Как да се приспособя в училище?
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3941 пъти
В момента съм 9ти клас, от 8ми съм в гимназия... До 7ми клас учих в СОУ и нещата бяха страхотни.. Имах доста приятели, хора с които можех да споделям и винаги бяха до мен.. Естествено класът ми не беше идеален, но все пак бяхме заедно от много малки и бяхме свикнали един с друг.. Не е имало някакви драстични проблеми..

Та от 8ми клас реших да се преместя в гимназия, повечето ми приятелки останаха в старото ни училище, а аз и още две момичета се преместихме.. С едното от тях решихме да кандидатстваме за една и съща паралелка за да сме заедно. Бях страшно близка с нея, говорили сме си с часове за какво ли не.. Можех да и кажа абсолютно всичко, бях щастлива, че ще сме в един клас..

Завършихме 7ми клас и дойде лятната ваканция, почти не се бяхме виждали... Уговорихме се да излезем може би седмица или две преди началото на учебната година. Тогава тя ми каза, че се мести да живее в по-голям град. Когато ми го каза, имах чувството че светът ми се срива. Дори сега ми се насълзяват очите..

Тя значеше толкова много да мен, както и аз за нея.. И сега е така, въпреки, че сме на голямо разстояние.. Може би само тя ми остана.. Та не можех да си представя как ще продължа без нея.. 8ми клас започна, запознах се с новия ми клас..

Момичетата бяхме доста по-малко от момчетата и повечето вече се познаваха. На първия учебен ден седнах с една моя позната и оттогава до сега седя само с нея, не бих казала, че е свястна, нито, че сме станали приятелки. Ако бях в старото ми училище, може би дори нямаше да и обърна внимание.. Но сега.. чуствам се толкова зле..

Никой от новия ми клас не ме харесва, подиграват ми се, говорят ми зад гърба, а дори и пред мен, не им пука.. От както най-добрата ми приятелка се премести съм се затворила в някаква обвивка, един разговор не мога да проведа дори.. Може би разбирам защо не искат да са ми приятели.. Аз нямам никакви общи теми с тях, а станах много срамежлива..

Другото момиче, което също се премести се приспособи доста добре.. Говорим си от време на време, но не е същото, както преди.. Не знам какво да правя, записах се да тренирам спорт и това до някъде ми помага, но в училище.. Толкова ли много искам, защо не ме приемат за една от тях, защо се държат така..

Винаги съм мила с тях, в малките случаи, които ми поискат услуга.. Но аз не смея да им искам каквото и да е.. Когато съм около тях се чувствам смачкана.. Предполагам, че не са лоши хора, а се държат така с мен, защото изглежда, че страня от тях..
Обмислях смяна на училището, но никъде другаде няма специалността, която уча в момента.. Единственото, което искам е да се махна оттук и да отида някъде, където децата не са толкова жестоки...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 4 месеца hash: d7296f65e4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Аз имах същия проблем и все още не съм го преодоляла напълно започнах да страня от съученичките ми защото бях срамежлива /това беше 7 клас/ нека да спомена че уча с СОУ, в 8 клас павечето отидоха да учат в големия град който е в близост до нашия и така в осми клас останахме 4 момичета и 3 момчета едната от тях ми беше братовчедка и лека полека се сближих с тях и сега съм девети и гледам да не се отчуждавам от тях. Но проблема е че след училище никъде другаде не излизам защото няма с кага двете момичета от класа са от много малки села и училищния рейс всяка сутрин ги кара и прибира след това а едната което остава тя пък майка и не я пуска да излиза или ако я пусне то е до 20 часа пък и живее много далеч от удома а и не се имаме кой знае много а пък братовчедка ми другата съученичка тя е лицемерка прай ми се на приятелка пък ходи се разхожда с фр насам натам и не ме вика въпреки че и аз се имам с нейната компания. А за лято 2011 да не ви говоря ужас беше стоях си само у дома нямаше с кай да излизам гледах в фейса как другите са написали неща от рода "Зайци ставайте за кафе" и ми беше супер гадно и от скуката почнах много до се тъпча и за жалост получих стрйй имам голям стомах то не е стомах ами направо шкембе и лятото като отидохме на море с наще чак ме беше срам да се съблека ПИСНА МИ искам да се преместя в гимназия и там вече да дапочна от начало Ще съм много общителна няма да ми пука искам да ходя на фитнес и да напрая едно хубаво тяло искам да имам приятели с които да щурейм и лудейм по дискотеките и кварталите искам винаги да си бъда здрава и един нормален живот неискам купища с пари и тем подобни простоискам приятели любов и преживявания когато направя всичко това можеби тогава бих могла да ти дам точен съвет а за сега бих могла само да ти кажа да не позволяваш на другите да те тъпчат утстоявай себе си и интересите си обидят ли те и ти обиждай удрят ли и ти удряй помолят ли те за помощ в домашните ти им припомни някой гадни изрази дит са ти казвали и тогава им откажи и им кажи кво си мислите че немога без вас ли мога и още как не сте ми притрябвали или пък някви неща от сарта с които да покажеш че не са важни и ще почнат да се държат добре с теб!!! Сори ако има правописни грешки!

