Семейство....
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 1651 пъти
Здравейте аз съм едно 15 годишно момиче скоро навършващо 16 години. От скоро се чувствам наистина самотна и предпочитам да си излея всичко тук отколкото да направя някоя глупост, хубавото в ситуацията е, че поне умея да се контролирам, за да не избухна. И не, не някоя тийнейджърска любовна драма свързана с някое момче(да и това го има, но в момента не мога да мисля и за това, аз всъщност не съм си имала приятел, но както и да е ), пак е от любов, но към семейството ми, която ме убива. Нашите винаги са се карали, дори за дребните неща, в последните години и най-вече месеци всичко се усложни още повече, много травмиращи неща за тази възраст съм изживяла и напоследък наистина започвам да губя сили и надежда, че всичко някога ще се оправи, ставала съм свидетел на неща, на които дете(защото все пак още съм такова) и не само дете не трябва да става свидетел. Много съм чувствителна, дори да не ми личи отвън толкова, знаете как е тези, които винаги изглеждат перфектни с голямо самочувствие, даващите най-добрите съвети винаги са с най-разбитите сърца чувства и животи. Не мога на никого нищо да споделя,за това избрах този сайт, защото тук съм анонимна и не бих искала никой да разбира моите чувства и възможно най-малко за семейството ми. Не винаги всичко е караници и т.н., защото те вече не живеят заедно и най-вероятно ще се разведат, което е най-правилното решение, но въпреки това че не живеят заедно винаги има в нашето семейство кавги и цялата ситуация ме напряга и тормози изключително много. След като изписаха всичко това наистина се успокоих, защото ми минават всякакви мисли през главата в момент на ярост, но се радвам в някои случаи, че съм от тези на които им минава сравнително бързо, което и доста пъти ми е изигравало лоша шега като грешки на хора, които може би не заслужават прошката ми. Не знам изобщо някой дали би отделил от времето си да прочете всичко това, не пиша това за да напрягам някой или да катяквам на някой моите проблеми, знам че има хора с много по-сериозни проблеми и трябва да оценявам и малкото, което имам. Семейството ми ме обича не мога да го отрека, но много от техните действия ме нараняват неописуемо, някак си като да те намушкат с нож в сърцето, аз така се чувствам. Надявам се да престраша скоро да започна да излизам, тъй като покрай тези ситуации наистина ми повлия много зле и наистина не мога да изляза и позабавлявам, дано наистина успея да се справя с всичко. Пожелавам приятен ден на всички, и който отново е стигнал до тук дано не съм досадила и развалила деня на някого.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 1 месец hash: a901496d1b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да,за децата кавгите между родителите са стрес. Добре е че си писала тук. Ето все ще се намери,някои да прочете историята и да отговори.Трябва добре да помислиш за напред какви отношения искаш да имаш в семейството,което ще създадеш.За сега,ами скоро нещата с пандемията ще отшумят,започни да излизаш.Друго започни да изразяваш,но спокойно,с думи раздразнението си от това,че постоянно се карат.При възрастните тези пререкания са на ниво его,нещо на което децата много се чудят и недоумяват. Не се давай,успех!

 

...