Страх Самота
преди: 3 години, 2 месеца, прочетена 1464 пъти
Будя съжаление у хората. да ме съжаляват. писал съм си с момиче един път само и то не беше много окей имам някакъв комплекс към момичетата. несъм обарвал дори и подобни неща по-нататък не се преместих в училището където искам, да не изляза шматка пред момичетата не че не харесвам момичета. аз това най много мисля,
слабост са ми дори и като пиша сега тези работи даже ми играе сърцето, за всичко което пиша. ,аз нямам един истински приятел тези неща ги споделям за първи път няма на кой да ги споделя и така от страх да не ми се смеят.аз щастие несъм виждал нали ви казах последните три години бях в училище дето не исках да бъда незнам как посмях да отида и там нямаше хич момичета и тва ми беше малко кофти аз нямам думи дори издвам пиша нямам енергия да стана от леглото ,развалина съм всичко ми е отслабнало аз споделям и така просто тук ми допада сайтът бях с едни момчета излизах те се развиха. аз тежко положение. писаха си с момичетата дето аз можех да пиша.страшно неспокоен съм постоянно ми се върви из града. да намеря моите хора въпреки късно. празен съм в душата последните години все едно не съм съществувал и просто си представете това всичко как ме изби във силна паник атака и сериозен проблем които ми пречи да живея нормално. искам да кажем да се отстоявам като вляза в магазин да съм твърд уверен и така нататък но незнам час по скоро най добре да си намеря приятелка и съм девствен но просто от тези обстоятелства бях като в капан и сега съм. ще трябва можеби година две да си върна спокойствието и всичко целите потенциала но закъснях малко като се събудя просто ставам и седя говоря с баща ми някви работи и с него ми минава ежедневието което ми тежи самотен съм аз дори незнам никаква информация. тази история трябваше да я напиша преди осем години писах ама бях обиден просто на всичко това отчаян и поне не задържах малко някаква линия с която горе доло да съм на добро ниво апък кво да кажа от майка никакво усещане стимул.става късно аз сега успявам да свържа два три реда. през деня просто съм под стрес незнам кво да правя само момиче може да ми помогне работа приятели пари просто незнам трябваше да задържа можеби някой отношения но аз се самоунищожих незнам как ще наваксвам не съм намерил себе си никакви постижения било то да си земя поука от нещо извод незнам как живея така в момента никой не му пука плаче ми се и то просто незнам как да го нарека всичко в мен плаче
Аз щастие несъм усещал не съм усещал една частица свобода разбиране на 23 съм и в момента и други проблеми имам сериозни имаше един циганин който ме тормозеше първо бягаше от мен в първи клас като попарен после кво стана някак си му се вдигна самочувствието и имаше добра визия и ме тормозеше аз плаках и хем така и хем не можех да се защитя нито с думи нито физически поради всичко това от незнам обстоятелства семейство и в детската градина едни атаки сочене с пръст завист ли незнам всичко това се събра и избухна сега и съм като в капан трябва нещо да се направи да се наваксва или иначе просто минава времето и нищо апък аз дори не съм сигурен че мога да работя повечето работи.заради това безпокойство можеби ако бях пак някъде другаде при по свестни момчета нямаше да се развият така нещата ама ся ето с никой като цяло нямам доверие истински приятел знам че има и тука и в града ми ама не бях при тях.несъм и образован незнам елементарни неща . Страха ме е обвзел немога дори да се скарам с някой . Чувствам че имам потенциал да успея да живея нормално. но много е натрупано цял живот не съм си писал така с момиче което ми харесва . 2016 имах потенциала да си постигна моите неща ся съм мн далеч от това незнам как да си върна тази енергия . Навсякъде ме тъпчат мачкат ме плюят ме . Досега живях като един шут една шматка задръстен несъм постигнал успехи да усетя че живея. Незнам още какво да кажа .
Мързелив съм, никакво самочувствие боли ме че последните години можех да завържа някакви приятелства но пак увереност ми липсваше . 75 %сега вече 85% сам се вкарах в този капан . Издвам успях да го напиша тва .чувствам се на 17 години. по цял ден с никой не пиша дори с един нямам общи приятели в Фейсбука .така едно хубаво тинейджърство с спомени емоции. У нас дори няма хубаво ядене хладилника почти празен .хваща ме яд за всичко . Река да си изкажа някво мнение нещо от себе си и веднага се юрват и избухват срещу мен толкова ми е насъбрано за някой несправедливости че неиздържам. как искам да поставя някой хора на мястото им ама за в момента нямам сили .несъм се збивал така мъжки също .
Един път е
Някакъв в един магазин го погледнах за малко и вече ме гледа и май почна да ме преследва и гледа вече ма гледа на кръв две три минути гледа мога това да дам като пример е как да не се ядосам и нищо немога да направя не беше кой знае какъв ама за едно поглеждане да дава такъв отпор направо да го набиеш . Аз не смея да не поздравя някой дето хич не са ми приятни те ще ме изядат.Та и изобщо физически не съм лек ама не съм хич на добро ниво нямам енергия както казах социална среда. изобщо незнам как да си стъпя на краката малко от малко поне до края на годината.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 2 месеца hash: 8ce0631f3e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Големите промени започват с малките стъпки, ако ще и да са миниатюрни такива. Наистина трябва да си намериш работа, приятели и гадже, но може би преди това трябва да започнеш с по- малките промени, като например да си по- уверен, когато влезеш в магазина. И няма да стане от един път, затова трябва постоянство. У вас започни да чистиш например. По малко: днес забълши прахта, утре пода или наготви нещо. Ако не можеш, се научи и започни с по- лесни неща като варене или пържене на яйца, варене на ориз, картофи и пр. Или отиди до магазина и напазарувай. Идеята е постепенно е да се завърнеш към нормалния начин на живот и да се завърне живота в теб. Потърси някои от старите си приятели; все някои от тях ще те отрази и не ги заливай с негативизми, защото това би ги отблъснало. Ако започнеш от тези малки стъпки и не се откажеш, догодина по това време ще си по- добре, даже може да имаш стимул да запишеш нещо или да работиш. Избери си почасова нетежка работа като за начало. И нещо за приятелите: повечето са "приятели" за маса и много малко са истинските такива. Когато се сближиш с хора, ще се сблъскаш с клюки и интриги, но това не трябва да те спира, защото трябва да имаш социална среда и да придобиеш житейски и всякакъв опит. Black Sabbath

