Една раздяла
преди: 5 години, 21 дни, прочетена 1191 пъти
Здравейте всички, момиче на 18 съм, искам да ви споделя следната история и от страна на коментарите приемам и обиди.
Още откакто влязох в друго училище в 9 клас ми беше трудно да се разбирам със съучениците ми, не бяха кой знае колко мили, закачаха се, или ме отбягваха, завиждаха и на успеха ми, дори имаше едно момиче, което се държеше крайно грубо и беше комплексар. Както и да е, проблема е друг, в целия ми клас имаше само едно момиче, с което си мислех, че имаме много общи неща, и тя не се занимаваше с класа ни, и те с нея, и така двете станахме приятелки и то в продължение на цели 4 учебни години, дори в 12 клас си станахме още по - близки, излизаме по заведения, в парка, къде ли не, бяхме неразделни, дори веднъж бягахме от училище, беше просто весело и безгрижно, но... Един ден си намери приятел, който беше с 12 години по-голям от нас (18/30), както и да е, беше много мил както с нея, така и с мен, но все пак от както са заедно спряхме да излизаме заедно, отказваше да излизаме, имах две предчувствия: или я ревнувам или тя вече не ме искаше като компания. Не знам, но един ден прекалих и я обидих брутално сякаш и я блокирах в месинджър. Започна сякаш да оневинява хората от класа ни, които се държаха лошо с мен или поне аз така го възприех в началото, не знам... Не съм я виждала или чувала от тогава (някъде преди извънредното положение 2020). Моля ви кажете какво да правя, дайте ми съвет, страх ме е да я потърся, може да ме е намразила, но наистина започна да ми липсва и не защото беше единствената ми приятелка, а изобщо човек, който се смееше на глупостите ми и правеше глупости с мен, не знам ревнувам ли, завиждам ли, объркала ли съм се, не знам! Моля ви дайте ми съвет, сдържам се от месеци вече, ще приема и обиди, нападки, обвинения в егоизъм, всичко! Благодаря ви...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 6 месеца hash: 116ef19c1d

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Темата е от доста отдавна, едва ли авторката ще се върне да чете коментари, но случайно попаднах на нея и реших да си напиша мнението. Понякога хората се разделят и може би така е по-добре. Трудно е, и на мен самата ми се е случвало, но какво да се прави - живот. Въпреки всичко аз бих я потърсила, за да се извиня за обидата. Кой знае, ако го направиш, може да си възобновите отношенията, особено ако не е злопаметен човек. Но дори и да не доведе до някаква коренна промяна в отношенията ви, поне ще ти е чиста съвестта, че си се извинила. Ако междувременно нещата са се развили положително, ще се радвам да споделиш.

 

...