Какво значение отдавате на '' призвание''?
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 712 пъти
Честита Нова 2020 Година! Макар, и малко късно..
Ще започна отнякъде.
Аз съм на 17 години. Харесва ми да уча, и то много. Ще си помислите, че се хваля, знам. Но искам да чуя вашето мнение. Какво разбирате под'' призвание'', дарба и нейни синоними?
Не знам, защо, но не разбирам, какво му е лошото на това да учиш. Не знам, защо, но обичам да чета фантастика, и др. книги. Но в сферата на ученето, каквито и предмети да изучава, ми харесва, нищо не може да ме спре. Някои си мислят, че съм зубър. Но не съм. Когато чета нещо, го разбирам, и това ми доставя удоволствие. Дори голяма по обем информация. Знам, перфектен човек няма, абсолютно всичко да помни. Но когато ме изпитват, макар и пред дъската, не чувствам страх, а го казвам, така все едно чета, не урок, ами интересно списание. Някои ме питат как го правя. Като малка исках да стана учителка, и сега също. Но като се замисля, а и от някои мнения, че ученето не е всичко. Ами, пак е така, да учих, че да психясаш. Не, не е в мой стил. Но като го правя, ми е приятно. Вие как го разбирате. Това старание или е от моя страна или ученето няма да допринесе за моята реализация в бъдеще. Иначе ми се отдава. Познавам едно момче, на моята възраст и е фотограф, наистина, ще призная, че прави уникални снимки, в които пресъздава едно нереално измерение. Познавам и един сервитьор, завърши, беше в моята гимназия. Много добре сервира, справя се добре в тази сфера. Говорили сме за тези неща с едно момиче, че може и без учене да имаш добро бъдеще. Например, ако сега се занимаваш с фотография, в бъдеще можеш да станеш добър фотограф. Сервитьорът може да изкарва много добра заплата, ако работи в заведение от висока категория, даже да стане управител на голямо заведение. Аз нито работя, а само на училище ходя, не говоря така да си изкарам оценки, а го обяснявам, а и учители са ми го казвали, и когато трябва да обяснявам задачи на някой, че умея да се обосновавам. Мислих си, че ще постигна нещо, но явно това е илюзия, породена от мозъка ми. Сега далеч не възприемам, това, на което съм отдадена за призвание. Има художници, фотографи, актьори, дори сервитьори. Идеята ми е, че те по някакъв начин, създават каквото и да е, дали ще рисуват, снимат, демонстрират своята фантазия, . А, аз какво? Да работя със своята глава, с мозъка си? Всеки би си мислил, че такива са зубъри. Какво от това, че трупам знания. Кажи, речи, блея над някакви книги, учебници. Какво от това, че мога да напиша или развия тема, конспект, проект. Или, че говоря свободно пред аудитория. Чувствам се като дибил. А вие, знаете какво е ДИБИЛ. Но, не е така лесно, точно това ми идва отвътре, науките. Което е много тъпо. Колко много хора са постигнали толкова много неща в живота. И то без учене. Но, все пак не мога да подхвана ей така
като гледам други, фотоапарат и да снимам, като не ми се отдава или да стана част от изкуството, рисуването..
Това, е един вид старание. Само, че аз не уча по молба на своите родители, докато други да, или пък въобще не желаят. Харесва ми, отдава ми се и това е. Но каква ще бъда? Една учителка.. М. не! Кой оценява дейността им в днешно време? Както разбирате от заглавието, това пак ли е от значение, или това е просто усилие, от моя страна? Човек умен ли е, или книгите, не означават нищо?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 4 месеца hash: 8d80366f5a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   За всеки влак си има пътници. Всички се учат, не само ти, просто за всеки е по различен начин. За някои е по-лесно да учат неща практически и чрез опит, за други чрез теория и рационално мислене. Ти си от категорията на която се отдава логическото мислене и вникване в нещата, съответно ще те бива в точните науки. Няма проблем с това, нито ще ти е трудно да се реализираш, остава просто да избереш каква да бъдеш. Да бъдеш учителка е похвална цел, но за съжаление нещата стоят така че не е особено добре платена професия в България. Иначе варианти колкото искаш, просто сферата ти на реализация няма да бъде сервитьор. Особено в IT сферата мисля че ще просперираш сериозно, като това е една от най-добре платените области в страната. Реално погледнато ако прочетеш книги по фотография може да правиш снимки подобни като въпросното момче. На него му се удава по принцип, на теб ще се наложи да положиш усилия. На човека с опит на сервитьор ще му отнеме време да стигне управителска позиция, а ако завършиш бизнес специалност за теб нещо подобно може да бъде само началото. С правилните знания можеш да развиеш собствен бизнес дори. Въпроса е в интереса - защото ти имаш възможност да вземеш много неща от всякакви области, защото не зубриш а учиш с разбиране. Общо взето не подценявай възможностите си, защото те хич не са толкова ограничени, а ти си далеч от глупава и дЕбил. Единственото което ти липсва е малко самоувереност, което идва от това че е характерно за интелигентните хора да бъдат критични към себе си.

 

...

преди: 5 години, 4 месеца hash: 8dd371f593

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Много си малка и неориентирана. И още нещо - не си дЕбил, а си умна. Използвай го след време, когато откриеш какво ти харесва да правиш. Твърде много говориш за фотография и сферата на изкуствата - явно лесно се влияеш от обкръжението ти. Бъди индивидуална и себе си за да бъдеш щастлива!

 

...