Просто страдам
преди: 4 години, 5 месеца, прочетена 1197 пъти
Няма да увъртам много. Няма да казвам години, град или подобни, просто искам да изплача мъката си някъде. Майка ми е мъртва... Може би това е най-голямото нещо което ме дърпа назад. Бивша булимичка изгубила земята под себе си... Това мога да кажа за себе си. С малко наднормено тегло съм но като се има на предвид, колко трудно ми Беше да спра да повръщам дори водата която пия мисля че е добре. Какво да ви кажа бях много жадна и изпих почти литър вода... След като се претеглим бях качила 700гр и започнах да повръщам... Това беше точката в която осъзнах че съм паднала дъното. Какво ми помогна? Мисълта, че ще е различно. Преместих се. Мислех, че ще съм щастлива... Какво се оказа. Седя вкъщи... Дори не мога да го нарека дом. Започвам да ям отново по много и усещам как мислите се връщат отново и с 300 зора се старая да не ги направя реалност. Връстниците ми излизат, забавляват се, имат много приятели. Единственият ми “приятел” ми говори зад гърба и ме обижда в лицето, но ако го махна от живота си ще остана напълно сама. Просто искам един нормален живот. Не да плача постоянно и да мисля какво би било. Много ми е болно като виждам как другите се забавляват, а аз стоя вкъщи и подтискам всичко в себе си. Трудно е. Искам да изляза с приятели и да не си използвам телефона, но нямам такива с които да изляза... Искам да споделя проблемите си, но нямам на кого... Постоянно спя и сънувам кошмари. Толкова са реалистични. Имам чувството че ги изживявам всеки ден. Толкова съм самотна, но ако го кажа на семейството ми ще ги тревожа, а не искам това. Много често мисля за смъртта и дали това не е по-добро решение. Постоянно се питам “Жива ли съм или просто дишам”? Чувствам се толкова сама... Чувствам се тъпа, защото не пуша, не ходя по наргилета, не нося кожени клинчета, имам целулит и пълничко лице, не обичам много грим... но вече, ако не съм такава съм отритана. Мразя се... Най-гадното е, че още се възстановявам от раздяла. Минаха почти 11 месеца, а аз не мога... постоянно мисля за този човек. Заряза ме когато влязох в болница. Тогава разбрах какъв човек е. После ми се извини... Наколко пъти. Това ми помогна да продължавам да мисля за това. Единственото ми утешение и бягство е това да гледам сериали или да спя, защото само тогава намирам покой... Освен ако не са кошмари. Да знам, дефакто нямам проблеми каквито повечето от вас имат, но ми тежи. А знаете ли кое е черешката на тортата? Вече е така, че ако аз не се обадя на семейството ми, те няма да ме потърсят. Не и често... Мисля да спра до тук... имам още какво да напиша, но това стига. Благодаря за вниманието....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 5 месеца hash: 152c0afc07

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   От прочетеното мога само да кажа едно : Обичам те :) Грижа ме е за теб. Искам да се оправиш. Защо не посетиш църква :) Личи си че си добър и стойностен човек . Ти си истински човек който всеки би искал да има до себе си

 

...

преди: 4 години, 5 месеца hash: 83ecb57602

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей, искам да ти кажа, че и аз съм в подобно положение и те разбирам идеално. Зарязах всички ''приятели'', които ми говориха зад гърба и ме използваха, а аз глупачката си мислех, че те ме обичат също... Да, и аз искам да излизам навън и да се забавлявам с приятели, искам да си имам приятелка дори една с която да изпитваме всичко заедно, да сме рамо до рамо и да се разбираме, ноо.. Оказа се много трудно да се намери някой читав. Разбирам болката ти, не е приятно да си сам, това е най-голямото наказание да си сам, но, повярвай ми по-добре да си сам отколкото с неправилните хора, трябва да свикнем и сами да живеем явно.

 

...