Защо ми е толкова трудно да се социализирам в гимназия?
преди: 4 години, 7 дни, прочетена 1478 пъти
Това не ми е първият път тук в този сайт, но и се съмнявам, че ще ми е последният. Момче, 8 клас без приятели. Гледайки всички останали от класа ми как говорят и излизат ме притеснява. Типичният ученик в 8 клас първоначално си казва нещо от сорта на: "Офф, сега как ще си намеря приятели наново?" И в деня, в който влезе в училищната сграда вече има много приятели и е обсипан с внимание. Не и при мен. За разлика от 80% от класа ми, аз нямям високо самочувствие, но причината за това е много различна от това, което повечето хора ще си помислят докато четат това изречение. Тя е именно старият ми клас в основното училище. Много лоши неща са ми правили, но ако трябва да сумирам всичко в едно, то тогава ще кажа, че просто ме обиждаха, биел съм се с тях заради неприемливото им поведение и най-вече ми казваха неща от рода на "Всички те мразят!" "Никога няма да си намериш приятели!" "Кой ще говори с теб!?" и така нататък. Ами като влязох в гимназията "мечта", всичко стана точно така, както най не исках. Ниското ми самочувствие ми казваше "Не говори с тях, знаеш, че няма да те удобрят", или пък "Те са твърде добри за тебе, недей да си хабиш срам". Съжалявам за идиотското си поведение, ако знаех, че така ще стане, щях да съм голям отворко за да не ме мислят за такъв, какъвто не съм. Но въпреки това пак се опитвам някой път да говоря, само че не се получава и вече много ме е страх от това, което следва. Колко далеч стигнах, за да пиша в анонимен сайт за самотата си, и че не мога да се социализирам. Мисля 9 клас да съм малко по-отворен, ама доколкото се познавам, ситуацията няма да завърши по-различно и ще бъда сам. През малките междучасия просто си цъкам на телефона, а през големите се разхождам сам навън. След като свършат часовете просто се прибирам, пиша си домашните и пак на телефона, лягам да спя и кръговрата продължава. В редките случаи, когато някой ми каже нещо за мен е голямото щастие, а за тях сигурно нищо особено, защото те си имат приятели. Сега това лято сам ще си разваля физическото здраве по цял ден от телефона на леглото. Трудно ми е да кажа, че вината не е моя, защото и аз едвам мога нещо да кажа на някой от класа и ако имам късмет да получа отговор, но какво мога да направя с това самочувствие под подземията. Много искам да се променя, не се гордея със сегашният аз и никога не съм се харесвал нито физически, нито психически. Моля за съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 дни hash: 0ed0a14ab0

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Здравей! Аз съм момиче в девети клас. Никога не съм имала много приятели, преди гимназията имах само две приятелки, с които още в прогимназията се раздалечихме. В седми клас се чувствах много зле, че едната започна да ме избягва, защото вече нямах други приятели. Обвинявах мислено и себе си, и нея, чудех се “ Защо се държи така? Нищо лошо не съм направила, не сме се скарали, просто иска да я изслушвам, но тя не иска да е до мен.” Даже писах история за това в този сайт. Според мен не е срамно да споделяш тези неща, защото ти търсиш помощ и разбиране. В седми клас ме тормозиха, но за щастие не ме биеха. Понякога ме обиждаха, унижаваха и дразнеха. В осми клас побързах да си намеря приятели, затова се хванах с едно момиче и после съжалих, няма да обяснявам защо. Сега горе- долу се разбираме, но не смятам, че сме приятели. Има едно момиче от уроците ми по английски, с което може и да се сприятелим, но се научих да не бързам с това, за да не ме наранят. Имах и период, когато си говорех сама наум, защото ми беше самотно. За щастие, се оправих с това. В училище понякога трябва да си избираме групи за проекти и тогава аз нямам с кого да бъда. Разказвам ти тези неща, за да ти покажа, че знам какво е да се чувстваш самотен и да си повтаряш отровната мисъл, че нямаш приятели и не трябва да се опитваш, защото другите не са на твоето ниво. Поговори честно със семейството си и потърси подкрепа. Може да получиш някой добър съвет, но най- малкото ще те изслушат със съчувствие, а това е важно. Работи върху самочувствието си. Припомняй си в какво си добър, какво си постигнал. Когато си помислиш " Не отивай при тях, ще се засрамиш" или нещо подобно, прогони тази мисъл и се разсей с нещо. Поздравявам те, че си решил да станеш по- отворен, но не е лесно това да се направи на практика. Започни с нещо малко, помоли съученик за помощ с нещо от училище, предложи да правиш проект с някого.През междучасията си приказвай по малко с другите за училище, после ги питай някакви неща за тях, да ги поопознаеш. Усмихвай се искрено, изслушвай ги. Ако искаш, купи си някоя книга на Дейл Карнеги, например " Как да печелим приятели и да влияем на другите". За някой проект или домашно можеш да вземеш нечий номер и после да пишеш/ звъннеш на съученика си, да го поканиш някой път да се видите. Курсовете също са добра идея да се сприятелиш с други хора с подобни интереси и на твоята възраст. Надявам се, че съм ти помогнала, и ще се радвам да получа твой отговор. Пожелавам ти много щастие!

 

...

преди: 4 години, 6 дни hash: 4401188ac9

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей наборе! Аз също като цяло съм много затворена личност имам има няма 3,4 приятеля на кръст. Като цяло аз общо взето съм придобил комплекс, че не изглеждам добре например като видя някой и го погледна си викам "еехх тоя изглежда много по-добре от мен" смисъл винаги си мисля, че съм много по-грозен от останалите, но си падам интроверт обичам сам да ходя на фитнес, сам да излезна навън и тн. Лично аз не се чувствам добре във големи компании, но и аз като тебе се боря с това. Какво да ти кажа мисля, че No_1 го е казала вече мисля, че ако харесваш някакъв спорт можеш да запишеш да тренираш или пък се запиши на някакви уроци бих се радвал да пишеш. Успех!

 

...

преди: 4 години, 6 дни hash: 647f925d30

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Най-добрият начин да сесприятелиш с няккого е да имате обща дейност заедно. Примерно- тръгни на курс или на спорт в училище, но отборен спорт. В сълекалнята или междучасието говори с другите съотборници за играта. Изслушвай ги без да ги съдиш, добронамерено. Или тръгни на някакъв курс и си говори в междучасието за работата в курса. Помоли някой за съвет, но не се обиждай ако ти откажат. Говори за общата ви дейност. И има разлика между приятел - такива изобщо се срещат рядко в живота и компания , с която да ходите на кино. И да - обичай се, уважавай се. Успех.

 

...

горе^