Разумът или сърцето?
преди: 13 години, 3 месеца, прочетена 2914 пъти
Това може би е една от най-обърканите истории които сте чели до сега... никога не съм писала в този сайт... просто искам да споделя... и ако има хора които са били в моето положение... да кажат как са постъпили...

Така... Ще гледам да разказвам по на кратко... че иначе няма да ми стигне мястото... С даденото момче (М) се запознахме на един конкурс (началото на април)... и започнахме да си пишем... да си говорим... но проблемът беше, че той е от Пловдив, а аз от Варна...

Аз много рядко се привързвам към някое момче, но когато го направя... давам всичко от себе си... Адски много го обикнах... Той мен също... така си мислех... а и така ми казваше той...
Имаха някакво участие в Бургас... и аз на своя глава отидох там... и преспах в хотела едната нощ... само и само за да бъда с него...

Родителите ми не знаят все още... няма и да разберат... всичко беше идеално... прекарахме си много добре...
След нея вечер той ми каза че ме обича... Следващата ни среща беше в Обзор... беше там за около седмица... и аз почти всеки ден ходех... за да се видим... нашите лично ме караха до там... всичко идеално... но единия ден ми беше казал, че нещо в тази връзка му липсва... и че до сега не се е влюбвал истински и не е имал сериозна и дълга връзка...
Каза ми, че иска малко време да обмисли нещата и да реши какво иска в крайна сметка...

Дадох му това време... още същата вечер ми се обади и ми каза че му липсвам и не може да си представи и една вечер без да чуе гласът ми... че цял ден е гледал момичетата около него и е осъзнал, че няма да намери по-добра от мен... ( това с Обзор става в края на август).

Следващата ни и последна среща... На 6 октомври имаше рожден ден и ме покани... аз отново си грабнах багажа и с едва измоленото съгласие от родителите ми заминах за Пловдив... (малко отклонение... Уча музика във Варна... но с едно момиче от моя клас решихме да се преместим в музикалното в Пловдив така като смятаме, че е по-добро... в крайна сметка тя (Е) замина и сега си учи там и е на квартира, аз за сега си оставам във Варна).

Там (в Пловдив) останах за 3 дни... първата вечер спах в тази моя приятелка каквато ни беше уговорката... (М) също дойде да спи в квартирата и... за да сме заедно... това става на 5... Вечерта в която беше рождения му ден мина много добре... бяхме в едно заведение с негови приятели... ии после ние и част от тях отидохме да спим в квартирата на един негов приятел...

На 7-ми трябваше да ме изпратят до гарата... за да се прибера към Варна... естествено знаете как е при изпращане на любим човек... сълзи... тъга... абее гадно като цяло...
И същата вечер с (М) си говорихме по телефона (вече си бях във Варна) и ми беше много криво... и се разплаках пак... той ме успокои... вика все някога ще си бъдем заедно... недей да плачеш..

Истината е, че от онзи ден в Обзор... в който ми наговори онези неща, си мисля че нещо не е наред и това нещо продължава да му липсва... Замислих се отново за това след като затворих телефона... ии не се сдържах и му звъннах отново... Викам "Нали искаш да говоря... ще говоря"... и му казах, че си мисля че за него тази връзка не означава нищо кой знае какво и че му е безразлично дали ще сме заедно или не...

Попитах го дали наистина ме обича и държи на мен и като цяло на нашата връзка... за първото той ми каза че до някъде съм права... а за това дали ме обича... отвърна ми "Супер близка те чувствам, много съм привързан към теб..." (Той до сега не се е влюбвал истински... и не знае що е това любов... за него любовта е това силно привързване... но всъщност тя е мн повече от едно привързване).

И му казах, че няма смисъл да продължаваме така... и му зададох един последен въпрос... Дали е правил нещо с някоя докато сме били заедно... а той си замълча... попитах го втори път... той каза че да... попитах го кога... той отвърна че не е било само веднъж..(. В Бургас, в Обзор, в Пловдив... дори и на рождения си ден се е целувал с една от неговия клас... а тя също си има приятел) и тогава просто му затворих телефона. (Той е свикнал да прави разни неща... под неща разбирайте... целуване... свирки... и понякога и секс... с всякакви момичета... не е бил обвързан за дълго... и просто си е такъв... така е свикнал... и явно не е бил готов за сериозна връзка).

Тази вечер ми звънна и се спука да ми се извинява... и да ми казва че просто си е такъв и че никога не е искал да ме нарани... и че просто не е бил готов още за такава връзка... че за него означавам много и още има чувства към мен... и че иска да запазим някакви приятелски отношения... НА КРАТКО това беше разговора...

Аз нямах сили да му откажа... въпреки постъпките му... аз го обичам страшно много и не мога да си представя да не чуя гласа му... и приех да си останем приятели (до колкото е възможно)...

