Какво не ми е наред? Ще си умра сама.. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (128129)
 Любов и изневяра (31493)
 Секс и интимност (14993)
 Тинейджърски (22213)
 Семейство (7029)
 Здраве (10032)
 Спорт и красота (4844)
 На работното място (3630)
 Образование (7626)
 В чужбина (1770)
 Наркотици и алкохол (1150)
 Измислени истории (810)
 Проза, литература (1867)
 Други (20514)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Какво не ми е наред? Ще си умра сама..
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 845 пъти
Здравейте!
Вече сериозно започвам да си мисля, че имам някакъв бъг в системата и заради него ще си умра сама.
Момиче на 18 години съм. Никога досега не съм имала приятел. Имам чувството, че на подсъзнателно ниво нарочно прецаквам отношенията си с момчетата, но не зная защо.
Почти винаги си харесвам момчета, за които съм сигурна, че няма да харесат мен. И ги харесвам по няколко години. На предпоследното момче, което харесвах, отделих три години и четири месеца от живота си. И когато ги харесам, не виждам никое друго момче около себе си.
И в същото време бягам от тях. С въпросното момче, което харесвах над три години, по едно време нещата бяха започнали да потръгват. Той ме заговаряше, усмихваше ми се, въртеше се около мен. Знаете ли какво правех аз? Игнорирах го. А когато ми говореше, го режех. След като напълно се уверих, че ме мисли за надута кифла, аз започнах да правя изброените по-горе неща. Говорех му и се закачах с него и малко по-малко той отново започна да ми обръща внимание. После аз пак бягах. После пак. И пак. И пак. Общо взето това ни бяха отношенията с него.
Преди това момче се занимавах с едно друго. Това беше най-краткото ми харесване - около два месеца. С него си говорехме много повече и си пишехме почти всеки ден. Докато един петък той не ме попита какво ще правя в събота. След като прочетох известието, си изключих интернета и не влязох на линия няколко часа. После влязох и му написах, че ще пътувам и пак излязох. След този въпрос аз рязко охладнях към него без аз самата да разбирам защо и това беше краят на отношенията ни с това момче.
Сега отново имам симпатии към едно друго момче, но вече си мисля, че единствената причина за това е, че той е от друг град и идва до моя рядко. Реално аз харесвам някой, но с опрадванието, че той е на 200км оттук и няма как да се получи.
Никога не си харесвам момчетата, които са ми признавали, че харесват мен. И си мисля, че причината е точно тази - ако те ме харесват и аз ги харесвам, то между нас трябва да се получи нещо, а аз като че ли всячески избягвам това.
Отскоро започнах да гледам един сериал. Обожавах го - по цял ден можех да правя само това. Много ми харесаха главните актьор и актриса. Във вчерашния епизод те най-накрая си признаха, че са влюбени един в друг и станаха гаджета. Днес ги сънувах като аз хем бях себе си, хем актрисата, нали знаете това странно чувство, докато спите и сте себе си и в същото се гледате отстрани и сте друг човек. Сънят не беше от "онези сънища" просто сцена от вчерашния епизод се повтори в главата ми и с него станахме гаджета. Е вече не искам да гледам този сериал. Просто главния герой, който преди беше толкова сексапилен, сега ми е някак.. отблъскващ.
Темата за секса ми е крайно неприятна и гнусна - ако някой започне да ми разказва нещо подобно, я сменям или директно му казвам да спре. Просто не мога да си представя някой (момче), което реално не ми е никакъв, да ми бърка по дупките. Гнусно ми е.
Никога не съм представяла себе си като майка. Още като малка, вместо да си играя с бебе и количка, аз готвех или си играех на нещо друго.
Какво не ми е наред? Наистина ли ще си умра сама и защо това не ме плаши? Не е ли "смисълът на живота" да създадеш семейство и да оставиш след себе си потомство? И колко увредена трябва да съм, че да не желая това?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 5 години, 5 месеца
hash: 3aef202c57
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Според мен те е страх и гледаш много филми. Да не си зодия риби :D ?
Опитай се да бъдеш малко по-смела с момчетата, да излезете на среща, да поговорите. Да си дадете шанс да се харесате. Една връзка не е само секс, плюс това всеки по различно време развива сексуалността си и може би е нормално да се чувстваш така, защото не си пробвала. Та карах го по-спокойно. В днешно време хората се женят на по 30, така че има много много време до желание за брак и деца.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 7e59d74ddc
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Определено ти има нещо. Отиди на психолог, звучиш като 12 годишна, а си пълнолетна, и тоя страх от интимност и дори среща с момче не са нормални, никак.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 6210cbc4dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (229372 гласа)

