Споделена история от Тинейджърски |
Отчаяна съм от себе си,от едно зло,отидох на по-голямо
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 1100 пъти
Здравейте, уважаеми читатели на сайта, , spodeli. net"! Пиша тук, защото вече наистина не знам какво да правя. Истината е, че съм объркана и най-вече сякаш изгубена, изгубена някъде дълбоко в своите мисли и размисли. Изгубена в своето подсъзнание.
Знам, че в момента има много по-голям проблем спрямо моят, именно заплахата за всички нас COVID-19, но няма на кой друг да споделя.
Проблемът ми започна от преди четири години-2016 година, когато бях в пети клас. Беше ми много забавно. За пръв път си намерих приятелка, с която можех да дружа, общувах с момчетата и момичетата и всичко беше наред до един момент, предполагам. В един момент приятелката ми ми заби нож в гърба, предаде ме. Започна да ме тормози с други деца-бяха само момичета. Започнаха да ми се подиграват, да ми измислят прякори, да ме обиждат, псуват, даже да ме преследват в училищните тоалетни. Държаха ми сметка и за най-малкото нещо и ми се подиграваха заради тялото ми-бях около 35 килограма. Дружах с момчетата от класа, те ме приеха в компанията ми, защитаваха ме, учителите много ме обичаха и ме подкрепяха в същото време. В 6 клас всичко излезе извън контрол. Постоянно се заяждаха с мен, удряха ме и постепенно настроиха цялото училище, настроиха всички ученици срещу мен, малки и големи. Не общувах с никого в крайна сметка и с всеки изминал ден ставах все по-затворена и затворена в себе си. Всичко беше, защото ги задминавах по всички предмети, особено по английски и български. Момчетата от моя клас също се обърнаха срещу мен, с изключение на един-само той ме подкрепяше, но не можеше да ми даде никакъв съвет. Бях сама срещу цялото училище. Изолирана, ненавиждана, мразена и отблъскваща за всеки. Още в началото на 7 клас се преместих в ново училище. Момичетата ме приеха топло в началото, но момчетата пък се заядоха с мен. Започнаха да ми предлагат да излизаме някъде късно вечер, да ходя у тях и така нататък. Разправяха ми, че си викали и проститутки, и други глупости. Казах на директора и всичко се оправи, уж. Но след това момичетата започнаха да ми показват презервативи, противозачатъчни и други. Свикваха си и секс-сбирки, лично мой съученик ми докладваше всичко това. Първата година за тях аз бях странна, луда и откачена. Накрая на годината доста се заядоха с мен, но реших да не им обръщам внимание, тъй като ми предстояха все пак важни изпити. Изкарах ги и с единия изпит представих училището, аз първа-91 точки. И сега в 8 клас вече втора година за тях аз съм ненормална, луда, откачена, курва и кучка, защото не съм спала с никой досега и не съм му лапала хуя, девственица и т. н. Тази година почти ме убиха психически, а също и физически. Секс сцени на чина ми да ми показват как се прави секс, разбиваха ми главата, получих комоцио три пъти, вследствие на което изгубих някои сетива и не мога да си ги възстановя, просто няма шанс, измисляха клюки и лъжи за мен, натопяваха ме в неща, за които въобще не бях аз виновна. И най-вече, опитаха се да ме ИЗНАСИЛЯТ, НЕ САМО ВЕДНЪЖ. Пробваха се и момчета и от другата паралелка-понякога се измъквах със сила, друг път със хитрост, а трети път просто някой успяваше да ме спаси точно на време. Всички момичета са преебани, само аз не съм и за това съучениците ми ме мразят, и ме наричат всякаква, че и нахъсват момчетата да ме изчукат! Година и половина съм по-малка от тях и те вече се имат за госпадари, само че не на морете или пък на небето, сякаш са велики, нахалници и идиоти, това казвам аз!!! Тормозят ме и защото все още не съм кръстена, само спазвам християнските закони. Друго, постоянно ми се подиграват заради тялото ми-ту дебела, ту куха вейка съм била, прасе, мърша.... Говориха ми за свирки и други простотии, че и сватовница една имаме