Имам нужда да споделя с някого...
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 3091 пъти
Здравейте!!!
Ще започна да разказвам всичко от както още съм била малка. Понеже баща ми не е българин а е украинец, предложи да отидем за половин година в Украйна. Тогава бях на 6 години, по това време живеех ме при баба ми.

Когато пристигнахме се запознах с другата ми баба, която е майка на баща ми. Бях много объркана всички говореха на украински и на руски, а само аз и майка ми говорехме на български и баща ми ни превеждаше.

Минаваха месеци и аз с нетърпение чаках да стане половин година и да се върнем в България. Малко по-късно майка ми каза, че няма да живеем в България и че ще си останем тук, това всичко беше, защото баба ми и дядо ми не приемаха баща ми.

Доста бързо научавах руския и постепенно и украинския. Трябваше да почна и училище в Украйна. Понеже съм българка, се държаха гадно с мен в училище, включително и госпожата, до тук добре.

Майка ми и баща ми започнаха постоянно да се карат и така всеки ден. Баща ми почна да пие и ставаше все по-зле, чупеше, даже посягаше на майка ми и тогава бях много стресната и спирах да дишам, треперех цялата, а и в училище ме беше много трудно.

Станах трети клас и майка ми не издържа, обадихме се на леля ми (баща ми не знаеше) и я помолих ме да изпрати пари, че да се върнем. Тръгнахме, но не ни разрешиха да пътуваме, защото трябвало и съгласието на баща ми. Обяснихме им, но те не можаха да ни помогнат с нищо.

Обадих ме се на баща ми и той дойде, подписа се, но при едно условие, ако замине с нас. Нямахме избор, поне в България са всичките ни роднини и винаги имаме на кого да разчитаме, а в Украйна нямахме никакви близки.

Преместихме се при баба ми и тръгнах на училище (4 клас), пак ми беше много трудно, друг език, граматика. Започнаха и подигравките на другите. Още от детската градина е така. Седях сама и нямах приятели, давах всичко от себе си по всичките предмети.

След 1 години започнах ме постоянно да се кара ме с баба ми. Майка ми се запозна се един човек и след 1 година с майка ми се преместихме да живеем при него (при него живее и майка му).

Той е много добър, много ми е гадно, защото аз не съм им никаква, не съм си вкъщи. Мама започна да се държи ужасно. Имам чувството, че не съм желана тук. Пак съм много далече от близките си. Преместих се пак в друго училище, харесах едно момче. Тръгнахме, за което съжалявам. Не ми харесваше как се държи с мен.

Майка ми настоя да се преместя в другото училище, защото там повече се учело. Сега отново съм в друг клас, пак все намират за какво да ми се подиграват. Преди това се бях запознала с едно момче, само си писахме, не очаквах че ще иска да се видим (бях го само виждала), съгласих се, но като разбрах какви са намеренията му..

След това се запознах с едно момиче, всеки ден излизахме, добре опознахме, но тя само ме използваше а уж бяхме най-добри приятелки.

Имам още много неща за разказване..
Знам че ще кажете, че това не е нищо сериозно и е маловажно всичко това. Просто имах нужда да споделя, писна ми постоянно да се затварям в себе си и да плача, нямам с кого да се посъветвам или да споделя нещо.

Имам чувството, че съм аз съм извън живота, така да се каже, че просто така гледам. На никого не му пука за мен. Опитвам се да се сдържам, никой не ме чува, напълно сама съм, затварям си очите и всичко което искам е някой да ме обича, няма значение дали това ще е приятелка, приятел, близък.
Не мога да повярвам, че парите са променили хората, които обичам.
Съжалявам, ако има грешки, но бързам!
Знам, че е дълго, ще се радвам ако някой го прочете.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 3 месеца hash: 1f657f27d1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ж29: Прочетох го :)) Много съжалявам за теб. Бъди сигурна, че освен много други хора и майка ти те обича, но най-вероятно не го осъзнава и демонстрира добре... Имам подобна съдба, с изключение на местенето. Никога не е имало на кого да се опра и затова все търсех, търсех някой да ме обича... Намирах, а после се оказваше, че съм се заблуждавала - и в момчетата, и в приятелките. Много препатих и търсеийкиработа и работейки. Но всичко това така ме очука, че ме направи по-здрава и по-издържлива от камък. научих се да отсявам и оценявам истински искрените хора. Успях да намеря и Човека, готов на ВСИЧКО за мен. И ти ще успееш, сигурна съм! Трябва МНОГО упоритост, търпение и най-вече неизменни и непреходни морални критерии. Не бива да ги престъпваш! А с подиграващите се изродчета, да знаеш, че всичко е до време... Стреми се да се образоваш, да работиш усърдно и някой ден ще установиш, че те лазят под теб. :)) Успех!

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: 50c854262a

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Аз го прочетох.

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: b15b940a66

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Прочетахме го :) Ами какво да ти кажа.... Това е живота просто си навлязла в него много рано. Така като гледам ти си дете но с мислене на голям човек. Дръж се и не се оставяй да бъдеш наранена и не се отчайвай. Това което не те убива те прави по силна.

 

...

горе^

преди: 13 години, 3 месеца hash: cec7fc50c6

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Виж знам какво ти е и аз искам особено това последното (обич от някого) и за родителите знам какво ти е баща ми не пие, но почти секи ден се карат с майка .. бих искала да си оставиш и мейл :) Модератор - лична информация не се публикува.

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: a0aa616172

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

5.   ... Така се учим да бъдем силни. Не си написала на колко години си, но щом още учиш, не ще да си много голяма. Сигурно си чувала:"Това, което не ни убива ни прави по-силни"... мисля, че Ницше го беше казал. Може би не ти се вярва сега, но е истина. Пишеш добре, което озачава, че си умно дете, което за жалост няма как да ти помогне да превъзмогнеш емоционалните дупки, които повсичко изглежда са се отворили около теб. Аз лично превъзмогвам тези липси с книгите. Там създавам свои собствени светове и чакам по-добри времена. Опитай се и ти да си намериш нещо на което да се отдаваш и то да ти се отблагодарява по някакъв начин. Това ще мине, но дотогава... пожелазвам ти СИЛА!

 

...