Как да му помогна?????
преди: 3 години, 11 месеца, прочетена 1203 пъти
Здравейте! Написах много, но това е с цел да обхвана възможно най-много детайли, за да мога да получа максимално най-обективна обратна връзка от вас.
Аз съм момиче на 15 години. Имам си приятел, който е на 18 години и тъкмо завърши. Моля, не се концентрирайте върху разликата в годините, не ни пречи по никакъв начин, родителите ни са наясно с взаимотношонеята ни и напълно ни подкрепят. Редовно се събираме заедно по празници с моето и неговото семейство и сме в едни много добри и здравословни взаимоотношения. Дори когато той е у нас, редовно вършим битовизми заедно - чистим. готвим, дори се грижим за малкото ми братче, играем игри заедно, разхождаме го. Щастлива съм да се похваля с връзката ни.Заедно сме от 9 месеца, минали сме през много, обичаме се и се уважаваме взаимно. Той е изключително интелигентен, завърши елитна гимназия, уважава ме, цени ме и ми го показва всеки ден. Но... няма амбиции и не работи върху тях. Живота му предстои и именно сега е времето, когато трябва да се концентрира върху целите си, да работи усърдно и да чертае бъдещето си. Предстоят му много отговорности и важни решения, за които не е готов. Редовно закъснява, спи до късно, не прави нищо по цял ден, харчи си парите безцелно, не работи, не мисли за бъдещето си и няма никакви социални умения, което води до..никакъв социален кръг. Ние дружахме в една компания, но се скарахме с тях и вече той е съвсем сам и не желае да се запознава с никого. Не е в депресия, говоря си с него постоянно, не се чувства подтиснат и проблема е някъде там..че така му е добре. Аз се опитвам да му бъда пример, намерих си работа, но напуснах заради тормоз, поставям си цели и се старая да ги спазвам - грижа се за дома, опитвам се да бъда добра в училище, запознавам се с нови хора, повечето от които бяха от класа му, аз успях да се сприятеля повече с неговия клас, отколкото той някога е могъл..Категорично не съм перфектна, минах през диагностицирана депресия и суицидни мисли...именно той ме изкара от там. Заедно мислим един за друг и сме си опора. Аз съм му помогнала до момента с няколко неща - помогнах му да се облича по-добре, купи си нови дрехи, започна да се грижи малко повече за външния си вид и се чувства по-добре, мотивирах го да учи за изпитите му в 12-ти клас, които бяха съвсем на скоро, опитвам се да го накарам да спре цигарите, намали ги почти двойно...но всичко това ми костваше толкова много усилия и накрая той пак е...абсолютно дуструктивен. Няма да го изоставя, обичам го и той ме обича безкрайно. И двамата се опитваме да си помагаме във всяко отношение. Сериозни сме, колкото и смешно да звучи искаме да бъдем семейство един ден и си говорим за това често..най-вече той подхваща темата и очите му светят докато ми говори за децата ни един ден, за нас, за дома ни и т.н...Той смята, че дотогава вече ще е по-отговорен, но как? Това не става лесно, навици трябват и е най-добре от сега да се научи на тях. Разбирам, че сам трябва да поиска, но как..Как да му помогна?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 11 месеца hash: 97c703a8e3

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Мила, ти си се поизмъчила с него. Тук и родителите му трябва да помагат: да му кажат да си намери работа, да му спрат/намалят джобните. Но това те трябва да го свършат. Има една книга на Лариса Ренар - Изворът на женската сила. Има и още от тази поредица, но тази е главната. Виж в какво е добър. Рисува ли? Езиците или математиката му се отдават? Или е добър в ръчната работа - да ремонтира разни работи, има ли техническа мисъл, или пък е добър готвач? Наблюдавай го и помисли. И го насочвай фино да задълбочава уменията си - нека си мисли, че е било негова идея. Така ще има устрем. Успех! Ана

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: 72041b9b32

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Изненадващо е, че си по- малка от него и в същото време по- амбициозна и осъзната. На първо място запомни, че не можеш да го превъзпиташ сама. Много доблестно от твоя страна да му помагаш да преборва пороците си, но не можеш да препрограмираш друг човек. Даже и собствените му родители не могат да го направят на 100%, защото той е отделна личност, а не парче глина. Докато не усети негативните последствия от безхаберието си, не очаквай голяма промяна от него. Няма да си потърси работа, ако му идват наготово достатъчно пари, нито пък ще се научи как да ги харчи разумно. Ако ти си на негово място, би ли си губила времето да приоритизираш, когато нямаш какво да поставяш на първо, второ и трето място? Той е в такава ситуация- не върши важни неща, защото няма задължения. Не са му били създадени отговорности от средата. По описанието ти може да се отсъди, че е качествен като характер човек, което е чудесно. Сигурно комуникацията между вас върви гладко. Възползвай се от следващия си шанс да поговориш сериозно с него за притесненията си относно бъдещето му. Артикулирай се ясно и спокойно, обясни му как се чувстваш, аргументирай се. Така ще му отвориш очите, ако е готов да те послуша. В никакъв случай не се впускай в негативни обяснение, това може да го натъжи и демотивира още повече. Илюстрирай предложенията си по начин, който ще го заинтригува. Това за мен е по- светлата алтернатива. Успех и умната! killedByGondola

 

...

преди: 3 години, 11 месеца hash: fd2783ac80

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Аз съм като него . Еднаква ни е съдбата . И все пак ти си много добър човек. Оценявам това,което правиш за него .

 

...

горе^