Раздяла с родителите/Напускане на дома - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (105552)
 Любов и изневяра (25239)
 Секс и интимност (12387)
 Тинейджърски (20893)
 Семейство (5370)
 Здраве (8422)
 Спорт и красота (4355)
 На работното място (2461)
 Образование (6573)
 В чужбина (1408)
 Наркотици и алкохол (996)
 Измислени истории (757)
 Проза, литература (1561)
 Други (14983)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Тинейджърски

Раздяла с родителите/Напускане на дома
преди: 8 месеца, 22 дни, прочетена 914 пъти
Здравейте,
Момиче на 15години съм и напоследък се замислям как бързо минава времето и след някоя друга година ще отида в друг град да уча и да създам семейство ,но къде остават родителите ми в тази картинка.От Бургас съм и много искам да отида към София,да се устроя там,да уча и да създам семейство ,но знам ,че няма как да виждам родителите си толкова често колкото искам и ще ми липсват адски много,времето лети и Ей сега ще мине времето.
Към по-възрастните минали по този път:Как се справихте с тази важна стъпка в живота Ви?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 месеца, 22 дни
hash: c743fb4b5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Какво семейство ще създаваш на 18 години? Разбира се, че ще ти липсват родителите ти. Първата седмица е ужасна. Но после се свикваш. Важното е да имаш мотивация за постигане на нещо, да се изградиш като човешка личност след като напускаш.

 
  ...
преди: 8 месеца, 22 дни
hash: b4584c50af
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   А защоэточно в София, Отиди някъде по на близо.

 
  ...
преди: 8 месеца, 22 дни
hash: 8b2e1db9cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Хей, аз съм от Варна и уча в София от миналата година. Да, тъжно ми за родителите ми, но в крайна сметка не може вечно да сме заедно, трябва ние, децата, да се научим на самостоятелност и малко да ни отрака живота. Пък и ще видиш как ако си намериш точните приятели и учиш това, което искаш тук ще ти хареса и ще преодолееш супер лесно носталгията от дома. А и с вашите няма да ви делят хиляди километри и океан, ако нещо искаш да се прибереш се качваш на влака или автобуса и за около 6 часа си във вас. Така че раздялата мн е кой знае какво, щом са само около 400км. Ако имаш желание ще свикнеш и ще се напаснеш към новата среда, ако не, ще си стоиш и учиш при вашите в Бургас. Просто е.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 22 дни
hash: 80005fa706
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Не го мисли отсега. Радвай се на времето прекарано с вашите. Очевидно си близка с тях щом те притеснява раздялата. При мен първата година беше ужасна. Страшно ми липсват и сега, но се научих да се справям сама и закалих характера си в много отношения. Когато нямаш друг вариант, се научаваш да издържаш. Разбира се, не всички го преживяват така, но е трудно, особено в началото. Ако имах повторен шанс, ми се струва, че бих избрала по-близък до родното ми място град. Рано ти е още, но когато му дойде времето, обмисли добре изборите си. Успех!

 
  ...
преди: 8 месеца, 22 дни
hash: 570d338aaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   От Бургас съм. Дойдох да уча в София преди много години. Имам работа. Омъжена съм. В началото не ми беше много готино, но с времето свикваш и свободата, независимостта и сосбтвените постижения започват да ти харесват. Когато намериш и правилния човек и сформираш собствено семейство, родителите ти ще останат на много заден план.

 
  ...


...
преди: 8 месеца, 22 дни
hash: ab62c97771
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   От София съм и се нагледах на момичета от Черноморието дето са готови с цената на всичко да създадат семейство и за живеят в София, а правилния човек за това често го крадат и така от нещастието на друга се превръща в тяхно щастие на осъществената мечта. Такива момичета егото им е толкова голямо, че не мислят на кой какво причиняват, не казвам че и ти си такава, но ето ти една причина как бързо забравяш и за родителите си.

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 20 дни
hash: 7b99143131
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   Аз пък много се зарадвах, когато отидох в София далече от родителите ми. Повечето това чакат. Но всеки човек е различен.

 
  ...
преди: 8 месеца, 19 дни
hash: 55df3a39bb
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   За отделянето от родното място ще ти споделя моя горчив опит. Когато заминах да уча на друго място, промяната се оказа голямо изпитание за мен. Някои ще казват, че първата седмица е гадно други първия месец, различно е при всеки. При мен беше повече време и така и не се приспособих, към нещата, които са естествени за една възраст.

Аз до онзи момент /до влизането ми в университет/ нямах дори и елементарни навици на самостоятелност. Никога не се бях грижил сам за елементарни неща, като да си направя закуска, да си купя каквото ми е необходимо, дори да си оправя леглото сам. Не се бях замислял дори за момента, в който ще отида да живея в друг град на квартира.
Е, това ми изигра лоша шега, когато бях на 19 г. Изведнъж се озовах в сам друг град и не знаех какво да правя.

Искам да ти кажа следното: ти си на 15 и имаш още няколко години, в които вероятно ще живееш с вашите. Използвай това време постепенно да се научиш на самостоятелност. Казвам "постепенно", защото тия неща трябва да се случват постепенно, а не изведнъж. Ако лятото работиш, за да видиш как се изкарват парите, имаш добри социални умения и желание да се грижиш сам/сама за себе си, сигурен съм, че няма да ти трудно да се отделиш от вашите един ден, или поне не както беше при мен.

 
  ...
преди: 8 месеца, 17 дни
hash: 570d338aaf
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

12.   Аз нямах търпение да не живея вече с тях и честно казано очакванията ми се оправдаха. Виждаме се рядко и така ми е добре. Ако ги виждам по-често започват да ме изнервят - стари били (под 50 са), нямало работа (не са отваряли jobs), ниско платени (нямат висше), нямали пари (харчат за глупости и не се интересуват от промоции)) и тн. Говорят само негативно и нямат никава воля да постигнат нещо в живота. Оправдания има за всичко и с нищо не им се занимава, но в същото време - аз да работя като вол и да ги издържам по възможност. Как да иска човек да ги вижда?

 
  ... горе^
преди: 8 месеца, 16 дни
hash: 30f767166e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

13.   От автора
до 11.
Доста съм си самостоятелна понеже от поделник до петък съм сама в града, а нашите са са на село. така, че си готвя, чистя, плащам сметките и така на татък. Събота и неделя съм с наще и им помагам в работата проблема е там, че тези два дни не ми стигат, а ако отида в София или кудето и да е другаде няма да си идвам всяка седмица защото са разходи.
До 7.
Нямам намерения да крада щастието на други момичета само, за да угодя на себе си има достатъчно момчета/мъже апък и ако някое момиче вземе моето момче и на мен ще ми е гадно затова защо да го причинявам дори на някоя непозната дама?

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker