Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ние със сестра ми на 20/21 заживяхме, родителите ни се изнесоха поотделно. Иначе е тежко, но на някои им е добре, зависи как се разбирате, ако е мъж иска до мама да готви, чисти.

7.   Човек трябва да се изнесе на 18 или най-късно на 22 след като завърши. Не е толкова бедна държавата. Има и работа, и добри заплати за всеки, на когото му се работи. От хора, които не разбират какво му е нередното да са на 30 и да живеят с родители, бягам с 200. Явно не знаят какво е назависимост, самостоятелност и поемане на отговорност. Финансовата част е само оправдание. Как можех аз да живея по общежития и да работя сезонно? Как живеех със съквартиранти докато си стъпя на краката? Или вие “принцове” с мама и тати можете, а с “чужди” хора не можете? Бас хващам, че тези, които са ти коментирали темата и само си търсят оправдания да живеят при родителите са си все така сами както ще бъдат и на 50з

8.   7, аз от 18 годишен съм отделен. И да ти кажа, не съм прокопсал, макар да имам хубава работа и образование. Не знам къде го виждаш това богатство в България. Явно не си минавал границата.

9.   Нашите искат завинаги да живея у тях ама като почна работа на 18 като събера пари за свой собствен имот, тогава ще живея самостоятелно.

10.   9, ей ама ти как го каза. Като почна на 18, почвам работа и хоп събирам пари за собствено жилище. Те повечето хора цял живот бачкат и пак не могат да съберат за жилище. Май не си влизал/а в сайт за обяви да видиш цените и заплатите. С 1000 лв заплата 10 г. ако не ядеш, ще събереш, да.

11.   На 32 съм и не виждам причина да се живее далече от родителите си. Както написаха Н4 и Н5. Ужасно тъпо е някакви жени, които са на издръжка на други мъже да ми обясняват как трябва да живея сам, само и само за да съм самостоятелен.
Живея си с родителите си. Помагаме си и всичко е чудесно.

12.   Аз се изнесох на 21 . Всичко е наред

13.   Аз се изнесох още когато завърших училище, за да уча в друг град.
Да, родителите ми плащаха за обучението, но нарочно живях на общежитие, а в последствие във възможно най-евтините квартири, за да не съм им в тежест.
През летата работих в града в който учих, така че и тогава не се прибирах вкъщи.
След завършването си, заминах за чужбина с приятелката. Вече съм на 28г. Така че от около 9-10 години живея без родителите си.
Според мен ако е възможно, колкото се може по-рано човек трябва да се изнесе. Особено за нас мъжете мисля, че е доста наложително.
Млад мъж, на който още майка му му пере гащите, как ще отглежда семейство.
Като от рано се научиш да си разпределяш доходите, да се обслужваш сам, да имаш разни неволи в живота, толкова ще си по-подготвен за семейство, деца и тн.
Моите родители също са се изнесли съвсем млади, и бих казал, че ме възпитаха отлично. Винаги са ме тласкали към това да съм самостоятелен и борбен.
Някак си не върви 2-3 поколения да са под една къща.

14.   И аз се изнесох още след завършването на училище, в момента съм на 23 и живея сам на квартира в София.. Да, намалих цигарите, да, престанах да се храня по моловете и скъпарските заведения по Витошка, но парите си ми стигат, заплатата ми е стандартна, нямам за глезотии, но не се и лишавам.. Каквото и да ми коства, никога не бих се лишил от комфорта и удобствата, които ми предлага едно самостоятелно жилище, ако ще цял месец да ям само макарони с майонеза, но далеч от родители и съквартиранти хД

15.   Аз съм на 32, жена, живея с майка си в нейния апартамент. Редактор в печатно издание съм, заплатата ми е 1200 лева бонуси. Пазарувам, чистя, плащам сметки и т.н., сама си се гледам. Апартаментът е голям, понякога дори не се засичаме по няколко дни, тъй като тя си работи, излиза с приятелки, ходи на екскурзии. Не бих давала пари за наем, цените са нереалистично високи. По-скоро бих взела кредит, за да изплащам нещо мое, но се притеснявам, защото заплатата ми не е достатъчна.

