Не знам как да общувам!
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1010 пъти
Здравейте, тийнейджърка на 16 съм!
Искам да ви попитам за съвет , защото не знам как и какво да си говоря с хората. В класа ви имам няколко приятелки , но с тях не се виждаме извън училище и честно казано аз не ги считам за истински приятелки , просто не са мой тип. Имам 2-3 истински приятели извън училище и с тях мога да съм себе си и да не ми пука изобщо и сме наистина близки. Просто ако отидем на купон и те си доведат други приятели мен ще ме е срам да говоря с тях , защото не знам дори какво да кажа , да не кажа нещо тъпо и после да ме коментират и да си кажат , че съм супер забила , но осъзнавам, че от тези притеснения наистина ставам по затворена. Имам желание да си говоря с различни хора , но просто не знам как. Аз също съм леко пълничка и това ми снижава доста самочувствието. Но по някога не ми е проблем да се запозная с някого, например на морето се запознах с едно момче и беше супер , изобщо не се притеснявах , че съм пълничка или нещо друго. Честно да ви кажа и аз самата не разбирам какво ми става и защо съм такава. Искам да си говоря с момчетата и да ходя на купони , но знам че ако отида на купон ще ме е срам да танцувам , за да не си кажат нещо хората. Например като съм с приятелката ми изобщо не ме е срам и тя никога не би казала , че съм срамежлива , но ако иска да ме запознае с някоя нейна приятелка няма да мога да си кажа и дума с нея .
Наистина моля редакторите да я публикуват, защото наистина искам да разбера какво не ми е наред.
Предварително благодаря!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: ed69af29b6

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Все едно чета за себе си, боже!! А се питах единствена ли съм. Ти направо ме описа. Абсолютно същата съм! Още от ученически години съм така. Помислих, че просто средата не е за мен. Но не познах. За втори път уча в университет вече и през двете специалности, които учех положението беше абсолютно същото каквото в училище. Докато всичките ми колеги и колежки си говорят, събират се извън университета, общуват си, аз - вълк единак... не мога с никого да си кажа нито дума. Е, има хора, с които си говоря и си казваме няколко пъти и ни върви приказката, но само ако индивидуално говоря с тях. Ако се включи трети човек или повече - край. Няма ме в разговорите вече. Двамата си говорят, а аз гледам като теле. При които и да са хора това винаги се случва! И това не се получава, защото май просто те не искат да говорят с мен. В каквато и компания да попадна, всички странят от мен, не знам защо така. И ако се опитам да си кажа нещо с някого аз отварям тема, опитвам се да общувам, но той не иска като че ли, избягва разговора, отговаря кратко. А като започне друг човек да го заговаря се получава дъра бъра с часове. Това се случва с колегите ми, с бившите ми колеги от предишната ми специалност, със съучениците ми от училище. Защо така странят от мен и не искат да общуват с мен повечето хора, не знам. Да, да призная, дебела съм. Не съм секси мацка. Но пък заради това чак да избягват да общуват с мен.... да допълня сред колегите ми и компаниите, в които съм била винаги е имало и още дебели момичета и такива, които не са кой знае какви красавици, но си общуват с тях без проблем... имам и няколко близки приятелки, с които чудесно се разбирам, но винаги като ме запознаят с някого се срамувам как ще си допадна с него, а пък особено ако ме запознават с цяла компания ме е много срам как ще ме възприемат... хем защото общуването не ми се получава, хем защото съм грозна и дебела. Какво не ми е наред не знам. Но точно заради това ми е адски трудно да завържа какъвто и да е контакт когато си харесвам момче... а страха от това, че и харесвания от мен обект също ще се възмути колко притеснителна, труднообщуваща и скучна съм, че и грозна и дебела на всичко отгоре си представяте какъв е... и това ми води до комплекси вече. Чувствам се унижена. А другите момичета на моята възраст без проблем като си харесват някого си общуват с него спокойно и отпуснато и знаят какви думи да му кажат, така че да го впечатлят, красиви са, знаят как да го съблазнят... а при мен нито едно от изброените неща няма как да се получи. Чувствам, че съм пълен срам.

 

...