в класа, дето я пращаха да ме курвообразова, ама не им се получи работата. Истината е, че не се чувствам в безопасност, когато ходя на училище. Работата е, че момче от класа ръководи и двете паралелки, само защото не успя да спи с мен за една нощ. Само аз не съм влязла в дневника му за бройки. В продължение на тези четири гадни и отвратителни за мен години, аз се чувствам толкова празна, самотна и дебела, просто една самотна, отблъскваща всеки, дебела издънка. Но пък поне съм останала до сега с чест и достойнство. Всеки ден тренирам вкъщи, правя всякакви упражнения, но всеки път, когато се погледна в огледалото, се виждам дебела, а страха, че пак ще ми се подиграват, че може пак да се опитат да ме насилят, кой ли пък знае, ще има ли девети път опит от тяхна страна да ме обезчестят насила, че отново ще съм сама, че ще трябва да търпя простотиите им и тормоза им, просто искам да изкрещя, но знам, че не мога. Чувствам се като нищо, като животно. Нищо не мога да споделя на родителите си, избягвам да се храня при всякаква възможност, особено, когато се сетя за всичко това. Сънувам и кошмари как ме изнасилват, сънувам как крещя от болка и срам. Чувствам се като боклук, като нищо, като курва и кучка в същото време, въпреки че не никога до сега не съм се давала на никой да ме изчука, особено насила. Винаги съм се борила със зъби и нокти, за всичко! Майка ми пък иска още след като пандемията мине, да ме заведе при психолог, даже и при психиатър! Аз не съм луда! Близките ми пък не ме разбират, карат ми се, защото не ям, аз пък се опитвам да се усамотявам, гледам да стоя колкото се може повече в стаята си, уча си нормално, но просто винаги трябва да спортувам, всеки ден-от 8 часа сутринта до 19 включително! Иначе изпадам в депресия като цяло. Понякога повръщам, използвам и лаксативи, и отново спортувам-НЕ МОГА ДА СПРА!!! Постоянно се заглеждам в момичетата, гледам ги и виждам толкова много неща в тях, но не и в мен. Те са стройни, харесвани, популярни, а аз нищо. Родителите ми пък се притесняват за мен, а аз колкото и да се опитвам да се представям пред тях, че съм добре, истината е, че се чувствам предадена, наранена, самотна и неразбрана, най-вече от близките и роднините ми. Понякога ми се иска баща ми да беше с мен, той винаги е бил един достоен пример за истинско мъжко поведение, но си отиде завинаги, умря в катастрофа преди шест години. Той винаги ме разбираше. Уви, и дядо се спомина, много отдавна. Единственото нещо, което ми остана да направя е просто да чакам да завърша и да се махна от скапания град, в който живея. Ще отида в друг град и ще уча медицина, ще бъда и студентка, остана ми много малко, малко поне колкото да изтърпя. Най-много ми тежи, че нямам смелостта да си призная, нямам куража да застана пред нашите и да им кажа всичко това в очите, че не мога да кажа на мама, че никога няма да я направя баба, че никога няма да 'и дам тази чест да има внуци, да кажа на нея и на баба и на вуйчо ми, че никога няма да искам да имам деца, камо ли пък мъж, който само ще иска секс от мен. Сигурна съм в това. Много ме е страх, че ако си хвана приятел, той ще ме насили. Така че, това което искам е когато порасна и стана студентка, да се махна от града, да отида където съм решила и да започна да уча медицина. Винаги съм го искала, още когато бях малко и наивно дете. Знам, че за повечето хора тук може да звуча като някаква кифла или лигла, но просто няма с кой да споделя какво ми е на душата и ума. Искрено съжалявам, ако вече съм ви отегчила! Това съм аз, просто едно обикновено момиче, отчаяно от себе си, но винаги борещо се за справедливост, винаги отстояващо своите права, винаги спазващо своите морали и висши ценности, и граници. Ако ви е интересно може да отидете на проза и литература и да потърсите, , Просто една проза от едно момиче, по действителен случай". Благодаря предварително!