16.   Още не съм се изнесла, защото имам няколко месеца до акт 16. Майка ми ми подари апартамент подземен гараж в хубав квартал в София. Живея си вкъщи и се чувствам добре, имам си отделна стая и по цял ден съм самичка. Приятелят ми работи и изкарва пари, но аз отказах да излезем заедно на квартира заради апартамента. Сега живее с други две момчета. След като получа всички документи ще се пренесем и той ще поема всички необходими разходи по сметки, кола, пазаруване и т.н. За сега поема само страничните като вечери,екскурзия, море, почивка, дрехи и козметика, салонните: маникюр/педикюр/фризьор/козметик/солариум/естетична дерматология (филъри).

На 24 съм :)

17.   До номер 7

Това, че някой живее при родителите си не го прави безотговорен и несериозен, какви са тия малоумни разсъждения. Теб май те е яд, че от рано са те изгонили от вас и са те оставили сама да се оправяш, бягай със 200 000 не със 200. Познавам човек, който живее с майка си и да ти кажа си е напълно самостоятелен.

18.   Не може някаква златотърсачка да ми обяснява как трябва да се изнасят хората на 18 от вкъщи !!!
Ами ние мъжете сме си виновни, че ви издържаме, за да си правите джуки с нашите пари !!!
Профилите във фейсбук няма вечно да ви спасяват !!!

20.   18 -не всичко е връзки и отношения.
Изобщо не става въпрос за кой кого издържа. Не искаш златотърсачка- винаги може да си кажеш, че не искаш да плащаш сметки. Все някоя ще е съгласна 50/50 да делите.
Просто имай е предвид, че ако е 50/50 и чистенето от двама и готвене и всичко- иначе ще има теми от рода на "битовизмите проблем ли са" или "Какви са моите задължения" като от последните 2 дни ...

Ако се запознаеш дори с 2 момичета на 25 -едното се издържа (без проституция или богат чичко) другото е при мама и тати ще видиш коренна разлика. Първото ще знае как да реагира като излезе проблем, ще се е научило да готви и да се грижи за вещите си- още повече ще е видяла как е да се издържа сама и ще цени труда на всеки.
Второто ще е от тези, които ти описваш.
Не важи само са мъжете.

21.   От 13.
Искам да допълня нещо.
Родният ми дом е 60кв. малък апартамент. Дори нямах собствена стая, а спах в хола.
Просто не мога в такъв случай да си представя да живея хем с партньорката си, хем с майка си в един такъв малък апартамент. А представяте ли си и с дете/деца...
Имам двама братовчеди, които имат две къщи с голям двор. Едната къща е на два етажа, всеки си има етаж и си живеят заедно с жените. Майка им е в съседната къща. Така всички живеят заедно, но все пак имат достатъчно пространство за да не си пречат, и всеки поддържа собственото си домакинство отделно от другите.
Миналото лято се бях прибрал за месец. Ами неудобно е да живея с майка си. Искам да си пусна музика, не може да е силна заради нея. Искам да изляза на терасата, а за достигна до нея, трябва да мина през нейната стая, ако тя спи през това време, можеби ще я събудя. Късно вечер ако искам да си взема нещо от кухнята, отново трябва да съм мега тих и да не шумоля. Например не мога да си стоя по боксерки вкъщи, не мога да се изолирам на спокойствие, защото спя в хола.
В един такъв малък апартамент, трябва да си тих и когато правиш секс. Малко смешно, но е така. Приятелката ми беше седмица вкъщи, не смееше да отиде до тоалетна по бельо, за да не я види някой.
Друго си е млад човек да живее с партньор или с приятели. Усещането за свобода е хубаво нещо.
Някой беше писал за златотърсачки. Аз съм живял с много хора, винаги сме си разпределяли наем, ток, вода и тн.
От вас зависи дали ще кажете "НЕ" ако някоя меркантилна жена ви използва заради жилището. Или ще делим по равно, или се махай от тук, това е.

22.   В много страни семейството е центъра на социалният живот, и такива въпроси изобщо не съществуват. Примерно латинска америка. Така беше и в България преди "демокрацията". Няколко генерации обитаваха един дом.

