Защо все на мен?
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 981 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 15 и не знам от къде да започна. Имам ужасни родители с които всеки ден се карам и не мислят, че е нормално да излизам сама на тази възраст. Мразя роднините на майка си, ужасни хора като нея, тормозили са я и нея на моята възраст и за това и тя не е добре с главата. Баща ми е бил проблемен като мен, не ми е позволено да виждам родителите му защото баща му е бил в затвора,леля му се е самоубила и имат много труден живот. До 7 клас имах една приятелка,която ме предаде , въпреки че сме израстнали заедно. Подиграваха ми се от 5 до 7 клас което тотално ме срина психически. Няма кой да ме защити, никога не е имало , няма и да има, не зависиимо колко приятели имам, те си имат по-важни от мен. От малка майка ми ми крещи, че е искала аборт и ,че ме мрази и би ме хвърлила на улицата, с баща ми повече се разбирам, но ме е пребивал до кръв. За мен психическото насилие е по-зле, а да ме бие колкото иска, много пъти съм била на път и аз да скоча на бой на майка ми. Лично се харесвам, красива съм ,супер тяло, добри оценки и много момчета са луднали по мен. Но защо пак нямам защитници, нито от торзмоза в училище,нито от родителите ми. Психиката ми вече се срива и не мога да издържа.Момичетата от компанията с която излизам ми завиждат и мразят, а момчетата ме харесват долу-горе. Всички знаят за отношенията ми с родителите, но не им пука. Нямам собствена стая, но всеки месец ми дават доста пари , за да си купя дрехи и каквото искам, но аз искам разбиране и да излизам до късно. Искам аз да бъда защитената , искам да не ми е толкова тежко на главата. В новия клас ме харесват, но травмата от стария не заминава, а историите как другите са ги защитавали ме нараняват , колкото и да оставам силна, от вътре изгарям. Майка ми е обсебена с кучето ми и ми скри ключовете , за да не го оставам само, ужас е всичко... преди да кажете да говоря с роднина , нямам такава, а приятелите ми ви казах какви са.