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: f71e383b63 |
|
3. Виж момиче, няма как да отидеш в ново училище и децата да те намразят без ти нищо да не си им направила. Според мен ти само ги докладваш на директори и ходиш да се оплакваш и, за това е така. И колкото до това дето не ядеш- не прави така, яж нормално плодове, салати, ниско калорични храни- но не и да се оставяш да гладуваш, защото по този начин стомаха ти свиква без храна и после дори и най-малкото да хапнеш ще почне да ти се лепи!!! Не се отчайвай, но според мен на теб психиката ти е срината. Само се вглеждаш в себе си и се филмираш, а това се усеща от хората (че си човек без самочувствие и с множество комплекси и страхове) и, за това ти се подиграват и те тормозят. Тийнеиджърите са такива- търсят слабата плячка, за да я гаврят и раняват. Съветът ми е да си вдигнеш гарда малко и да не ти пука какво говорят, за теб. На мен никога не ми е пукало и мен са ме обиждат курва, боклук и т.н но никога не съм обръщала внимание и не съм си сривала. Ти сама си знаеш каква си- пък на хората мнението да върви на майната им!!! Започни да се грижиш, за себе си и да си вдигаш самочувствието и те ще спрът. :) Успех!
-Барби
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: 2767942301 |
|
4. Хейй, на първо място, нито си лигла, нито си курва, нито която и да е от думите, с които си се описала в текста.
Това всичкото са ти го набили в съзнанието тези, които отдавна си надминала и като интелект, и като себепознание, и като светоусещане!
Изразяваш се много хубаво. Определено заслужаваш мнооого повече от това, което поради дадени обстоятелства получаваш.
Колкото и да ти е трудно, не се предавай! Не се огъвай под натиска на простотията, нея винаги ще я има, а за най-голямо съжаление, обикновено тя преобладова като "култура" на масовото общество в днешно време.
Никой, който се държи по подобен начин не е умствено израсъл. Не ти си животно, а те, съдейки по начина, по който виждат света, според думите ти.
Споделеният с някого другиго живот изобщо не е само секс! Също както и изобщо не съществува някаква определена норма за това на колко години трябва да изгубиш девствеността си. Всичко трябва да си дойде от теб, сама да почувстваш кога за какво си готова.
А ти явно добре си знаеш кое кога искаш, щом толкова старателно и търпеливо защитаваш принципите си.
Мисля, че би било хубаво да споделиш с някой от близките си, поне част от нещата, които те тормозят.
Имаш нужда от подкрепа, а от личен опит ти казвам, че няма по-голяма и сигурна подкрепа от тази на близките ти.
Също така, не се заглеждай толкова критично в тялото си.
Съсипеш ли си стомаха с нехранене през тези години, после ще си патиш цял живот. Тепърва ти предстои да се променяш и да се развиваш физически. Единственото, което можеш да правиш за тялото си сега, за да го поддържаш здраво, активно и добре оформено, е да спортуваш в здравословни граници и да се храниш редовно и здравословно.
Мисля, че си много умно и смело момиче! Ако няма как да се преместиш отново в някое друго училище, то постарай се да се самосъхраниш максимално през тези няколко години, които ти остават! После всичко ще започне да се нарежда по друг начин, ще видиш!
Имай си пълно доверие, чети, учи и не се давай на глупавите комплексари.
Много много много успех ти пожелавам :)))
|
| преди: 5 години, 3 месеца hash: cbf9f160b8 |
|
5. Искрено благодаря и на двата коментара тук! Благодаря Ви много за отделената от Вас подкрепа и съвети! Ще се стегна като хората и ще оставя,и тази врата затворена,там където трябва-именно в миналото! Благодаря Ви отново!
С уважение автора на историята
|
| преди: 5 години, 2 месеца hash: c156cd309a |
|
6. Това с храната не го прави повече, защото ако наистина беше грозна и дебела, нямаше половината ти съученици да искат да спят с теб. Моя съвет за всичко останало е да намериш хора от училището дори да са по-малки или по-големи от теб. Аз съм минала през същото и съм сигурна, че ти си едно уникално красиво и умно момиче! Радвам се, че има този безопасен сайт, където всички можем да контактуваме без риск.
|
|