Чак след това навлезе американското културно влияние, и хората тук започнаха да го "попиват" (особено жени, и особено като се отнася до изискванията към мъжете, не и самите тях). Принципно американският модел е ставаш пълнолетен и си вън. Но това значи и обратното - родителите да не рачитат да им помагаш... В САЩ това работеше добре преди години, защото там работа има, възможности има. Наистина след 18 се хващаш, работиш и живееш. В по-мизерни страни (каквато е и България), това е доста трудно. Ситуацията тук е, по-скоро - хващаш се и се изнасяш направо от страната. Или поне се изнасяш от родния град и отиваш в София. Иначе пари нема. Дори в Щатите този модел взема да отслабва, защото вече не са просперираща страна. Парите намаляват, все повече млади хора не могат да си позволят жилище дори за наем (а покупка - невъзможно). Примерно ако работиш в някой от големите градове, $1000 трябва да приготвиш за наем. След това не остава почти нищо, и аз съм разговарял примерно с хора които живеят във Ванкувър.

Така че, не е концерт по желание, въпрос на икономика и колко стабилна работа можеш да си осигуриш. Според мен всеки ако има финансовата сигурност, ще предпочете да се изнесе. Но днешната реалност е, че имаш ограничени ресурси, и трябва да прецениш как най-добре да ги ползваш... Ако си мъж, не ги слушай меркантилните ни българки. Не се закопавай твърде млад финансово, защото след наема/ипотеката и издръжката на една такава жена... Няма да се оправиш финансово и до 60. Трябва да имаш план за бъдещето си, и няма нищо нередно той да включва това да живееш при вашите... Не съм полиция да следя кой защо го прави, но такива общи въпроси, това е отговорът. Изнасянето на квартира само по себе не те прави самостоятелен. Изключително е лесно, стига да имаш пари. Както и това да останеш при родителите си само по себе си не те прави по-долно качество.

23.   Много пъти се засяга темата и винаги преобладават мненията на хората,които живеят с приятели,приятелки и тн.Преди 2 години излезе статистика,че мнозинството живеят с родителите си до 30 години,като 97% от тях разчитат на финансова помощ от родителите си.Всеки иска да е самостоятелен да има къде на спокойствие да дойде гаджето и тн,но всичко опира до финанси.

24.   на 23 се изнесох сам на квартира, след това си купих собствен апартамент. Сега съм на почти 30 и мога да кажа, че да живееш самостоятелно и отделно е много полезно. Учиш се на полезни навици, ставаш по-отговорен във всичко, а и си е супер!
Сега от време на време наште ми гостуват, тъй като те живеят в друг град, повече от 2 седмици не можем да седим заедно хаха! Кой от къде е и така.

25.   На 18. За мъж задължително, но и за жена е добре. С няколко съквартиранта няма да усетиш наема. Иначе няма пускане от полата на мама, нито пък ще се развиеш в зрял човек.

26.   Само да допълня, че такива мъже като номер 13 и 14 просто ми пълнят душата. Едно голямо браво на вас!

27.   Мъж на 20 (ненавършени),

Аз да ви кажа, в България живях сам, работейки почасово за 600лв на месец, 20 ч. седмично. Плащах си стаята (300), бензин (100), храна (150 с алкохол) и оставаха малко. През това време ходех и на училище. Сега съм в хубав град в Англия, където работейки 20 часа седмично изкарвам около 600 паунда, . От които 400 отиват за квартира, 150 за храна и алкохол (принципно и без алкохол пак са си толкова, но аз ям евтина храна, за да имам пари за алкохол) и общо взето винаги съм на нула. Не е особено приятен начин на финансов мениджмънт но така стоят нещата тук, без значение дали си на 19 или на 50. Също няма кой да ти каже браво за това, че едва си излязъл от пубертета, а вече сам се издържаш - просто свикваш с това да си отговорен и самостоятелен

28.   Когато можеш да си го позволиш. Еднакво е мъж да живее с родителите си и това да живее със съквартиранти, особено ако е над 30. Познавах такъв- живееше с братовчед и приятелката му в апартамент. Ами не върви, дори и гаджето да не се размотава гола. Все идва една възраст, когато хората трябва да живеят сами. Когато не върви да живеете като студенти с трима-четирима приятели наведнъж. Една самостоятелна квартира, дори и евтина, е добро начало.

29.   Няма такова нещо. Когато поискаш - тогава. Може и никога да не поискаш или да се връщаш често при тях. В крайна сметка те са ти родители.

Аз като станах на 20 се изнесох да живея сам за около година и половина, след това пак се върнах при тях за няколко месеца и после пак бях сам.

