Омръзна ми живота
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 2024 пъти
Чувствам се толкова излишна вече. Сякаш на никой не му пука за мен. Да започнем с приятелите ми. Или така наречените ми "приятели". Ако не им пиша, те няма да се сетят за мен. Щом им пиша сякаш не им се слуша. Или ми отговорят на всеки 10 часа, или просто сменят темата.
Нашите не ме разбират сякаш и само ме карат да се чувствам още по-зле. Все накрая даже има пример от техния живот.....
24/7 се чувствам ужасно самотна, тъжна и недостатъчна. Нещо като в депресия съм. Иска ми се да спя по цял ден, само и само да не трябва да се сблъсквам с когото и да е било. Знам, че единственото аз мога да си помогна, но нямам опита и силата. Знам, че единствено за себе си трябва да го направя. Но съм на само 16 и половина. Опитвам се да го прикрия това чувство, но само се влошава. Всички около мен ми влияят зле.
Всичко, което правя ми се струва безмислено, че е странно и че не е нормално.
Иска ми се понякога да има копче, където мога да започна от нулата, ако го натисна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 4 месеца hash: 49d0b2a30b

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Как си? Надявам се, че те намирам по-добре, отколкото като си писала темата! Има една такава тенденция, сигурно ти е поолекнало малко, очакваш отговор, съвет, споделила си какво ти тежи и сякаш си изхвърлила част от товара си. Тук обаче може би ще те спра! Виж, ние можем да отделим от времето си да прочетем историята ти, да се опитаме да походим в твоите обувки, а може би не - но накрая да дадем, това за което ти дерзаеш - мнение. Мнение обаче, можеш да получиш от всеки, дори ако си прекалено аналитична може да сменяш собственото си мнение твърде често. Но това, от което имаш нужда, предполагам аз е - разбиране. Искаш някой да покаже емпатия, искаш да си жертва и някой да ти донесе справедливост. Искаш да е като в приказка. Животът е със своите странности, за едни лесен, за други - ужасно труден. Истинато обаче е, че всичко ти е горе в главата и това - как гледаш на нещата. Ако гледаш нещо отдалече, изглежда тъй дребно, тъй просто, а като го погледнеш отблизко - има толкова много неща по него и хубави, и лоши. Та, моят съвет е - Не си забивай носа в негативното, не казвам, че е добре да го игнорираш. Но гледайки само в него, не помагаш нито на себе си, нито на другите. Имай око и за хубавото и за лошото. Имай способността да бъдеш щастлива и да харесваш хубавото, но и да помогаш на лошото, да не е лошо. Това, което описваш като симптоматика, би могло да е начало на депресия. Интоитивно мозъкът търси щастие, но способността ни да мислим, би могла да работи и в двете посоки. Всеки минава през своите моменти в живота и независимо на каква възраст е - проявява разбиране за нещата, според това, което е преживял. Та и твоите "приятели" не искат постоянно нещо да убива настроението им или семейството ти е такова и такова. Може би тези хора нямат съзнанието да погледнат през твоите очи, но ако ти виждаш света по друг начин погледни ти през техните. Винаги има какво да научим за себе си от другите. Истинате е, че приятели се намират много трудно! Семейството си не можеш да го избереш или промениш, най-малкото си още малка, та то съществува от преди теб! А хора, приятели, колеги и прочее ще срещаш и изпращаш в живота си много. Пътищата се пресичат в някакъв момент и има нещо, което ви задържа за малко заедно. Гледай това да е нещо приятно и хубаво, и като се разделите, тоя човек да е взел нещо хубаво от тебе, та живота му да е не така сив. А като намериш правилните хора, те са до живот. Извинявам се, че ми е малко разхвърляна мисълта, но в момента мисля за други неща. Вярвай ми има хора, в много по-голяма нужда и тежък момент от теб самата. Но сега дори и да ти обяснявам, колко ми е тежко и защо(на мен примерно) - твоят проблем пак ще е по-голям, защото си е твой (личен). Това е твоето Его. То те прави най-важна на света (за теб самата) Или чувайки, че аз имам проблем - започваш да се чувстваш лошо, как се оплакваш, а има къде-къде по-зле. Който и от вариантите да е верен, важното е, че в момента си объркана и това е напълно нормално за възраста ти. Това, което ще ти помогне и изгради като човек са принципи. Чети книги, намери своите принципи и никога не ги нарушавай! Човек трябва да прави компромиси, но принципите са като лична конституция към теб самата! Принципи могат да бъдат например неща като: Бъди винаги добър, но не и мекушав! Знай границите си! Давай повече, отколкото вземаш! Утре също е ден! Дай време на нещата, семената не растът за ден! Времето лекува! и тн. Напиши си ги на място важно за теб и в тежки моменти ги прочитай. Знай коя си и се уважавай, така както и уважавай другите - всички водим своите битки! Имай ценности и знай, кои са важните неща в живота! Визуализирай как искаш да изглежда бъдещето ти! Няма да си нито винаги на 16 и с тези тежести на раменете, нито пък ситуацията ще е такава. Живота е като влакче от лунапарк. Ха си долу, ха си горе. Научи се да се наслаждаваш! Живота е само за това, да можеш да оцениш всеки момент! Поздрави и по-ведро! Ок?

