Нормално ли е да го искам?
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1197 пъти
Дано със заглавието съм привлякла хора. Под "Нормално ли е да го искам? " нямам предвид момче. Имам предвид приятели.

Аз съм на 16 и завърших 9 клас. През целият ми живот не съм била одобрявана от другите. Като бях малка бях общителна. Ходих при децата, но те ме гониха. Подиграваха ми се. Не знаех защо. Аз просто бях мила с тях. И в училище беше така.

Имах си една приятелка, която се казва Хейли. С нея бяхме много близки, но в средата на първи клас почна да се държи грубо и се отказа от приятелството ни. До 4 клас бях в това училище. В 5 до 7 бях в друго училище. Там беше по-ужасно. За всичко ми се подиграваха. Абсолютно всичко. Беше ад за мен. Подиграваха се и за семейството ми. По-скоро первезният ми баща. Съъченичката която по принцип ме тормозеше попадна на неговият фейсбук и ми се присмя и ми викаше "перверзницата". Тогава бях 7 клас и броях дните докато завърша. Оставаха 13 учебни дни(смятах без уикендите) Извън училище също не ми беше приятно. Баща ми е ужасен човек. В 8 клас нещата се нормализираха и си намерих приятели. Които ме използваха и изоставиха.

Винаги съм забелязвала, дори в старото ми училище че все като някой излезе от стаята и всички почват да говорят лошо за него или нея. Имах 1 приятелка в училище. Тя завърши 7 клас и се премести. Сега си нямам никого.

Класът ми е страшно токсичен. Един ден или час ще се разбираме, следващия ще си говорим лошо зад гърбовете или един на друг. В началото на 9 клас имахме куп нови съученици които прецакаха нещата още повече. Аз в 8 клас си казвах "Дано нямаме нови съученици, защото тези ще ме забравят, а имам чувството че всичко ще се прецака. " и бях права. С една съученичка с която бях приятелка ми каза "Забравих за съществуването ти. ". Не знам защо се оплаквам. Това училище е по-добро от старото ми.

Не знам защо обаче искам приятели. Знам че ако дойдат новаци ще прецакат всичко, но искам да си имам поне една приятелка с която да се разбираме, да имаме общи интереси и все такива неща. Една онлайн приятелка я приеха в един клас с бившият и, хора които мрази, но на нея не и пука. Защо? Защото приеха и най-добрата и приятекла. И аз искам приятелство като тяхното. Но знам че няма да си намеря приятели зашото нямам характер. Единствената черта на характера ми е да съм срамежлива. Дори не съм забавна. Знам че няма да си намеря прияелка, но защо имам чувството че ще се случи? Или това е просто едно мое желание? Все си мисля за това от както тази моя онлайн приятелка ми сподели това че ще е в един клас с най-добрата си приятелка. Нормално ли е да го искам? По-голямата част от българите не са мой тип. Знаете ги тийнейджърите в България. Просто те са едни и същи. Ходят да пушат и да пият, взимат наркотици, излизат с мъже които са на по 25/30 и си казват "Не бих излизала с мой набор. " нищо че да излизаш с човек който е на 25/30 или повече не е педофилия, ама нишо, голяма работа е за тях. Даже се мислят за готини. Също и този израз "Абе маняк. " по някаква причина ме дразни. Не знам защо искам приятели, знаейки че всички са такива и няма да намеря човек с общи интереси. А и както казах, нямам характер. Нормално ли е да искам приятели?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 9 месеца hash: b3657895ff

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей, аз съм момиче на 14 години. От 5 до 7 клас също бях като теб. Исках да имам някой близък приятел на който да споделям и да се разбираме. Мисля, че това е съвсем нормално, защото всеки би искал да бъде социален.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: d71a5ce468

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Нормално е да искаш да имаш приятели или поне компания, с която да излизаш. Тези деца не са нормални, потърси си друга среда. Ако не можеш да смениш училището, то се запиши на някакви курсове, примерно езикови, или певчески, или танцови...Важното е да имаш и друга среда.

 

...

преди: 4 години, 9 месеца hash: d3c66faf84

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Здравей! Напълно нормално е да искаш верен приятел, приятелството е богатство. За съжаление в класа ти са лицемери, и няма как да си приятелка с тях, просто не ти трябва. Спокойно, обаче! Нищо не е изгубено. Виж в другите класове, запиши се на клубове, както каза 2; онлайн... 100% ще ди намериш прители. И като го направиш, ги питай дали можеш да се запознаеш с техните прители. И така. Ако не стане, спокойно - ще намериш в университета, на работата... Успех! :)

 

...