Представи си го като chekpoint на който ще се връщаш винаги, когато поискаш. Няма такова нещо като - щом се връщаш при мама и тати си мамино синче и тем подобни.
Порастнете с тийн глупостите... ще дойде ден в който няма да ги има и тогава ще съжаляваш жестоко за моментите в които не си бил при тях и с тях. :)

30.   Ами аз от още 18 годишен не живея с ридтелите ми. Смятам, че още преди достигане на пълнолетие трябва да изградиш самостоятелни навици( готвене, чистене, пране). Повярвай ми, това ще ти помогне неимоверно много, когато решиш да се изнасяш, иначе в противен случай ще си като съкрврартирантите ми, които не знаеха как да си сварят паста на 19 години

31.   На 19 се изнесох и бях напълно самостоятелна. На 25 след една кошмарна връзка се наложи да избягам и да се върна в родния град и родния дом. Година и половина живея вкъщи. Много хора го намират за странно. Но аз работя прилична работа, а и ми харесва в по-малкия град. Спестявам по около 300-400 лв всеки месец. Същите, които давах за наем и сметки. Така се случи, че родителите ми едновременно се озоваха на легло и се грижех за тях около 3 месеца. Мисля си, че следващият път в който ще се изнеса на квартира, ще е с мъж. Сама, за да доказвам, че видиш ли - мога - не мерси. Доказах и гладувах в големия, приказен град.

32.   Подкрепям номер 29. Изглежда повечето не сте в добри отношения с родителите си. Това, че сте се изнесли и се опитвате да се оправяте сами- евала! Но по никакъв начин това не ви прави велики или успешни. Аз съм жена на 20г. и ако един мъж ми каже, че си дели квартирата с още трима, ми не бих се впечатлила от неговата "самостоятелност". Също и от онзи, който живее сам, изкарва по 1000 лв. на месец и дава 500 лв. за наем. Не ми е за парите, но един такъв човечец, живеещ на ръба в моите очи ще е изтормозен, нещастен и несирурен. Даже това на 18/19 айде юруш да се изнасяте с хора, които не познавате за мен е несериозно. Има много такива случаи - тя и той си делят наема - апартамента се оказва негов. Затова според мен за такова нещо няма възраст. Всеки, когато е готов и се чувства финансово стабилен. Хубаво е да се работи, да се спестява, родителите ви няма да ви навредят толкова. Четох коментар от сорта на " Повече от две седмици не можем да седим заедно, кой от където е". Бързо пък забравяте кои хора са ви отгледали, че не можете даже да ги гледате.
Поне аз с моите родители съм в прекрасни отношения и не виждам защо още на 19/20 трябва да давам пари за наеми,вместо да спестявам за нещо важно.

33.   Идеята на изнасянето е не само сам да се издържаш, което е много важно, но и да свикнеш сам да поддържаш домакинство.
Сам докато си в магазина да се сетиш да купиш препарат за пране или за чинии, сам да си излъскаш банята, сам да избърсваш прах от мебелите си, сам да си събираш и сгъваш прането, сам да си се сетиш, че килима е за пране и сам да организираш прането му, сам да боядисаш жилището си, след като сам си решил че е нужен нов латекс, сам да се сетиш, че трябва да измиеш прозорците и да го сториш.
И първото, издръжката, да свикнеш да си правиш сметката и да живееш според доходите си, без да бъркаш в на мама хладилника, дори най дребното да си купиш собствена солница за да си посолиш храната.
Смешно е като започнат някой хора да се оправдават с ниските си бъларски доходи, сякаш родителите им са работили за много по големи доходи, че с тях са успели и жилище да купят и поддържат, деца /самите тях/ да народят и изгледат. Един човек когато е сам трябва да може да си наеме малко жилище и да се издържа сам с доходите си, че да успява и да спестява, а когато намери половинка с общите си доходи да изплатят жилище и да издържат децата си.
Защото когато си намерите съпруг/а не само, че трябва да сте се научили да живете с доходите си, а и да спестявате от тях, все пак след женитбата идват и повече разходи, като ипотека и деца, за които трябва да можете да отделяте пари. Ако днес за да се изнесете очаквате да сте си намерили половинка, която да плаща половината сметки и наем, кой ще издържа децата ви един ден?
Такива които живеят като от примера на №4 с 1000лв заплата и 500лв наем, не са се научили да са реалистични. Когато работиш за 1000лв следователно не си някакъв ценен кадър и имаш ниска длъжност или още по лошо сам си се оценил, че повече заплата не заслужаваш и затова си се съгласил да работиш за толкова. Не е ясно обаче щом си се съгласил да работиш за 1000лв, защо си преценил, че заслужаваш да живееш в апартамент с толкова скъп за теб самия наем? Дори в София има обзаведени малки жилища с по 250-300лв наем, ако заплатата е малка не апартамент а стая ще наемеш. Не е реалистично чистачка със заплата на чистачка, да има самочувствието сама да наеме двустаен апартамент в престижен близо до центъра квартал. Ако интелектуалните и физическите ти възможности достигат до длъжност чистачка би трябвало да се задоволиш с стая под наем, а не да си наемаш тристаен с гледка и да не можеш да го подържаш. Тристайните са за хора достигнали заплати над 2500 хил лева.

