Споделена история от Тинейджърски |
Вече наистина ми писна!!!
преди: 4 години, 8 месеца, прочетена 542 пъти
Здравейте! Аз съм на 12 (момиче). Училището наближава и затова си взех неща за училище, но останаха някои дребни неща затова с моята най-добра приятелка решихме да отидем заедно, защото и тя трябва да си вземе някои неща. Проблемът е, че никога не съм ходила сама (без майка ми), винаги където и да отида трябва да съм с нея... Това много ме дразни и не знам а как да я попитам дали мога да отида с ндп, по-скоро ме е е страх от "НЕ". Аз мига да пресичам и винаги се оглеждам, познавам града и знам къде са книжарниците. Преди сме говорили на тази тема дали мога да се разходя с приятели, но тя не ми даваше. Винаги иска, където и да съм, да съм с нея, понякога ме държи за ръка се едно съм на 5... Вече се притеснявам, че когато, след 2 години се преместя в друго училище и стана по-голяма пак ще идва с мен по книжарниците... Още не съм казала на ндп, че майка ми не знае понеже още не съм говорила с нея. Силно се надявам да ми позовли, защото и тя няма с кого да отиде и освен това и обещах, че ще дойда с нея, не искам да и стане гадно. Не знам как да започна разговора, защото понякога прави от мухата-слон. Веднъж и казах, че се разходя с мои приятели и тя каза: "къде ще обикаляш целия град, цял ден". В Интернет пишеше, че няма да има родители на първия учебен ден, за да не се струпваме много хора, на едно място, казах си супер (ще мога да отида сама), но вчера ми каза, че след като ни дадат учебниците, да дойда у нас и после да отидем за обвивки. Много се изнервих, но нищо не и казах. Ще и споделя на 14 (един ден преди училище). Но има още нещо... Нищо не мога да и кажа, защото все каза, че ще каже на баща ми, а той ще ми се скара. Но мисля по-добре да споделя с тате, той ми има много повече доверие. Истината е, че не знам какво да правя. Срам ме е да искам съвет за такова нещо, защото не е кой знае какво. Но все пак моля Ви дайте ми съвет. Ще Ви бъда много благодарна.
|