горе^

преди: 4 години, 8 месеца hash: 076a8dab68

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Дори не съм ти чел историята понеже наистина смятам, че няма никакъв смисал, защото всеки един човек с подобни на теб мисли и преживявания които си изпитала най-често изпадат в депресия за което разбираемо има причина. Обаче не е там проблема. Съветът ми към теб директно ми се появи в главата прочитайки първите 10 реда на историята ти. Ето го и него: Спри с депресарските мисли (предполагам че имаш такива), изчисти си съзнанието, опитай се един ден когато се събудиш да си мислиш само хубави работи, неща които би искала да направиш в живота ти, спри да мислиш за миналото и да се връщаш в моментите-онези моменти които те карат да се натъжаваш, намери си знам ли, някое хоби, може би да правиш музика кавъри, свои песни, ако те влече тази посока, няма да сгрешиш. А ако не си много по музиката има много много други хобита с които можеш да се занимаваш, някои спорт... Абе да схващаш. Видях, че споменаваш, че си на 16, аз съм малко по-малък от теб на 15 съм. Понеже съм роден много рано в годината (05 съм) 08 Януари майка ми и баща ми са ме записали като 04. Имах един гаден период от 2 седмици през 7 клас, когато почти целият ми клас ме ебаваше, че съм 05 за което 3 години по-късно мисля че и ти и аз бихме се съгласили, че по-голяма глупост от това едва ли има. Та така де през тези 2 седмици ми беше много тъпо, чуството да си сам, родителите ми работеха по цял ден тогава едва смогвах дори да ги видя, съответно и те мен, но тогава предполагам нещо ми щракна и започнах да виждам света по един по-друг начин. Изкарах се от ситуацията си тогава и от там насам смятам, че справянето с такива ситуации е относително лесно. Работата не е там, да си баш от тези, заблудените които дори да им се случи нещо много гадно, те си слагат тази фалшива усмивка на лицето и се самозаблуждават за това, че те са преминали трудността и сега всичко им е окей. Работата е там да имаш балансът между този заблудения и реалиста. Когато са ти се случвали много лоши неща през живота и те са били само и само такива, без никаква полужителност няма нищо лошо в тва да се чувстваш гадно 1 или 2 седмици. Лошото е след тези седмици все още да продължаваш да се чувстваш по този начин или състоянието ти да се влошава. Когато научиш как да излизаш от тези състояния, впоследствие напред в живота, когато се сблъскаш отново с нещо подобно, ти можеш да се справяш и да си добре. Трудното, по скоро най-трудното нещо в живота, поне едно от нещата които съм разбрал е, че първите пъти и неща които правиш или ти се случват са най-трудните, с които трябва да се справиш и след този първи път, ти ще си добре. Предполагам всеки би ти казал/а, че "животът е пред теб, не си го пропилявай преди да е започнал" и някакви от сорта, ноо аз лично като за начало преди всичко бих го взел по на спокойно. Сега видях, че също споменаваш, че нямаш приятели. Там бих те съветвал, ако сега си си търсила такива постоянно да спреш да ги търсиш и просто да изчакаш правилните хора да дойдат, защото това чакане ще си струва повярвай ми, а ако не си ги търсила до сега или не си ги търсила достатъчно, започни да force-ваш нещата кажи-речи надявам се да ме разбереш, незнам как по-добре да го обесня. Всеки един има поне по един low point в живота когато е на дъното, няма никой, можеби мисли за край, някои са късметлии да я получат в ранните си години, други когато са на по 30 40, но искам да кажа, че рано или късно всеки преминава през един тип low point. Виж, искам да вземеш да се стягаш, да си гледаш живота по-весело, защото повярвай или не буквално аз например както съм на 15 според теб какво нещо значимо и голямо съм постигнал в живота ми? Именно, нищо. Всичко важно и значително при почти всеки става около 18-30, никога не е късно. Все пак ще живееш поне до 70-80. Има си наистина време за всичко, стига ти да си готова да го посрещнеш, когато ти почука на вратичката. Понеже понаписах доста, вече е късно да го трия... Наистина се надявам да прочетеш това, и ако все още си в лошо състояние, да ти помогне по някакъв начин. @rtd_s2rta Ако някои ден решиш, че бих бил от полза, инстата ми си чака ^^.

 

...