Споделена история от Тинейджърски |
Просто моите мисли.
преди: 2 години, 11 месеца, прочетена 1238 пъти
Здравейте! Аз съм на 16.Имам мрачни мисли и понякогами искам да ги споделя накъде за себе си. Е днеска се реших да съм редовна тук. Напоследък си мисля за едно нещо. За това колко самотна съм всъщност. Наистина много самотната. Чувствам празнина в себе си когато остана насаме с мислите си. Сакаш нямам никого. Имам2 приятелки които все повече не ги смятам да такива, не защото са от онези двулични приятелки. Не, просто сякаш се отчуждаваме и понякога не искам да си говоря с тях и като се замисля... Аз нямам с кой друг да говоря. Аз не съм асоциална или поне не се чувствам така. Говоря с хората и даже в повечето случаи аз ги заговарям първа без да се притеснявам. В добри отношения съм с всички, просто не всеки ме кефи като компания за излизане или да си приказваме защото с повечето хора просто нямаме допирни точки. И знам защо се случва това. Защото не съм в правилното обкръжение за мен. Но няма как да го сменя. Колкото и да се опитвам или да умувам няма как да стане и се примирявам. Повтарям си че и 2 са достатъчни щом са истински,но напоследък не мисля ,че така да се изразя, сме съвместими. Сякаш все повече нямаме какво да си кажем и някак си ги чувствам далечни. И това ме кара да се замислям. Че когато те не ми вдигнат,примерно а ми трябват, аз нямам на кого друг да звънна.
Също се чувства мега тъпо когато видя известие в инста и си кажа че някой ми е писал,но тъжната истина е ,че е просто някой ,който следвам е споделил стори или нещо подобно. Чувствам се мега тъпо ,защото въпреки факта че знам ,че никой не ми е писал,имам постоянно някаква надежда. Може би си задавате въпроса" тогава защо не пишеш ти на Някой?" Добър въпрос. Не пиша ,защото не можем да задържим някакъв разговор. Същото и когато говоря с някой познат/позната. Ограничаме се се в няколко изречения,защото то просто няма какво да си кажем. В социалните мрежи не е по различно . Пишем си по едно "здрасти какво правиш" отговаря се с "нищо" или "лежа си" мен ме пита аз отговарям и свършва разговора. Няма смисъл според мен да се опитвам, защото когато един човек не иска да завърже разговор с теб и да даде тема, аз какво мога да направя по въпроса? Да стана досадна единствено. Мисля да спра до тук. Благодаря на този който е прочел мислите ми❤️.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: 7f8c0c9b70 |
|
1. Има много хора, които са самотни цял живот.
Имаш два избора - започни активно да общуваш и ти да инициираш и водиш запознаства, срещи, разговори и прочие или си закали психиката с някаква житейска философия, за да не се депресираш.
|
| преди: 2 години, 11 месеца hash: c34f1106c2 |
|
2. Номер 1. Това опитвам да правя- и двете неща. Благодаря ти за отговора
|
|
