 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Има ли начин да се преборя?
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 699 пъти
Момче на 19 съм и имам проблем.Мисля че се нарича “социална тревожност”.Не мога да общувам с хората както трябва,стеснявам се и се затварям в себе си.Случва ми се с някои хора да разговарям без проблем,но в компания не мога.По-голям проблем е,че съм така и с момичетата.Много искам да изляза с момиче,но ме връхлитат едни мисли като..За какво ще си говорим,какво да кажа,ако ме помисли за някой смотаняк,какви теми да отварям,общо взето какво да говоря.И дойде ли момента започвам да се притеснявам и се чудя какво да говоря,не мога да бъда отпуснат и “готин” като другите за да ме харесат,и си мълча докато в главата ми е война.Надявам се да съм бил ясен,омръзна ми да живея така и не знам какво да направя за да го махна това притеснение..
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c23c07ad98 |
|
1. Не се маха остава за винаги. Можеш само да го намалиш,като говориш повече с хора,но пак си остава вътре.Като говориш по-малко,това притеснение се увеличава и после пак ти е по-трудно да говориш с хора и още повече с непознати. Винаги ще го има,но варира.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: c83b9924c3 |
|
2. Намери хора които също да са по-стеснителни. Покажи им интерес, създай приятелство с тях. Мисля, че сред такива хора ще се чувстваш и ти добре. Така постепенно ще се отпуснете. Разбирам те напълно. Хората днес са много лоши, когато видят добри и възпитани деца веднага се нахвърлят и ти смъкват самочувстието. Не се трови с такива мисли. Все още има останали разбрани хора, просто сме малко и ни карат да се яувстваме неловко. Остани си естествен. Тези готините целят да се харесват на всеки точно затова че нещо им липсва и куца. : )
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 8e15c11f7e |
|
3. Здравей авторе ,и аз съм така и съм съгласен с номер 1 за винаги си остава, с тренировки и с смелост до някъде се преодолява но винаги ще има едно "ако", като си помислиш да говориш с някого ако не се тренира се задълбочава особено с момичета, винаги ми се е искало да комуникирам свобосно без притеснение както някой мой познати, но това според мен си е мъничак талант, или го имаш или го нямаш ,надявам се че не те обезкоръжявам но поне при мен си е така.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 9e7841c173 |
|
4. Защо ти е да бъдеш "като другите" а да изгубиш себе си? Та ти себе си още не си опознал? Какво учиш? Работиш ли? А искаш ли да работиш? Какви хобита/интереси имаш? Каква музика слушаш? Какви филми гледаш? Обичаш ли да се разхождаш? Къде и защо?
Обичаш ли животните? Какви са мечтите ти? Какво те кара да се усмихваш? А да се разсмива гласно и бурно?
Как ще копираш това у другите опитвайки да бъдеш като тях?
Те, някои от другите имат отговор на повечето от тези въпроси, познават себе си достатъчно и изразяват собственото си АЗ, имат си и "клонинги" такива които го копират- хора без съзнание за собствено АЗ, без собствен характер, мечти, без собствен, естествен смях дори. Наистина ли точно това искаш? Ако си "като другите" ще се свържеш и с някоя "като другите" ама като сте насаме само двамата...кого ще имитират?
Бъди си ти, такъв, какъвто си. Разговорите си протичат естествено когато има общи интереси- музика, филми, обучение/работа, мечти т.н. Важно е да се усмихвате. Да се създава позитивна атмосфера.
Другото се случва като естествено продължение.
|
| преди: 4 години, 6 месеца hash: 2e08fea232 |
|
5. Моят отговор е отиди на терапия.
Аз се сетих да го направя чак на 34, трябвало е да отида още на твоята възраст... Животът ми се преобърна. Уж отидох за да се справя с тормозеща ме от дълго време депресия, но след като попълних въпросниците им и проведох уводния разговор с терапевт, са ме диагностицирали със "социална тревожност" и са започнали да работят основно в тази насока. Това ми го казаха чак в края на терапевтичния курс.
За терапията казват, че нещата не ставали изведнъж и т.н., а аз честно казано не очаквах изобщо да стане каквото и да е. За мен обаче се получи точно изведнъж - някъде след четвъртия или петия път - просто излизайки от часа си при терапевта, констатриах че гледам на себе си по различен начин. И от там нататък нещата в живота ми тръгнаха различно - до този момент се бях чувствал "загубеняк" (или "loser" ако предпочиташ). При това без реално да съм такъв. Животът всъщност е бил доста щедър към мен (или аз съм бил успешен в него) - и академично, и кариерно, и интимно и т. Б.. Само че, когато човек се чувства като загубеняк, често не може да оцени или дори пропуска подаръците, които животът му прави.
След терапията си дадох сметк, че едни 15 години, животът буквално ми е тикал възможности в ръцете, а аз съм ги пропускал поради самосъмнения и ниска себеоценка и реално съм се възползвал от само една много малка част от това, което съм можел да получа.
Сега е различно - сега ми стиска открито да заявявам какво желая и (за моя изненада) да го получавам.
Така че моят съвет е този - иди на терапия колкото се може по-скоро и не прави като мен - да си проспиш по-голямата част от младостта. Не че няма да можеш да наваксаш (на мен мисля ми се получава), но друго си е нещата да се случват навреме, вместо да ги догонваш.
Желая успех
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