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 77bdae1e2d

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Знаеш ли, сигурно много хора ще ме упрекнат, но възпитавам децата си в теорията, че в тийнейджърските години приятелство няма. Това, че се мотаете с някого, не го прави приятел. Има използване, интереси, злорадство, завист - това е вашето приятелство. Човекът, който най-чисто и искрено ти желае доброто, е майката (в повечето случаи) Ако ти е скучно, запиши се на курсове, уроци. Там може да срещнеш хора, с които да имате общи теми. На твоята възраст знаеш ли колко приятелки имах - О. Седях си вкъщи и учех. Чак в университета се почувствах уважавана и ценена. Придобих увереност и вече не бях безгласното, свито и засрамено момиченце. Всяко нещо в този живот има смисъл. Не ни е дадено да разбираме всичко, но разбираме онова, което ни се позволява да разберем. Дори и проблемите имат смисъл. Осъзнаваме го след време. Сега е твоето време да учиш. Учи, защото доброто образование отваря вратата към свободата.

 

...

преди: 4 години, 4 месеца hash: 7bec0bcbe6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

7.   В почти абсолютно същата ситуация съм, но вярвай че винаги можеш да пишеш тук и хора които имат подобни проблеми ще споделят чувставата. Ти си силна и невероятна просто още не го съзнаваш. Макар и да има трудности понякога, нищо не е вечно както се казва. Проблямите и тези чувства ще изчезнат. Късмет и много любов!

 

...

горе^

преди: 4 години, 3 месеца hash: f67514f098

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

8.   Да ти кажа, авторке, аз съм на 32 и се чувствам по същия начин. Единственото, което имам като надежда е вярата ми в Бог. Когато имам сила да си чета евангелията и се чувствам малко по-добре. Коронавирус циркът също допринася за потискането на всички хора. Не се притеснявай. Докато имаш пари за качествен шоколад... линдор, нещо... и имаш интернет, ще оцелееш.

 

...

преди: 4 години, 2 месеца hash: 023b81abd3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

9.   Авторке, хубавото в твоя случай е че си още тийн(съдейки по категорията в която си писала) и тепърва ти предстои да навлезеш в зрелия живот, а дотогава доста неща ще се променят около теб вярвай ми, един съвет от мен не очаквай нещата да се случат от самосебе си, ако трябва насили нещата излизай сама, потърси си някакво хоби, просто се запознай с нови хора и си създай социален кръг оттам ще ти е по-лесно да продължиш напред, само че трябва да малко да насилиш нещата както ти писах вече в противен случай ще чакаш нещо да се промени ей така, а то най-вероятно нищо няма да стане и тогава сегашното състояние ще ти се стори песен, затова пробвай нещата които ти писах и ще те видиш поне малко промяна, говоря ти от опит. Колкото и да ти е тегаво замисли се че има хора които нямат покрив над главата и не знаят дали утре ще са живи!!!!

 

...