо, че е на 30 мин с рейс. Затова извън училището най-често нямаше с кого да излизам. Единствено в 10ти клас като по чудо открих друга компания и това бяха едни от най-щастливите месеци в живота ми. Да, само няколко месеца, защото после се скарахме и отново останах сама извън училище. Летните ваканции бяха борба да имам с кого да излизам. Ако имаше с кого да излизам, то винаги бяха такива, с които не сме на една вълна относно забавление или пък, които се прибират рано. В края на 12ти клас също по чудо намерих компания, излизахме доста време заедно, но се разделихме отново, след това се спасих с нова компания покрай гаджето ми тази година. Но най-големия кошмар ми беше този август. Не можех вече да търпя бившия ми, тъй като започна да се друса и напива постоянно, разделихме се много драматично, но се оказа, че моите лични приятели повечето не бяха в града, други с половинките си и можеш да се сетиш какво се случи - останах сама. Аз излизах преди това с компанията на гаджето ми и като се разделихме естествено се разделих и с компанията. Не ме питай как съм била - навън топло, вечерите приятни, а аз почти перманентно сама. Кошмар, добре, че след това започнах университет и нещо пак ме развличаше, въпреки че там нямам чак приятели, само общи неща мога да си говоря с хората. Този август не го пожелавам и на най-големия си враг. Напълнях, погрознях, депресирах се ужасно. Обвиних дори бившия си за това мое положение, защото ако се държеше нормално нямаше да се разделим и нямаше да се налага да преживявам всичко това. Това, което по принцип ме успокоява е естествено да търся нови хора, дали чрез фейсбук, стари приятели, казвам си, че и преди съм била така, но все някак са се оправяли нещата. Най-важното е да не се затваряш в себе си, опитай се със стари познати да подновиш връзката или изчакай приятелката ти да се съвземе и подновете контакт. Ако те допусне - помогни й и го преживейте заедно. Ако си дори на здравей-здрасти с някой от другия клас, но ти се вижда пич - опитай да се сближите. Може и с някой от твоя клас. Пожелавам ти възможно най-бързо да излезеш от това положение!!
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: bad9383220 |
|
3. Здравей, авторке! Гледай да завършиш, че и матури предстоят! Не ходи никъде, не си губи времето с глупости! Самотна си била-ами вземи си куче и си го гледай, разхождай го! Кучето е най-добрият приятел на човека, аз лично нямам куче, тъй като у нас няма място за него! Но виж, отговори с вашите да ти вземат, а когато вече имаш куче, няма да ти е самотно, пробвай, нищо не губиш! Това е от мен
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: f073149d7b |
|
4. Абе, какви матури, какви 5 лева? Матурите да не са случайно нещо невъзможно? Аз без да уча грам ги взех с много добър. Карах по български и по философия. Кучето и да й помогне, ще бъде временно. С кучето ли ще си поговори, сподели, с кучето ли ще отиде на дискотека, на кафе, на някакво празненство? Това ли ще разказва един ден на децата си - за матурите и за кучето? Всеки млад човек има нужда от забавление и приятели, както и любов. То, ако на тези години не живеем, кога? Когато сме на по 50 и 2-3 деца?
|
| преди: 5 години, 7 месеца hash: bad9383220 |
|
5. То ако това е живот, аз пък съм трамвай-по-добре да отида на някой концерт, а не там, където е пълно с наркомани, мутри и проститутки, мислиш, че не знам какви хора има там ли-най-голямата измет на обществото ни! Не ми трябва да се забърквам в каквото и да е, стоя възможно най-далеч от тези неща! А какво ще разказвам на децата си-във всеки случай не това, което ти харесваш-ако за теб е най-важно да се напиеш и надрусаш, добре, троши си главата, но аз си прекарвам много добре на концертите-харесвам класиката, джаза, фолклора, духовата музика, понякога се налага да изчаквам хората да минат, за да си разположа камерата, с която заснемам всяко събитие, а и усещането, че съм уважил изпълнителите на концерта е важно за мен, разменям някоя и друга дума с хората, а и къде другаде ще имаш възможността да ръкопляскаш, освен когато си на концерт, но не и в онези свърталища, които изобщо не признавам, а и истинските и разумни хора не ходят там! Моля модераторът да публикува темата ми!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
