Споделена история от Тинейджърски |
Не мога да карам
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1376 пъти
Здравейте, мацка на 18 съм. Взех книжка ноември, от втория път кормуване, мноого бях притеснена, изпитващия беше подвеждащ дъртак и ме скъса щото не следвам точните му посоки, не бях в нарушение нито един път, но както и да е. Инструктора ми беше на 65г. някъде, нито ни показа нещата по колата, нито не обясняваше много добре и все държеше педалите.. добре, че беше моя приятел да ме научи на някои техники.. полусъединител, тръгване нагорнище (още леееко се връщам назад, но...) Та.. почнах да карам лека по лека с моя приятел, ама той адски много ми вика, зее, чак крещи, в дупки съм скачала, правела съм глупости, щяла ли да съм давала пари после за ремонт, аз плача, защото съм много чувствителна ппц.. примерно като сменям скоростите и явно пускам съединителя бързо и се получава едно като лашкане.. Казва ми имам ти доверие и прочие, но не ми дава сама да карам.. една вечер обаче ми даде в нашия град (нямаме светофари и трафик, малък град сме) , бях с една приятелка, имаше огромна мъгла и извънградско, но си карах, нямаше ни един проблем, лека полека..не съм правила никога фатални грешки, просто паркиране, по-такива маневри, качвала съм се един път на бордюра.. но само това.. вече не гледам скоростите, нямам проблеми и при връщането, градско в завой връщам с една ръка..старая се, доставя ми огромен кеф, не съм някоя бавнярка да речеш едвам едвам..според мен като за стаж самостоятелно вече 2 месеца се справям добре. Като има странични хора..примерно нашите се притеснявам, гасна, или като видя познати пак.. днес изгаснах на легнал полицай и едно момче познат се развика от вън, голямо смеене, имаше и други хора, после навръщане му теглих една майна през прозореца ма айде.. ;д таа.. бързам затова, мисля, че се влача... не са ми го казвали, но си го мисля.. момичетата от моя клас голямо хвалене, карали със 140-160, ходили в големия град и прочие.. чувствам се много тъпо..какво ще ме посъветвате
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 4 години, 3 месеца hash: d539a485c4 |
|
1. Съветвам да се вслушаш в думите на приятеля си. Прав е момчето, скачането в дупки струва ново окачване, което не е евтино, лашкането при бързо пускане на съединител после струва нов съединител, той също не е евтин. Едно качване на бордюра може да струва живота на пешеходец. Гасненето не мога да разбера защо го свързваш с виждането на познати, щом си и в малък град следователно познаваш повечето хора, представям си за колко често гаснене става въпрос.
Инструктора ти не е можал да те научи да шофираш, приятеля ти не може да те научи, как очакваш в анонимен саит да те научим?
|
преди: 4 години, 3 месеца hash: 77c2487ff5 |
|
2. Продължавай да се упражняваш. Щом ти е яко кеф ще се оправиш. Тренирай всеки възможен случай. Трупай опит и увереност. Аз в софия преди 20 години с рейс не знаех как да стигна, а сега си карам без никакви проблеми.
И помни
1.) Абсолютно винаги подавай мигачи, дори и да си сама на пътя. Спреш ли за мало-веднага аварийните включваш
2)Първо гледаш огледалата, после подаваш мигач, след това правиш маневрата
3) Никога резки маневри-никога-иначе рискуваш някой да се надене в теб
4) Винаги гледай колата ти да има добри гуми и спирачки
5) Учи се освен да караш да следиш и знаците- помни че като дойдеш в София някога ще полудееш-да си подготвена
6)Спазвай дистанция от предния
|
преди: 4 години, 3 месеца hash: 2d17fbba01 |
|
3. Всичко е до практика. Карай си, бъди спокойна и не се шашкай. Ще свикнеш.
|
|