Помогнете ми! Това нормално ли е?
преди: 2 години, 10 месеца, прочетена 1015 пъти
Здравейте, аз съм момиче на 17 години.
Имам си приятел от 2 години. За който родителите ми знаят в началото не бяха съгласни много ме биеха и обиждаха него, но надвихме на всичко и останахме заедно. Въпрвки всички обиди той преглътна всичко и се държеше добре с родителите ми. Но те не спираха зад гърба му да го обиждат пред мен, и аз нищо не съм му казала и премълчавах всичко. Нашите от нищо не са доволни от мен каквото и да правя ако спя до 10 сутринта почват да ме усилват че много спа няма ли да ставам да помагам, както и да е помагам и каквото искат. И след обяд излизам с приятеля си от кум 17 до 21 зимата, а лятото едвам ми дават да излизам до 22.
На мойте години момичетата какви ли работи не правят, но както и да е мен ме обиждат постоянно че съм курва че съм ги засрамила че си имам приятел и постоянно го обиждат и не им изнася че излизам с него всеки ден. Но истината е че няма какво да правя у нас майка ми по цял ден и дай само да чисти и да вика по мен баща ми е същият. С нетърпение чакам чесат да изляза.
Така настъпи пак голяма караница в която и ме биха и обиждаха мен и него в сорта че съм курва и няма ли вече за се женя че ми е било време и аз вече не издържах и му казах всичко на приятелят ми. Наще започнаха да викат че това не е вярно аз лъжа него не са го мешали и се изпокараха, а приятелят ми нищо лошо не му е казал каза му ако има нещо да си му го каже на него и че не го бърка да си ме вземе той е на 20 год. И че да определиме дата и да ме взима. И майками започна да вика аз няма дъщеря за даване някъкви такива. След това него започнаха всеки ден караници сега съм и до 21 лято е още, дори и брат ми който е на 10 си позволява да ме обиждат и да ми държи сметка. Вече не издържам искам да избягам някъде. Кажете ми това нормално ли е?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 10 месеца hash: 5db9b87df2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Ако си ромка, мога да разбера тревогите ти, предвид нещата, които съм наблюдавала в малцинствата. Там възрастните -наистина нямат срам и бият децата си, дори и да са по-големи. Ти казваш, че си на 17 г. , не е нормално да се държат така с теб. И това да те обиждат така... все едно за роми говориш. Има и свестни хора от малцинствата, но за съжаление повечето са с едни остарели виждания за живота... , още не мога да си избия от главата, когато преди време, докато още учих в Гимназията и един ден кънтеше много силна музика, излязох на терасата и се виждаше, че в една от по-долните къщи, където живееха роми, имаше сватба, но шокът беше, че женеха две малки деца-момичето да е било около 11 -годишно, момчето някъде на 12-13 години, децата седяха на два стола в двора на къщата и купища там техни роднини ги бяха наобиколили и една стара жена, обявяваше по микрофон-какви подаръци им подаряват там разните роднини. Горките деца, виждаше се, че си умират от срам и с едни тъжни лица, всички роднини им бяха купили -само прашки за момичето, един куп бельо и по един чифт пижами. Мъчно ми стана за децата-знам, че в ромските общности понякога ги женят млади, може би чисто, като обещание да са заедно и малко като пораснат -вече и официален брак. В други случаи пък- сега, ако не си ромка-извинявай за объркването, но историята ти ми напомни точно за някои неща, които съм виждала. Също-знам, че ромите много държат на честа на момичето и да не е била с никой друг, преди да се омъжи, затова и мога да си представя защо родителите ти така истерясват затова, че си имаш приятел, но нямате брак. За съжаление-някои обиждат и то без основание. Дори само да се срещате и да се държите за ръце, някои възрастни с остаряло мислене, е възможно да мислят и говорят глупости по ваш адрес. Или, ако знаят, че момчето е от бедно семейство, а те се надяват на някой заможен зет... Съветвам те-да не позволяваш другите да ти се бъркат в живота, това е твоят живот и само ти си решаваш. Не допускай да те притискат за каквото и да е. Завършека на историята за децата, която споделих е, че след време, когато идвах в нашия район и видях на 2-3 пъти това момиче, беше след няколко години това, момичето е реално по-малко от мен, но около нея тичаха 3 малки деца, мръсни с дрипави дрешки и я наричаха-мамо. Тъжно ми стана за нея, защото въпреки, че е по-малка от мен, изглеждаше поне с 15 -20 години по-възрастна, лицето и беше уморено и някак нямаше никакъв живец, дори в погледа, беше се привела с една метла и галоши и чистеше прахоляка по улицата пред къщата. Разказвам ти тази история, за да ти вдъхна малко кураж и увереност, че трябва да вярваш в себе си. Ако ти искаш да се омъжиш за това момче-добре, но нека да е твой избора, не го прави само, защото възрастните около теб те обиждат затова, че си имаш гадже, но не сте женени. Ще се радвам да пишеш как са се развили нещата при теб. Грижи се за себе си и не се отчайвай. След 1 година ще си пълнолетна, тогава не могат да ти се бъркат по толкова груб начин, освен това, може да отидете да живеете с приятелят ти на квартира, ако и двамата работите-ще може да плащате наема и сметките, ще си живеете отделно и никой няма да ви се бърка. Може да живеете заедно и без да сте женени, не е нужно да бързаш с брак и деца, има време за всичко.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: b2aeb503c9