 

...

преди: 3 години, 2 месеца hash: 221b3660ea

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз съм момиче на 13 и ето какво мисля по въпроса: 1. Относно проблемите със самочувствието и това, че нямаш енергия можеш да започнеш да тренираш нещо или да ходиш на фитнес - сам ще усетиш някаква промяна, било то и минимална. 2. Постави си някаква цел в живота - какво ти се иска да направиш, изобщо способен ли си да го направиш. Трябва да имаш някакъв стимул да излезеш от това състояние на депресия. 3. За приятелката мога да кажа, че ще се случи като му дойде времето - хубост насила не става (или любов в случая). Можеш да излизаш по-често и да опознаеш повече хора, все с някоя ще си допаднете, но ти недей да я притискаш, за да не се отдръпне от теб. 4. Това, че те гледат накриво може да се дължи и на поведението ти (Ако гледаш намръщено, стоиш далече от други хора или просто излъчваш негативна енергия). Трябва да се усмихваш и да ходиш с високо вдигната глава. Покажи самочувствие, за да не те мачкат околните. Покажи им, че и ти също съществуваш, защитавай мнението си и не им позволявай да те засегнат. Бъди силен! Всичко зависи от теб! 5. Няма да е лошо да четеш повечко книги и да обогатиш знанията си. Ще изпъкнеш като умен и образован, а не като странник. Няма да те гледат накриво, а ще ти се възхищават (макар че има и завистливи хора, които и тогава ще опитват да те мачкат, а дали това ще ти повлияе по някакъв начин и дали ще им го позволиш зависи изцяло от теб). Дано да съм помогнала по някакъв начин!

 

...

преди: 3 години, 1 месец hash: ad92239a08

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Номер 2 учудваш ме че си 13. Много добре казано. Това е подхода и според мен. Няма смисъл да бързаш за гадже. Ще дойде, няма да останеш самотен. Хората са казвали за всеки влак си има пътници

 

...

горе^