Влюбена съм в него
преди: 5 години, 1 месец, прочетена 599 пъти
Така, историята ми може би е банална, но трябва да излея чувствата си някъде.
Като цяло съм нормално момиче - на 15 години. Имам доста интереси , но за жалост рядко срещам хора, които се интересуват от нещата, от които се интересувам аз (психология, философия, класическа литература, мюзикъли, писане и т. н). Имам много приятели, които обичам, но много рядко успявам да се свържа емоционално с тях. Трудно създавам дълбоки връзки с хората.
Всичко започна преди около година, когато се запознах с едно момче, което беше три години и половина по - голямо от мен. На пръв поглед в него нямаше нищо необичайно, даже не успях да му запомня името. Но след като продължихме да се виждаме по училищни събития (и двамата сме в ученическия съвет) и заочнах да говоря по - честно с него, осъзнах, че има невероятен характер. Чете много книги (някои от които и аз много харесвам), слуша хубава музика, има уникално чувство за хумор, тренира, много е умен, постоянно печели медали, пише стихове, винаги е готов да се притече на помощ, да обясни нещо, симпатичен е, абе направо момче - мечта.
И малко по малко хлътнах - до уши. Той бе първият, който ме накара да изпитвам истинска емоция. Преди да се запозная с него не бях изпитвала особен интерес към момчета, връзки и т. н, но той ме накара да се чувствам прекрасно. Бях много влюбена и може би малко сляпа.
За жалост имам проблем с комуникациите - трудно разговарям с по - големи, не мога да поддържам разговор като хората и се притеснявам около хората, които харесвам. Опитах да го впечатля като се обличах добре, гримирах се, но той е човек, който се впечатлява от ум, а не от външен вид.
Имаше и друга причина да не предприема нищо - бях твърде малка и бях сигурна, че не би ме взел сериозно (малко или много ме третираше като по - малка сестра или ученичка). Затова дори не опитах да прекарвам много време с него. От време на време си писахме - главно за книги и музика, нищо задълбочено или романтично.
И всичко беше наред, докато той не се сближи с едно момиче и те се събраха. Той се държеше с нея много добре и си пасваха. Наистина се харесваха. Когато ги видях да се държат за ръце, щях да се разплача, но се сдържах и ги поздравих.
Оттогава мина половин година. Ще ми се да кажа, че съм го преживяла, но не съм. Опитах да изляза с едно - две други момчета, които бяха готини и забавни, но нищо не мога да усетя. Харесвам ги за малко, но немога да се привържа и евентуално се отказвам и отново си мисля за него и колко ми липсва и как искам да го прегърна. Странно е, но всеки път, когато съм тъжна, мисля, че ако той беше до мен, щеше да ми е по - добре.
Той си няма и на идея за чувствата ми и е много щастлив с приятелката си. Не мисля, че скоро ще скъсат. Не искам да развалям щастието им, но сърцето ми се къса. Притеснявам се, че занапред във връзките си винаги ще търся някого като него и няма да се задоволя, независимо колко страхотен може да е приятелят ми.
Моля ви дайте ми съвет как да продължа напред. Той завършва тази година, но ще следва в града ни и нашата компания (имаме общи приятели) се разбраха да се събират отвреме - навреме. Наистина искам да спра да мисля за него. Мислила съм да му призная, за да ми падне от раменете, но знам, че ще разваля приятелството ни и ще помисли, че се опитвам да проваля връзката му.
Надявам се някой да знае изход от ситуацията, защото се чувствам като в затворен кръг.