Животът не струва
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 701 пъти
Не пиша това за съвет, а за да си излея душата. Миналата година баща ми ми обеща да замина за друг по голям град от моя и цяла година учих осърдно за да може това да се случи. Завърших годината със 6 и нямах търпение да се запиша в училището за което си мечтаех. Да ама не. Баща ми твърдо заяви, че не иска да го оставя сам и отказа да ме запише където и да ако не е в моя град. Много се разстроих. Излязох с една приятелка и тогава опитах цигара за пръв път. Накратко започнах всеки ден да пуша. Говорих, умолявах баща ми бях готова да му падна в краката но той не склони. Един ден докато беше на работа си събрах багажа и отидох при баба. Не ме потърси 3 дни. След това ми се обади и каза да не правя глупости и да се върна, иначе ще извика полиция да ме прибира. Отново склоних. Прибрах се. Баба ми също дойде с мен. След 2 дни реших да се преместя при нея и да уча там. Така без знанието на баща ми баба взе документите ми от училище и ме записа в училище в другия град. Баща ми като разбра и побесня, каза че вече баба няма син, а мен още малко и щеше да ме пребие. След това си тръгна, а аз малко по малко започнах да се съвземам. Понеже апартаментът на баба е малък реших да се преместя някъде под наем. Искам не искам говорих с баща ми и той се съгласи. Даде ми карта в която ще ми внася пари за наема и за лични нужди. Делях си двустаен апартамен с една студентка. И тя имаше нелека съдба. Един ден баща ми дойде да ме види и аз като най-големият непукист запалих цигара пред него. Тогава той ми се разкрещя и аз на него също. Бил ми баща и не трябвало да се държа така но той ми баща само по документи. Като му го казах ми удари силен шамар и си тръгна. Тогава получих първият си нервен срив. Плаках с часове, но не можах да се успокоя. След това изпаднах в депресия, от която и до днес не мога да изляза. Ходих на психолог, но той ми каза да не го вземам толкова навътре и да съм благодарна защото баща ми бил прав.

От тогава се затворих още повече в себе си и най-добрите ми приятели са цигарите...