3.   Същата като теб съм. Само, че съм на 16 години. Само, че искам да ти дам съвет. Нямам търпение да стана на 18 години. Тогава ще съм пълнолетна, животът ще е в моите ръце и ще отида в друг голям град, където ще започна всичко отначало. Опитвам се да ти кажа ти в момента си на много яка възраст, трябва да се стегнеш малко. Все някога ще си намериш гадже - ако не си готова сега, недей. Никой не те гони. Абсурд да умреш сама. 7 милиарда население, ще се намери един мъж и за теб. Ноо в никакъв случай не излизай с човек, който не харесваш. В смисъл внимателно си подбирай хората около теб, доверието е най-важно. Представи си първото ти гадже да ти се окаже твоят бъдещ съпруг или пък най-голямата любов в живота. Не бързай. Има хора, които чак след 20 си намират гаджета. Знай, че не си сама и просто се стегни малко.

 
  ... горе^
преди: 5 години, 5 месеца
hash: 776956086c
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   Здравей, авторке :) Мисля, че голяма част от подрастващите минаваме през този етап от живота си - някои по-рано, други по-късно, а трети все още не могат да преодолеят тази бариера да пораснат. Според мен ти си много притеснителна, чувствителна, страхлива и това ти изиграва лоша шега. Фактът, че досега не си била с никого, мен лично много ме впечатли, малко момичета са останали верни на себе си, гордей се затова! Аз също ако си харесвах някого(като по-малка) траеше с години. Не мога да го нарека любов, защото аз не съм познавала момчетата, но изпитвах силно желание да съм с тях, да ми обърнат внимание, те да ме направят специална. Наричах ги Въображаеми гаджета, защото те точно такива си бяха - аз не им разкривах чувствата си, страхувах се да направя първата крачка и ей така харесвам някого, колкото да си намирам с какво да бъда тъжна и да се отклонявам от личностното си развитие.. явно. Реално в това няма смисъл, но може би с тези си "любови" при мен в съзнанието ми се сформираха два основни въпроса - защо харесвам точно такива момчета и защо като ги харесвам не правя нищо по въпроса. Отговорът на първия въпрос (поне според мен) е, че ние момичетата харесваме момчета, които ни напомнят на нашия баща - не само визуално, а по характер. От семейството имаме устроени модели за поведение, за държание в обществото, в семейството и тн. Този модел, който сме изградили за Мъж, се корени именно от представите ни за баща ни или по друг начин казано подсъзнателно искаме да възстановим семейната обстановка и за вбъдеще с нашия партньор. Отговорът на другия въпрос е, че бях (и все още съм) неопитна. Предполагам, че бягаш, защото се страхуваш от непознатото. Аз също бягах като теб от всички, наранявах стойностни момчета, за което много ми тежеше. Но може би всички трябва просто да минем през това. Задай си въпроса кое е най-лошото, което може да се случи? Да попаднеш на неподходящия? Ами нали за да оцениш нещо, трябва да имаш опит, да знаеш кое е било лошо, че сега да се радваш на хубавото :) Работи върху себе си. Бъди малко по-смела и излез с някое момче, което харесваш. Виж какво ще стане. Задавай си въпроси - харесвам ли го; как е компанията му; искам ли да опитам. Аз също много се притеснявах, но откакто имах една дългогодишна връзка, вече се поотпуснах. Въпреки че сега съм свободна и има един мъж в живота ми и поведението ми е точно като твоето! Просто съм си създала правила, които да спазвам, за да не се поддавам изцяло на страха. Надявам се да съм била полезна и успех! Не се отказвай от себе си, опознавай се, всичко е вътре в нас и ние сами си създаваме хаоса от мисли, чувства и емоции, опознавай се, винаги си заслужава.

 
  ...
преди: 5 години, 5 месеца
hash: fc093c0ee1
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   И аз съм като теб, само че съм на 19. Никога не съм имала приятел и темите относно секса ме отвращават. Отрязала съм всички момчета, които са ме харесвали, но въпреки това се питам защо не съм обвързана :D
П. с Как се казва сериалът, който си гледала? Романтичка съм по природа и обичам такива сериали :)

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net