1. Самочувствието отразява твоите възможности според твоята субективна преценка. Парадокса е, че обикновено хората без реални възможности смятат, че имат големи такиав и респ. имат голямо самочувствие. Просто когато човек не знае много за реалността, не знае и че нищо не знае. Когато човек знае повече, разбира колко всъщност не знае и сътоветно осъзнава, че възможностите му са твърде ограничени спрямо реалността, респ. няма самочувствие, а трезвеност.
Например един циганин от гетото не знае нищо за света, а и не му трябва. На него му стига да може да краде и вечер да върти кюбеци, а това се научава лесно и друго не му трябва и в неговата представа той знае всичко, което му е необходимо. Един учен като Айнщайн знае много за Вселената, но и осъзнава, че това, което знае, всъщност е под 1% от цялата истина за нея и знае, че нищо не знае.
Знанието и възможностите са като кръг в неизвестното - колкото по-голям е кръга, толкова повече допирни точки има с неизвестното. На колкото повече въпроси си си отговорил, толкова повече нови въпроси ще възникват.
Ако започнеш да живееш, все едно знаеш всичко или просто това, което знаеш, имаш и можеш ти е напълно достатъчно в живота, самочувствието идва от самосебе си. Друг ве въпроса дали ти трябва самочувствие без покритие или по-скоро искаш баланс между самочувствие и реализъм?
|
