Споделена история от Тинейджърски |
Моля, помогнете ми!
преди: 2 години, 5 месеца, прочетена 1055 пъти
Здравейте.
Умирам от срам, докато пиша цялата тази глупост, но просто се нуждая от някакъв съвет, а и като цяло искам да чуя мнението на други хора анонимно, тъй като на никой не смея са разкажа тази история.
С майка ми живеем в София от години, а преди това бяхме в Несебър. В Несебър имаме апартамент, който всяко година посещаваме. От нашата страна на сградата има 9 апартамента, от които само 2 се използват. В единия живеят едно семейство - майка, баща и 2 деца, а в другия са бабата и дядото. Прибирам се и виждам стените в коридора на самата сграда одраскани целите, било то с моливи, фулмастери, тебешири и т.н., вратата на мазето, което е единствено на мен и майка ми, също одраскана, а пред него наблъскани колички, играчки и каквото се сетите - всичко е оставено на мястото си и никой не си събира боклуците. Майка ми винаги го играе "смелата" която няма да допусне никой да й се качва на главата, но влизаме ние през вратата и й показвам всичките тези неща - одрасканите стени, надрасканата врата, дворът никой не го поддържа и е заприличало на джунгла, някакви басейни и пясъчници - пълен хаос! След като й показах всичко това последва едно смеене насила "хаха", тъй като явно тя не знае как да реагира. Попитах я дали това е нормално, но тя ми отговори, че били деца и е нормално. Съжалявам, не знам аз ли съм глупав и неразбран или тя просто ме прави на мухльо, но това е несериозно.
Въпрос към вас: Бихте ли направили нещо, ако утре коридора в сградата, в която живеете е одраскан целият, по стълбите е пълно с играчки и никой не прави нещо по силите си, за да промени това? Сега продължавам.
Попитах я аз като малък дали съм правил подобни простотии, тя позволявала ли ми е и след този въпрос последва: "Стига се самонавива" и така приключи временно разговора. Качихме се горе и поисках ключовете за мазето, тъй като вътре са ми всички рисунки, играчки и т.н. от детството и доста бих искал да видя тези сладки спомени, но последва въпросът "Защо" и аз й отговорих, че просто искам да отида долу, след което тя се замисли и в крайна сметка ми даде ключовете, но ми каза, че бащата в семейството на съседите си е оставил боклуците вътре, защото тя му е дала ключ, за да си прибират ненужните неща вътре и аз като го чух това нещо и изпаднах в потрес. Слизам долу да отключа, размествам цялата галимация пред вратата и отключвам и какво става - оставам там, откъдето отключвах вратата, тъй като не мога да вляза, цялото мазе е пълно с боклуци. Качвам се горе, започвам нормален разговор с майка ми, но тя го обръща на скандал и как ще се съобразявам и няма да говоря с тях да си преместят нещата от мазето и да изчистят стените, защото нямам това право и това, че съм на 18 години не ми дава право едва ли не да си искам "правата", ако мога така да се изразя. Почна да говори как щом тя е решила ще правят каквото поискат и я попитах дали я е страх да му го каже това и ако отговорът е "да", то аз ще отида и се започна едно отричане, отричане и пак отричане, излезе, че съм правил скандали, правя от мухата слон и да оставя хората намира. А тук е момента да кажа какво мисля аз - Мисля, че майка ми изцяло се вкопчила в това да не си развали отношенията със съседите, защото само те живеели тук и е готова да им подари изобщо всичко, но просто да бъде мир и любов. Готова е да пренебрегне простото желания на детето си да влезе в скапаното мазе, тъй като не иска да занимава хората. Готова е да прави скандали и развали взаимотношенията помежду ни, защото, според мен, я е страх да каже на съседите да си изнесат всичко от мазето, да боядисат стените, защото развалиха хубавата сграда и изобщо да се спре това съсипване. Чувствам, че губя дома си и съм като някакъв гост в къщата, в която пораснах. Някакви маси отвън, купони, целият двор е заприличал на увеселителен кът, стените целите надраскани, плочките нарисувани, вратата на двора ръждясала, ама няма кой да я смени, защото струва пари...
Моля, кажете какво бихте направили, ако бяхте в моята ситуация. Чувствам се сам, абсолютно сам, а единственият човек, който може да ми помогне го е страх и предпочита всичко да си е постарумо в името на това всички да бъдат доволни, а нека ние във вкъщи си се избиваме.
Моля отново, помогнете ми, защото усещам, че тази сграда вече не е моят дом, а съм някакъв гост и че скоро трябва нещо да се случи, тъй като аз не мога да живея в тази пародия на детски къд и безотговорни съседи, оставили 3-годишните си деца да превърнат къщата в... айде да не казвам какво...
Благодаря предварително на всеки.
|