34.   На 16 започнах, отидох лятната ваканция да работя в едно малко хотелче за да не плащам наем и храна, след това живях 4/5 месеца с нашите и тотално се изнесох,в малкото градче в което бях квартирите са около двеста лева, а аз работех за 900/1300(като сервитьор). Отрази ми се на успеха в училище, но на матурите минах с петици, така, че не го смятам за особена драма. След като завърших отидох в Пловдив, отново подобна заплата, намема ми беше 350 и бях напълно окей финансово. За София евентуално би било малко по трудно, но ако си окей да си наемеш само една стая ще ти е лесно. Не знам дали повечето коментиращи се ебават или просто наистина са свикнали мама и тате да ги гледат и перат :D да се оправдаваш с наемите за това че си на 25 а живееш с вашите... смях! Та съветвам всеки тийн човек който чете това да се изнесе възможно най- рано, за да се научи как да борави с парите, как да се оправя с живота самостоятелно и т.н. понеже на това не ни учат в училище :)

35.   Хубав коментар, 33, имам и още нещо да добавя. Когато даваш 30-40-50 процента от заплатата за наем и след сметките и храната почти не ти остават пари за друго, ти си притиснат и започваш да мислиш как да си увеличиш дохода, започваш да се развиваш, да се бориш, да напредваш. А при мама и тати, същата заплата ти се струва огромна, защото наем няма, сметките платени, храната заредена. И ако се убеждаваш, че ще пестиш за собствено жилище примерно, не се лъжи. Или ще харчиш за себе си, ще помагаш на вашите тук там и нищо съществено няма да ти остава (но няма да го усещаш, защото си покрит), или ще трупаш, но няма да искаш да пипнеш и стотинка (защото нали ги имам мама и тати да дават), превръщайки се в завършен егоист. И дори някакси да дойде половинка, първите и последни думи в устата ти ще са за мама и тате, те ще са на първо място, винаги те ще имат думата, защото видиш ли, вие сте много близки, ти много си си свикнал/а с тях и те винаги са били там и ти толкова им дължиш. И историята за всички тези семейства, където единият се жалва как половинката само слуша родителите си и стъжнява живота, ще бъде и твоя история. Затова и аз лично бягам от такива мъже.

36.   Ами, да ти кажа честно, не знам. Аз например, ще се изнеса от вкъщи, когато стана на 17-тогава завършвам 12 клас

37.   на 18 заживях с приятеля ми самостоятелно, в момента сме на почти 22. В началото е кофти, но според мен е много по-добре. Но ако не бях с него, вероятно щях да остана при нашите поне докато завърша уни

38.   Който живее в София може да си го позволи. Но който живее в останалата България т.нар. провинция знае, че е пълно с адски много безработни. За една обява в нета се пускат над 200-500 св-та. Шанса да ви изберат, особено когато сте без трудов стаж е почти нулев. Защото безработните в провинцията са наистина изключително много. А когато нямаш доходи, как да се изнесеш от вкъщи? Как да плащаш квартира и за 50 лв да е, като нямаш и 1 лев доход. В моя квартал всеки втори българин в интервала 30-50 години още живее при родителите си. Нямаш ли си вуйчо владика си обречен да седиш безработен, дори и да не искаш да си такъв. Така е извън столицата, за огромно съжаление.

39.   Тъжното за мнозина, но няма нищо зряло в изнасянето след 18.
Всъщност има много по-голяма полза от теб, ако плащаш сметките, переш се, храниш се и даваш по нещо за родителите, не за наем.
Съобразяването с неадекватни обществени норми, може де те забие на дъното. Общо взето и няма нищо зряло в тези действия. Такива инфантили и дебили живеят на квартира, че може да се хванеш за главата. Отдавна тези неща са отживелица.

