От най-добри приятелки в почти непознати
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1096 пъти
Приятелството винаги е било изключително важно за мен. Винаги съм се раздавала за близките ми и съм се старала да ги запазя до себе си. Напоследък обаче нещо много ми тежи. Две от най-добрите ми приятелки, с които имаме страхотни моменти заедно и наистина съм смятала, че приятелството ни е силно, вече ги чувствам като непознати. С нежелание се уговаряме да се видим, 1-2 пъти в месеца, и срещите ни преминават просто ужасно (поне за мен). Забелязвам как често започнаха да ми говорят затова, че съм смотана (защото излизам по дискотеки/партита много рядко), не съм си била живеела живота докато съм млада и неща от този род, които адски ме потискат. В отражение на това аз се спичам и не говоря почти нищо затова какво се случва с мен, и от там следват коментари от рода "и ти какво, пак ли нямаш нищо да кажеш", а ако случайно тръгна да разказвам нещо, едвам издържат да ме слушат 1 минута без да ме прекъснат. Наистина не мога да повярвам, че отношенията ни стигнаха до това, вече не мога свободно да комуникирам с хора, с които преди съм си говорила непрестанно. Не знам дали това да го отдавам на факта, че преди прекарвахме всеки ден заедно, а сега не е така, но винаги съм смятала, че истинското приятелство не се влияе от това колко често се виждате. Забелязвам едно пренебрежиение от тях без да съм го провокирала по някакъв начин, да може би не водя най-вълнуващия живот, но не смятм, че заслужавам такива коментари. Всяко виждане с тях за мен вече е неприятно изживяване, а никога не съм мислила, че ще стане така. Вие има ли ли сте такива приятелства? Как се справяте с лошото отношение? Как сте се съвземали след разпаднати отношения с най-близките?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 3a1e7079ae

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз имах най- добра приятелка няколко години, но в прогимназията се раздалечихме и започнахме да се виждаме много рядко. Сега завършвам девети клас, а на петнадесетия ми рожден ден тя не можа да дойде и не съм я виждала от миналата лятна ваканция. Рядко говорим по телефона, и то аз ѝ звъня. Питаме се едни и същи неща. Знам, че е много неприятно, но горе главата! Не насилвай нещата, понякога просто се променяте и вече нямате много общи неща и теми за разговор. Щом срещите ти с тях те потискат, не търси контакт с тях, а си намери други приятели. За да не ти е неприятно, просто се отдавай на хобита и прекарвай повече време с други близки хора ( роднини и други приятели). Пожелавам ти много здраве и щастие!

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 9df2845cc3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Бий им шута и това е! Не са ти никакви приятелки а използвачки, които те търсят само когато им потрябваш! Ще си намериш нови приятели по - добри сигурна съм, но тези го разкарай от живота си колкото се може по - бързо. Понякога по - добре сама отколкото в лоша компания. Колкото до въпросните момиченца след като завършите това дали са били готини в училище и на колко купона са ходили няма да е от абсолютно никакво значение, всеки ще гледа как си вършат работата и ако и на работа се държат по същия начин там няма да им търпят лиготията . Горе главата и недей да страдаш заради тия лигли!

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 9b333c3126

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Защо се напрягаш да продължаваш да поддържаш контакт с тези момичета? Очевидно сте на различни вълни и срещите ви са на сила. Аз имах три много добри приятелки от ученическите години. Когато завършихме и трите започнаха работа като сервитьорки, а аз се записах да уча и си намерих работа като офис асистент. За тях това беше скучно. Темите ни на разговор станаха доста различни и ако те можеха цял ден да си говорят случки в заведенията, то аз стоях и само слушах. Ежедневието ни беше коренно различно, те си се виждаха през седмицата, преди или след работа, а аз можех само в почивните дни и то когато нямам да уча. Дори външния ни вид ни делеше, те продължаваха да си носят късите панталонки, нарязаните дънки, а аз вече трябваше да се обличам малко по-делово. И в един момент осъзнах, че щом такива неща ни отдръпнаха, може би няма какво повече да си дадем и приятелството ни не е било "за дълъг път". В крайна сметка за истинското такова не трябва да има значение кой какво работи, какви са му интересите, дори каква религия изповядва. Може да се виждате веднъж годишно, да живеете на различни континенти и пак да знаете, че можете безрезервно да разчитате един на друг. А и човек никога не знае, когато не му върви в нещо, може би е за сметка на друго. Поне аз така разсъждавам и вярвам.

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: 7b72c99a1c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   За съжаление в живота става така доста често. В един момент просто пораствате, променяте се и всеки поема по своя път, уж сте си приятели, уж всичко си е като преди, но вече всичко е толкова различно! Наскоро се събрахме с бившите съученици да празнуваме годишнина от завършването и познай, хората с които 5 години деляхме всичко ми бяха напълно чужди! Почти нямаше за какво да си говорим освен кой какво е учил в университета, какво работи, има ли семейство... банални глупости! А най-тъпото е, че дори с най-добрата ми приятелка вече нямаме много теми за разговор. Тя се омъжи млада и набързо роди и сега е в отпуска по майчунство, аз пък се опитвам да градя кариера... и точно както на мен не ми се слуша за колики, памперси, пюрета и никнене на зъбки, точно така на нея не и се слуша за клиенти, шефове, командировки и проблеми с договорите. Да, приятелки сме и все още се правим, че проблемите на другата ни интересуват и дори се опитваме да си даваме съвети и кураж "Спокойно, де! Като му избият зъбите, няма да е толкова кисел! " или "Е, много важно, че шефът ти не е бил в настроение, това не е краят на света! ", но истината е, че и на мен ми е скучно да говоря за памперси и нея не я интересува моят шеф. Какво да правиш, различен живот имаме, различни неща ни интересуват. За това, освен нея си имам и други приятели, с интереси сходни на моите.

 

...