Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да изпитвам емоции вече
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 712 пъти
Когато някой говори за себе си - независимо дали разказва как се е случило нещо крайно лошо или крайно добро, на мен не че ми е безинтересно, но мога мога да изпитвам само апатия. Това става с хора които са ми много близки. Усмихвам се фалшиво, преструвам се на шокиран или гледам земята все едно тъгувам за другите, според ситуацията, но ко можех да бъда себе си без да обидя някого отговорът ми винаги щеше да бъде същия: "добре" и празен поглед.
Изпитвам емоция само когато се случи нещо на мен, но само когато това е нещо негативно: мога да "чувствам" ярост, но инъче ако ми се случи нещо хубаво, ако някой направи добър жест, не мога да се усмихна наистина. Реакцията ми е винаги апатична, или може би ще ми приятно за един момент но в следващитя отново съм обзет от апатия. Много е изтощително да съм в социална среда и да трябва да трябва да пресилвам всяка емоция която изразявам. А аз не мразя хората, даже се опитвам да съм винаги позитивен.
А преди не бях така. Нови места, миризми, хора винаги пробуждха нови емоции в мен. Смеех се на, плачех за и се шокирах от малките неща. Сега се чувствам "жив" само когато правя простотии: когато пия, когато съм гневен или когато карам рисково. През останалото време се чувствам като ходещ труп. Не знам какво трябва да направя за да бъда жив отново.
|