Буден

40.   Когато започнеш първата си сериозна работа и можеш да си позволиш финансово да живееш сам/а.
Защото е тъпо да се изнесеш на 18 и после да чакаш вашите да ти плащат сметките и евентуално наема, но пък и не е ок да имаш 10 години стаж, да изкараш прилични пари, да си на 30 и да живееш с родите си. За това, за всеки е различно. Един още на 18 е готов, друг на 25. Така, че май отговорът е между 18 и 25.

41.   До 25 години като зависи много дали е студент или направо работи. За мен е задължително и съм мъж. Най-малкото да има къде да си каня гаджетата без да ме е срам. Тук само се оправдавате, за да може мама да ви пере гащите, тате да плаща и т. н. И някакви еснафски сметки.
Първо, ако в БГ положението е толкова шит - заминете в чужбина, нещо държи ли ви?
Второ, на 19 като записах се изнесох от Димитровград в Младост 1А София в супер готин тристаен апартамент с 2-ма съквартиранти. За 700 лева, което делено на 3 не беше нищо. Сметки не правехме високи освен през зимата, а не сме се стискали. Редовно хапвахме в мола, готвехме си за вечеря, за закуска от някоя баничарница или зърнени закуски с мляко. Иначе работех и аз в мола и взимах чисти 1000 лева на третия месец, първите два бях на 800. Най-готините години. Купони, друго си е с млади хора, научаваш се да си самостоятелен. Има голяма разлика между това да си със съквартирант и мама да ти пере гащите и готви манджи, ама не чух някой да коментира това. Сигурно, щото пред "чужди" хора не можеш да си покажеш простотията и мързела? Жалки сте, да знаете. Също така сме си водили момичета за една нощ, а това няма как да стане ако вашите са наоколо и слухтят. С приятели всичко е сделка и готино.
Трето, да чакате да сте във връзка е много тъпо. Особено вие жените. И за вас важи тая самостоятелност. Ако "принцът" никога не дойде, щото не е гаранция цял живот при мама и тате ли?
И последно, това, че не искам да живея с нашите не значи, че не ги уважавам и не се разбираме. Значи, че не искам да ми висят над главата. В квартирата си пушим, където ми е кеф, и трева сме пробвали не се гордея и сме се напивали по мъжки. От де тая свобода с дъртите, които са различно поколение? Не извъртайте думите.
И да, всеки се оправя за себе си. Така се уговорихме. За чистенето - на всеки се полага стая, на мен е кухнята. Готвенето - кой каквото си иска готви, яде, поръчва. Всеки си мие неговите чинии и прибори и всичко е ОК. Имаме пералня и сушилня, прането не е проблем. Слагаме дрехите според цвят и готово. Ако някой пазарува, другите веднага му даваха и своите поръчки, но обикновено всеки сам взимаше. Просто така ни беше най-удобно и се разбирахме като братя. Аз лично съм много доволен.
Още веднъж, като е толкова мизерна България, защо не се изнесохте? И не е американски модел, във всяка нормална страна става това. В Русия като се местят в Москва намерят по 3-4 съквартиранти и наемат апартамент.

42.   На 27 съм и се наложи да се върне да живея при родителите си, защото ме съкратиха от работа, заради ковид. Станаха 3 месеца от тогава. В момента, в който си намеря работа, отново ще се изнеса. Дотогава, помагам с каквото мога вкъщи. С обещетението, което получавам от борсата, плащам сметките, за да може поне това да падне от раменете на родителите ми.

43.   Започнах работа на 19 години и учен задочно. На 20 се изнесох за първи път от вкъщи, за да живея с едно момче. След година се разделихме. Беше кошмар. След раздялата живях още една година сама ( нашите ми поемата през цялото време образованието. Винаги ще съм им благодарна. Живях още една година сама и след това прецених, че ще е по-добре да се върна вкъщи. Така и направих и не съжалявам. За мен това беше правилното решение. На 27 години отново заживях сама вече с мъжът ми.
Мъжът ми живееше с майка си преди да заживее с мен, но тя не му поема разходите от както е започнал на 19 да работи. Всичко се делеше. Както готвенето и чистенето, така и сметките. Но според мен беше добре, че живееха заедно, защото си помагаха.