Споделена история от Тинейджърски |
Как да се променя?Не издържам така..
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 720 пъти
Здравейте на всички, момиче на 15 години съм и нещото, за което искам да Ви споделя, е че съм наистина много срамежлива и притеснителна. Това нещо наистина страшно много ми пречи. Единствените хора пред, които съм се отпуснала наистина са 3 мои много близки приятелки, които въобще не са срамежливи. Просто вече не мога да издържам да съм такава, просто ми писна от това постоянно когато съм навън с повече приятели аз да съм единствената, която само мълчи и не казва почти нищо, писна ми постоянно хората да ми натякват как трябва да се отпусна и да не ми пука без да осъзнават колко гадно ми става от това, без дори да осъзнават, че се опитвам постоянно да го правя, но просто не се получава и най - гадното, е че дори повечето хора започват да ми се дразнят... Как да им обясня, че това е нещото, което ме съсипва, което искам да променя, но не мога.. Писна ми да ме наричат скучна, дърво и т. н., дори и понякога най-близките ми приятелки го правят. Пиша тук, защото дори и на тях не мога да споделя чуствата си. Предполагам знаете на такава възраст сме, че повечето от нас искат да ходят на дискотеки, партита и т. н.. Но как да отида, как да мога да се забавлявам и аз когато дори не мога да говоря пред повече хора. Приятелките ми ме карат да ходя с тях да се отпусна, но просто им казвам, че не ме пускат, защото знам какво ще се случи. Докато всички се забавляват аз ще стоя и просто ще ги гледам.. Ходила съм на домашни партита, много пъти едва съм сдържала сълзите си. Просто ме наранява това защо не мога и аз да бъда като другите? Защо постоянно преди да изрека нещо трябва да го обмислям 10 минути.. И това нещо супер много ми пречи и с момчетата.. Кой забога ще предпочете дървото? Много приятелки са ми казвали, че наистина съм много хубава. Винаги съм се старала да изглеждам добре, никога не излизам без грим, имам пъпки и това също доста ме комплексира, но поне за това не съм единствена и не ми пречи толкова. Доста момчета са ме харесвали, но когато осъзнаят колко съм срамежлива се отказват. Имала съм 2 гаджета и то за по седмица, супер много ме е срам и дори не знам как да се държа... Винаги преди да изляза си казвам - днес ще е различно, отпусни се най - накрая, започни да говориш, НО не всеки път е едно и също.. Вмомента харесвам едно момче, но ми е пределно ясно, че нямам шанс. Всички от хората, с които се събирам вече дори са се отказали от мен никой вече дори и не се опитва да ме заговори, ако не са приятелките ми то няма с кой друг да си говоря когато сме навън, а пък както се досещате няма как постоянно да седят само с мен.. Просто когато съм сама искам да дойде някой при мен да си говорим, когато сме примерно 2-3ма човека не ми е толкова проблем да говоря, но когато сме повече не обелвам и дума. Страшно ми е гадно от това, супер много искам да се променя и преди да кажете, че трябва да се приема такава каквато съм, ами не порсто не мога, не искам да съм такава. Кой забога ще ме хареса такава, понякога много се чудя за това дори и приятелките ми понякога ме нараняват с това и ме и наричат дърво.. Доста ми казват, че като порасна може и да отмине тази срамежливост, но се съмнявам.. Благодаря, ако сте прочели историята ми, за мен значи много.. Просто исках най - сетне да изряза чуствата си някъде и моля Ви кажете ми какво да правя? Как да се променя?
|
