 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Тинейджърски |
Представям си неща, които вътрешно ме убиват
преди: 4 години, 5 дни, прочетена 1048 пъти
На кратко...17годишна съм, почти 18...Да кажем, че няма вечер, в която да не си представям как се случва нещо лошо или като цяло съм голяма песимистка. Буквално мисля само за лошите неща в живота, искам да плача, да крещя...Не ми се живеем, но не искам да умра. Абе нормални мисли, недей пита. Особено едно нещо ме измъчва. След година ще кандидатствам (може би)оф вече нищо не знам, честно. Толкова съм объркана, че единственото нещо, което знам е името ми. И дааа, ако кандидатствам ще ми се наложи да се местя много ясно. Сама си нямам идея как ще се справя. Мама супер много ще ми липсва. Понеже съм израснала без баща, мама ми беше в ролята на баща и майка. Доведения ми баща, като цяло цялото ми семейство ще ми липсва. Ужасно е...Липсват ми хора, с които още не съм се разделила. Знам, че звуча детински някак, но разберете мее. Бал, изпращане, кандидатстване, за шофьорска книжка и разходи по коли даже не го мисля понеже май не искам да ставам шофьор. НОООО дори и това не знам. То аз ли кво знам. Вече наистина ама наистина СЪМ ПРЕКАЛЕНО объркана. И дааа с една дума имам 10 неща на главата и 10те нз какво да правя, какво да избера и да как да спрат да ми липсват хора, с които ОЩЕ ЖИВЕЯ. Но знам едно ...вечерта не мога да спя, заради мозъка ми и въображението ми. Как да спра да мисля, КАК. Ако ли кажете: мисли за сегашния момент. Аххахаха мерси, не ми беше хрумвало изобщо
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 5 дни hash: 0eb4fbbe17 |
|
1. Аз съм на 38 и съм същата като теб - непрекъснато си мисля ужасни неща и се страхувам не на шега. За мен вече е късно, но ти потърси специаизирана помощ, докато е време.
|
| преди: 4 години, 5 дни hash: 74631c3531 |
|
3. Когато завършвах и аз бях така. Започнах да изпитвам ужас как животът ми ще се промени като завърша и се преместя да уча на друго място. Имаше толкова задачи и неизвестни в главата ми, чувството беше ужасно, разбирам те отлично. Порастването и живот без мама и тати ме ужасяваше. Моят съвет е, ако си притеснителна и вече изпитваш тази носталгия, да кандидатстваш в университет, който е наблизо. Хем специалността да ти харесва, хем да не се налага да се отдалечаваш толкова. Например, аз много исках да уча в Софийски университет една специалност и дълго време си държах за там, даже много ревах като не ме приеха. Но всъщност е станало добре, понеже София е доста далече от родния ми град, не знам какво щях да правя сама там и колко по-рядко щях да се прибирам. Та, кандидатствах в друг университет, градът е доста по-близо до нашия, та успявам да се прибирам всеки уикенд при нашите. Специалността също е подобна и ми харесва. Мисли как на теб ще ти е добре, нищо друго няма значение. Съветвам те да не мислиш точно сега и за шофьорски курсове, не че е невъзможно да караш паралелно с другите неща, но ти се събират повече задачи и ти става по-зле. Наблегни на кандидатстването и избора на университет. Ти си знаеш най-добре все пак. Успех!
Ж21
|
| преди: 3 години, 11 месеца hash: fcc07abf42 |
|
4. Ще го карам по- реалистично, тъй като завърших миналата година и мога да ти опиша приблизително какво те чака.
Заминаването в друг град за университет не е равно на изселване. Ще имаш много възможности да се прибираш обратно при вашите, а и те ще могат да ти идват на гости, ако им се отдава възможността.
Прецени си дали колата ще е нещо, което често ще използваш, преди да се запишеш за курс. Не знаеш дали ти се занимава, защото не знаеш какво е. За щастие и книжка имам, и този процес мога да го обясня.
Ако се фокусираш върху тях, за един месец ще приключиш с теоретичната част, а на другия ще си си взела и практическия изпит. Ще имаш две седмици лекции, в които ще ти обясняват теорията и правилата за движение по пътищата (със специфични числа относно ограничения на скорост и тн. ). Решавай пробни листовки онлайн, за да свикнеш с формата и скоростта. За всяка поправка плащаш за ново явяване, няма страшно.
Практиката е много по- лесна и там се разчита да помниш елементарни движения. Свикнеш ли, даже няма да ти прави впечатление. Няма да се намираш в опасност докато караш градско.
Дори и да не си купиш кола веднага, да имаш книжка и умения е удобно, защото не знаеш кога ще ти се наложи да ги ползваш. По- добре се запиши.
За университета- има голям шанс, независимо дали ще си на квартира или общежитие, да не си сама. Ще има кой да ти помага с домакинските задължения, а и можете да станете приятели, обаче даже и да не сте, пак ще си обменяте по някоя дума.
Проучи и разпитвай за тези неща, има информация навсякъде. Незнанието и несигурността в бъдещето е това, което те мъчи. Ако изпитваш проблеми със съня, в аптеките има лекарства без рецепта, които помагат.
Обобщи си всичко и приоритизирай, след като разбереш естеството на притесненията си. Карай ги едно по едно нещата, нямаш за къде да бързаш. Дано съветите ми са ти помогнали.
killedByGondola
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
