Споделена история от Тинейджърски |
Тези ще ме довършат - помощ!
преди: 3 години, 6 месеца, прочетена 818 пъти
Здравейте. Пише момиче на 13 години. Днес се случи нещо, което изключително ме афектира и сега ще кажа какво е то. но не ми казвайте, че историята е измислена, защото не е така...
Всичко започна, когато имахме междучасие между третия и четвъртия час. Две момчета от 6-ти „б“ клас дойдоха в стаята, пред чина ми рязко се струпа огромен калабалък, и тези двамата започнаха да ми разправят глупости от рода на „Иван ( един мой съученик ) те харесва“, „Иска да се е**вате“, аз се опитах да ги затапя и им казах, че аз пък не харесвам Иван ( което е 100% вярно ) и едното момче ми каза „Духай супата! “, калабалъкът избухна в бурен смях, а тези двамата шестокласници-хулигани се махнаха. След 30 секунди, пак цъфнаха в стаята, аз се направих, че не ги виждам. Започнах да си рисувам сърчица в тефтера, и единият ме пита, дали тези сърчица са за Иван, аз казах „не, дори не са за момче“, и те ме питаха „А за момиче ли са? “ Схванах намека им, и казах, че не съм нито хомосексуална, нито бисексуална, а съм хетеро, въпреки че до момента не съм се влюбвала в абсолютно никого. Вдигна се врява, нищо не разбрах, и буквално след секунди учителката влезе в стаята. Надявах се да мога да й споделя за суматохата, тъй като тя загатна темата за нашествието на шестокласниците-хулигани, но уви - не можах да споделя. Написах една бележка със следното послание:
„Не съм нито би, нито хомо. Спрете с вашите глупости. “
В междучасието им я дадох, за да я прочетат и да се спират вече. Стана обаче още по-лошо - някой беше написал „Знаем, че си и хомо, и би“. Престорих се, че грам не съм афектирана, но всъщност не беше така. И най ме афектира не това, че ме смятат за лесбийка, а това, че една от най-добрите ми приятелки се беше съюзила с тях, и даже спокойно мога да кажа, че тя беше тарторът на групата срещу мен. Продължавах да се правя, че не ми пука, но всъщност ставах все по-наранена и по-наранена.
Така, аз съм в този клас от миналата година насам. Миналата година съучениците ми нямаха почти никакви драми с мен, да не кажа никакви.
От две седмици обаче ( откакто се скарахме с бившата ми най-добра приятелка ) те си позволяват да сипят множество сериозни подигравки на мой гръб, особено когато се разплаках, че се скарахме с най-добрата ми приятелка.
По време на днешната драма, почти целия клас взе участие в нея. Само шепа момчета не се включиха, а единствените, които ме защитиха, бяха Анна-Мария, Мартин и Сияна. Обаче опитът им за защита се оказа много нескопосан, защото другите започнаха да обиждат и тях, а бившата ми най-добра приятелка даже ги прикани да се присъединят и те към тях. Слава Богу, Анна-Мария, Мартин и Сияна отказаха.
Отчаяна съм до краен предел, подигравките ми действат изключително много, а уж се преместих в хубав клас, защото в предишните ми две училища имах същите проблеми.
Сега ще попитате, защо не помоля за подкрепа тези, които днес застанаха зад мен. Отговарям. Ами, просто защото ако ги попитам в училище, съучениците ми ще чуят и ще се подиграват както на мен, така и на тях. А и освен това няма как и да излезем - Анна-Мария живее на село, Мартин е постоянно на тренировки, а Сияна живее в другия край на града.
Сияна, с която като че ли сме си най-близки напоследък, ми казва, че класът ми ми се подиграва, просто защото съм по-различна от тях - не псувам като каруцар, не плюя по пътя, не слушам чалга ( а другите слушат ) не говоря глупости, умна съм... Не знаех какво да кажа, след тази кофа със суперлативи.
Не знам вече какво да правя! Очаквам, в понеделник, като пристигна, още от вратата да ме посрещнат с куп обиди. Старая се да си върна доброто име и отново да ме харесват повече хора, но не само, че не ми се получава, а и става все по-лошо.
Моля ви, дайте ми някакви съвети, защото вече не знам какво да правя!
Благодаря на всички, прочели темата докрай, благодаря и на редакторите за публикуваната тема.
|