Чувствам се много объркана...
Разумът ми казва че трябва да го забравя и да продължа напред... знам че той не заслужава нищо от това което съм направила за него... той това го осъзнава много добре и ми го е казвал много пъти... но просто го обичам твърде много... не мога да си представя да не го чувам вечер... и всичко да приключи просто така... не знам как ще страдам по-малко... като отрежа всички връзки с него и просто се опитам да го забравя (по-точно преживея... защото никога няма да го забравя) или да продължа да поддържам връзка с него... и като се видим да ми е хубаво... ии да знам че мога да си го гушна дори и само като приятел...

Просто не знам какво да правя... по принцип съм скорпион... и съм мн силен характер... но стане ли въпрос за любов... съм слаба... той ме прави такава... все пак никой не иска да наранява хората които обича... а аз знам че с няколко думи мога да го срина... но не мог ... нещо ме спира... просто наистина го обичам супер мн...

Сигурно повтарям някои неща но... надявам се да ми простите... :Д Просто искам мнението ви...
И БЛАГОДАРЯ на тези от вас които са имали търпение и са прочели историята ми... съвсем прясна е... пиша я със сълзи на очи... простете ми също и за пропуснатите запетаи... но едва ли те са важните в момента... :) благодаря за мненията ви предварително... каквито и да са те :)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 3 месеца hash: ba81dcf343

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   За пореден път се убеждавам колко мъка причинява "любовта". Връзката между хора от различни градове е доста специфична за някои неща. Аз имах такава, но при мен разликата беше, че сме студенти и той живееше тук, но не рядко се прибираше на родното си място. Както и да е... Според мен, ако той е искал да има връзка с теб, не би постъпил по този начин, който си написала. Би те търсил, би те чакал, докато се видите. Естествено това би трябвало да си го изясните предварително. Ако искаш да останете приятели, ти се нагърбваш с товара да го виждаш, да е толкова близко до теб, а в същност толкова далече... да не можеш да го имаш. Е... секса понякога се случва (зависи от двамата), но май той не е готов за връзката, която ти искаш. Би ли се примирила с това? Или другата възможност е да го забравиш, от различни градове сте, т. е. няма да се виждате.. и искаш или не.. ще започнеш да го забравяш, да не изпитваш толкова голяма нужда от него, ще се научиш да живееш без него... във времето. Живота е сложен и всеки ден се уверявам в това. Както и на мен са ми казвали, така и аз сега ще кажа на теб " Решението е твое, вземи го "... Е, успех.... Аз все още се лутам из решенията :*

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: 42260dae16

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Послушай разума, недей повече да тъжиш за него. Още си млада и ще намериш по-добър! И мен преди години са ме разочаровали няколко момчета. Сега осъзнавам, че е трябвало да стане така, защото сега имам до мен момчето, за което винаги съм мечтала :) След всяка буря грейва слънце ;) Успех!

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: 106cf4201f

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Рационалните и логически решения са винаги най-доброто, което човек може да напави за себе си и околните. Лола

 

...

горе^

преди: 13 години, 3 месеца hash: aac46553e1

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Гордея се че познавам толкова СИЛЕН и добър човек като теб!!! Това което написа ме трогна и наистина усъзнавам колко болка причинява любовта, но времето лекува. Така е било писано. Ти не си човек който трябва да страда и определено видях много и те познавам добре за да кажа че заслужаваш най-доброто и ще го получиш, както пише в горния коментар :След всяка буря грейва слънце. Аз съм сигурна в това. Обичам те!!!

 

...

преди: 13 години, 3 месеца hash: dd5bd12143

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Миличка, на 22 съм и съжалявам за периода ми от 13 до 20 годишна, когато позволявах такива неща да се случват и да прощавам. Простиш ли веднъж, ще простиш и втори път, а човека до теб само ще си вдига точките и ще знае, че си сигурна, а ти ще свикнеш на болка и след време ще се държат с теб унизително, но ти пак ще прощаваш. Такива неща не се прощават, особенно в по-ранна възраст. Години съм търпяла и прощавала, заблуждавах се, че обичам и сега съм на период от живота си, в който осъзнавам, че от мен не е останало нищо - не се уважавам, не мисля за себе си, нямам его, нямам самочувствие, нямам усмивка, заради хилядите прошки които дадах на неблагодарен човек. И не само това, щом допуснеш веднъж да се държат така с теб, след време не е чудно и ако ти сама започнеш да се държиш по същия начин в любовта. Послушай ме - уважавай се, момиче и не допускай така да те потъпкват, освен ако не искаш да станеш затворена за света като мен. Аз също съм много обичлива, обичам винаги от цялото си сърце, раздавам се до край, поставям любимия на първо място.. там е грешката на много момичета като мен, а и на теб - не се уважаваме - Няма да стигнеш далеч ако си с такъв човек. Знам, че няма да послушаш коментарите тук, но след време ще осъзнаеш, че наистина не си е струвало! Не позволявай на никой да те потъпква по един или друг начин! Успех, миличка и пиши пак :))

 

...