Споделена история от Тинейджърски |
Приятелството по-важно ли е от достойнството?
преди: 4 години, 9 месеца, прочетена 980 пъти
Здравейте! Аз съм тийнейджърка от София. Имам нужда от помощ (съвет) какво да правя. Относно най-близките ми приятелки, ние сме в една групичка от 4. Също така сме в един клас. Преди всичко искам да кажа, че съм много търпелив, разбиращ човек, обичам мира, но все се случва така че мен постоянно ме цепят от колектива. И по-точно едно момиче, което не ме харесва особено и е очевидно. Питала съм я дори защо ме мрази и се държи така, а отговора й е единствено "не те мразя" и това е. Казвала ми е, че я дразня, заради някои мои недостатъци (но аз се боря с тях и вече дори съм се преборила с някои). Каним се на рожденни дни, а пък реално единствено групичката ни свързва. Дори не искам, но го правя от учтивост. Казвала е на другите 2, че съм я дразнила, защото съм била общителна и съм имала и други приятели ( докато те са повече тип затворена групичка хора, особено тя) а и аз лично не виждам проблем в това и най-близката ми всъщност ми го каза, че онова момиче им го е казала. Държа се толкова мило към нея, нормално, дори не й давам повод да се държи гадно, но тя го прави. Окей не ме тачи, тва го разбирам, но най-тъпото е, че успява да настройва другите 2 срещу мен, дори аз да съм по-близка с тях, отколкото те с нея. Чувствала съм се потъпкана толкова безброй пъти, че вече съм им изгубила бройката. Когато си излизам само с другите 2 или поотделно с тях толкова добре се разбираме, забавляваме се. Провеждали сме важни разговори относно взаимоотношенията ни в групичката и дори те са си признавали, че забелязват гадното държание на 4тото момиче, НО един път не се застъпиха за мен пред нея (защото това е може би единствения начин тя да осъзнае поведението си). Не съм такава, че да хленча за това, но ми стана интересно и реших да попитам най-близката си от групичката защо когато виждат, че един техен приятел се държи тъпо към друг техен, не се застъпват за него или изобщо няма някаква реакция от тяхна страна. И тя каза, че не й се влизало в спорове и страняла от тях и аз влязох в разбирателство, защото и аз по принцип страня, НО моето мнение е различно тук. Аз бих разговаряла, когато видя неразбирателство. Според мен нещата се оправят с цивилизован разговор, а по тяхната логика ако мълчим според мен ще се продължи, а може и по-зле да стане... Но явно мнението ни е различно. Имали сме такъв разговор между другото. Разговора исках аз да повдигна, защото чух от една друга моя приятелка, че са говорили зад гърба ми относно моите недостатъци и т. н. И още едно некоректно от тяхна страна, че са говорили в класната стая, където е можело всички да ги чуят. Говорих с тях и им казах, че не ми беше лесно да преодолея недостатъците си и те като мои приятели не е правилно да постъпват така с мен. Онова момиче се ядоса и тя както винаги реже хората и си тръгна, най-близката ми я последва също и останах с другото момиче в стаята. След тва ги последвахме и тей де уж се разбрахме да не си говорим зад гърбовете и да си казваме нещата в очите. Ала онова момиче месеци наред в неадекватни, но за нея удобни ситуации с цел да ме сгащи ми повтаряше думите "Нали щяхме да си казваме всичко", а реално извърташе нещата и аз не съм говорила зад гърба на никого. Знам какво е и не бих го направила. Отвратително е да прехвърлят вината на мен във всеки свободен момент за тях и когато ги питам защо се държат по този начин в момента и на другия човек (в който всъщност е вината) дали са му говорили така и те казват "оо да", а всъщност се оказва, че само с мен се държат така. Карат се за глупост. Не знам какво да правя, много пъти съм била на ръба да прекратя всичко с тях или по скоро да се отдръпна, но точно тогава става нещо хубаво в групичката и прекратява тези ми мисли. Объркана съм. Може ли да ми дадете съвет, моля.
|