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 429d809ef9

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Познато ми е и аз бях така но мисля че много се вживяваш. Много си се стегнала отпсни се ако нямате общи теми почни да си намираш въпроси и започваи да общуваш с тези които искаш да си в една компания. А не като си говорят да се делиш това ги дразни и ги кара да те пренебрегват. Фейсбука е подходящо място за това да те опознаят. Предложи на някои от тях да отидете на кафе през събота и неделя. Покажи им че ги харесваш за да могат да те опознаят. Направи ти първата крачка. Това са ти най хубавите години не се тормози :)

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: d0e6a2a439

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Я, по-оптимистично. Ако имаш възможност организирай на някое неутрално място, а не у вас купон, в никакъв случай обаче не поемай разходите само ти, а каже всеки да донесе по нещо. Друг вариант по-простичък и изискващ повече време е да помолиш за услуга и ти някого. Наблюдавай поведението им когато сте заедно обикновено хората които изпитват симпатия към нас застават по-близо до нас за това се обърни към тях. Англичаните са казали че няма вечни приятели, приятелството ще добавя аз се определя от интересите.

 

...

горе^

преди: 13 години, 4 месеца hash: a8a6ff5961

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз мисля, да опиташ да приказваш с някое дете през междучасието. Просто се опитвай да завържеш разговор без да се напрягаш. и едно изречение да кажеш пак стига. на другия ден пак пък може с друго дете и друго и друго, докато свекнеш да приказваш с децата. После, като се мине малко време виж кое дете ти харесва за приятелка и я покани да идете някъде заедно.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: e231e26105

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имам абсолютно същия проблем даже съм на твоята възраст. Много ми е трудно приспособяването в новото даскало още първия срок в осми клас започнаха да ми се подиграват, да се заяждат, после стана дори по-зле. Общувам точно с три момичета от класа, всички обаче са лицемери, отвратителен ми е класа, всички учители се оплакват от нашия клас... Много е зле, аз бях миналата година с най-висок успех, 6,00 и вместо да се зарадват, че има някой умен да представлява класа, те започнах да ме наричат "зубърка" и подобни гадории. Викаха ми, че съм дебела и свалих над 10 килограма, после си ги качих обратно... Има една кучка от класа, която винаги трябва да се обади, и то все срещу мен, иначе другите все ги защитава, мен винаги ме е обиждала, нямам идея какво съм им направила още от първия ден отношението е такова... Не знам как ще я карам. Ти според мен имаш някакъв шанс да се приспособиш, стани по-общителна с другите, не можеш все да живееш с приятелката си. Моят съвет е да продължиш напред без да задълбаваш в миналото и спомените за приятелката ти. Успех ни пожелавам и на двете ни! :)

 

...