Социална тревожност
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1108 пъти
Имам голям проблем от може би цял живот, но ми писна вече. Нито мога да общувам с хора, не мога да си намеря приятели, не излизам от вкъщи, защото няма с кого. Най-големия ми проблем е че не съм имал истинска приятелка до сега, а съм на 19 години вече, почти 20. Не мога да общувам и да поддържам разговор, още повече с момиче. Не знам какво да говоря, замръзвам и ако говоря само ще ме вземе за глупак. Точно порази тази причина последното момиче, с което се занимавах ме заряза защото съм “прекалено добър”. Но всъщност не и звънях и не я търсех защото не знам какво да си говоря с нея. Искам да се измъкна, помогнете и ако трябва предложете медикаменти.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: f16c651f2f

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не ти трябват медикаменти, ти откачи ли!? Излизай повече извън зоната си на комфорт, запознавай се с нови хора, когато ти е най-криндж, опитвай се да трупаш опит в това и така. Аз бях същият. Има момент, в който ти писва и започваш да излизаш извън зоната си на комфрт. УСПЕХ!

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 8e6d4e7c8a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Трябва да говориш с хората, където и да отидеш. До магазина, на улицата, съседите. Ако излезе ситуация, в която можеш да кажеш нещо, кажи го, вместо да си траеш. Това нещо е защото не говориш. Това не е болест. Ако не си използваш някой крайник, ще спре да функционира. Просто говори с хората. Може да е "Добро утро". "Добър ден". Довиждане. Приятен ден. Имате ли 1л разфасовка от този продукт. Търсех тези влажни кърпички, дали има от тях, но с повече бройки. Тук цената не я пише, дали може да ми кажете каква е. Да питаш охрана, този магазин в мола, знаете ли къде се намира точно, дори и до себе си да имаш някакво указание с магазините, той ще ти го посочи. Важното е да говориш с хората! От тревожно ще стане автоматично. Но не трябва да спираш. Просто говори... Нищо ти няма. Измисляй си причини да говориш с хората.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 168219db34

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Авторе, аз съм същият. На 28 години. Хората лесно казват - говори, не се срамувай, но не знаят какво е социална тревожност. Тва шибано чувство, което винаги те връхлита. Няма лекуване. Не е като да плямпаш насила наляво и надясно и хоп - след седмица или две вече го няма това усещане на социална тревожност. Не е така! Винаги си я има и мен ме дразни като ме обземе. Писнало ми е да се боря с това чувство. Знам че е голям филм, но си ме обзема и винаги за да приказвам трябва да се насилвам. Писнало ми е да съм все аз тоя който за нормален минимален разговор да се мъчи, поти и да не обръща внимание на негативните мисли по време на разговор или преди опит за раьговор и особено след проведен разговор. Хората изобщо не знаят какво е усещането и лесно ще раздават съветите си безполезни. Всякаш го имат това и са се излекували. Няма как авторе, да търсим от нормалните хора отговор по нашия въпрос. Аз поне съм мега рзличен от другите и се имам за повече от останалите (понеже не са си помръднали пръста да се променят от масовата тълпа, а аз се промених) и не намирам приказка с тях и затова по-често си мълча, но ето преди седмица си харесах едно момиче от фейсбук, но се депресирах като си представих през какво трябва да премина и тая социална тревожност и така се депресирах и легнах да спя. Уча се да приема факта, че никое момиче няма да прояви интерес и търпение да ме опознае... и да ме бикне. Това е лекарството, друго няма. Я-Я-Я

 

...

горе^

преди: 4 години, 5 месеца hash: b12f090426

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей. Все едно аз съм го писал това. Аз съм същия като теб, само дето съм на 23 години. Ако искаш може да се запознаем и да станем приятели. Ако искаш остави някакъв имейл да си пишем. Много ще ми е приятно да се запознаем.

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: fa256e60bc

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Приятел и аз съм така, на същата възраст, поне при мен нямам такъв страх да говоря с хората, но определено с момичетата ми е трудно, а и нямам и много приятели, абе гадна работа омагьосан кръг е!!!!

 

...