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ох, дете... На 17 г си вече, малко остава до пълнолетие, дерзай до тогава ако можеш или се обади на закрила на детето ако нещата у вас ескалират. Не е нормално това, което се случва у вас, не са адекватни родителите ти, но никой не събира родителите. Скоро ще можеш да избягат от тях и ако не искаш, никога повече да не ги видиш дори. Хубаво е, че момчето застава твърдо зад теб и е готов да "си те вземе" това наистина е много хубаво. Държи си момчето на теб. Но!!! Чети внимателно, моля те! Препоръчвам ти след навършване на пълнолетие да продължиш да учиш! Поне някакъв курс да изкараш! Това е задължително за да имаш сносен живот в бъдеще! Без значение дали ще излезеш на квартира сама когато можеш (след навършване на пълнолетие) или ще заживеете заедно с момчето, задължително вземай контрацептиви за да не избързвате със създаване на дете. Вие самите още сте деца! Учете заедно или поотделно, развивайте се, като имате вече спокойствие и сигурност за работа, поне две години общ живот, чак тогава може спокойно да помислите и за дете ако искате. Сега по- важното е да изчакаш до пълнолетие или ако се наложи да се свържеш със социални работници, защита на детето.

 

...

преди: 2 години, 10 месеца hash: 34571c9dc0

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Горкото момиче. Аз съм на 49 години вече и всеки ден си спомням как на твояте възраст ми се случваше същото. Само че при мене беше друга историята. Майка ми беше починала когато бях на 12 и баща ми се ожени за една вещица, която съсипваше и неговия живот. Та баща ми не ме биеше, а само няколко пъти ми е удрял шамари и то без смисъл. Но постоянно повтаряше това което и на теб ти казват. При това и аз ги запознах с първия си приятел и те знаеха всичко. Аз също като тебе мислех да избягам. Защото да ме наричат мръсница, после пък да казват, че трябва да се оженя за някой който да ме гледа и да бил богат, т. е. да им се махна от главата, после пък казват няма ли да уча и че съм била мързелива, а когато исках да уча ми забраниха да уча висше образование. И как ли не са ме обиждали, хвърляха ми храна като на куче, колко ми се подиграваха, казваха ми, че ще стана проститутка и нарочно ме объркваха и ме заплашваха с разни неща и досега почти всеки ден си спомням това и се чудя какви хора са били. Аз още от 16-годишна правих планове да избягам, но чаках да завърша средно образование. А после с този приятел бяхме една година и нещо. После се запознах с друг приятел който бяхме пет години заедно. Много исках да започна да работя за да мога да изляза на квартира обаче така ми бяха смачкали самочувствието че ме беше срам да отида да си търся работа. И благодарение на този приятел, с който бяхме пет години аз почти не се прибирах вкъщи и живеех почти през цялото време при него в квартирата му. Тоест прибирах се два или три пъти в седмицата да си взема книги или дрехи нещо. Това още повече вбесяваше баща ми и мащехата ми, обаче вече бяха вдигнали ръце и само мълчахме и се разминавахме мълчаливо из коридора. Трябваше да се отърся от ужасно ниското самочувствие и от страховете си и започнах работа, но късно - на 22 години, и веднага се изнесох. Дотогава просто четях психология и се опитвах да се възстановя. Оттогава не съм спирала да работя и ми е много хубаво. Никога повече не се върнах в този проклет дом. Баща ми беше изоставен от мащехата и тогава опряха до моите пари, аз им давах пари да имат да ядат и да си плащат сметките той и сестра ми, която също беше по-малка от мен като твоя брат и също заставаше на тяхна страна по един подмолен мълчалив начин. Баща ми се разболя тежко въпреки че постоянно им казвах да ходят на лекари и никой не ме чуваше. По-късно и сестра ми се разболя тежко и нея гледах. И двамата починаха след години гледане и вечно недоволни. Винаги бяха неблагодарни и винаги казваха че не им е достатъчно. Че съм лоша, че ще ги окрада, ще ги убия, че съм ги изоставила и така нататък и дори се разказвали на хората разни клевети, и са ми оцапвали името, а никога не се казвали че съм им помагала непрекъснато финансово и ако имат нужда от лекар и всичко около тях беше организирано нищо че живееха като вкочина защото то това вече не даваха да се поправи. Съветвам те да си намериш работа и да излезеш на квартира. И не си помисляй да им казваш къде живееш или да се връщаш обратно. Това са непоправими хора, които ще ти разбият психиката и живота. Ти вече имаш психика за чистене и поправяне. Не разчитай много на приятелят ти. Тоест, ако той ти помага и е свястно момче - няма проблем разбира се, подкрепяйте се. Но преди всичко в този живот разчитай на себе си и на своите пари. Не се хвърляй веднага в брак. Бракът е голяма отговорност и страшно много грижи. Затова, че родителите ти те карат да скочиш в брак е глупост до някаква степен, защото не е осъзнато решение от двама млади души които имат всички условия и с радост да заживеят до края на дните си и да изоставят всички лоши хора около себе си да градят нов живот. От зор не го прави. В брака има толкова много грижи, че това което е било у вас може да ти се види нищо. Живееш в такива времена в които можете да живеете заедно, но без да се жените. Успех и да знаеш че ти си правата а родителите ти са в огромна грешка даже бих казала че е извършват престъпление спрямо теб. Дори можеш да ги осъдиш за насилие и за постоянен тормоз и така нататък. Но чакай да станеш на 18 за да не се месят закрила на детето да ти разбият живота пък те.

 

...

горе^

преди: 2 години, 10 месеца hash: 60e1a0cea6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

7.   Наистина ти съчувствам, и на теб и на приятелят ти. Надявам се да оправите отношенията с родителите ти. Според мен, ако искаш да се разбираш с родителите си, първо не трябва да им крещиш, че не са прави или нещо от този сорт. Тръгни с лек подход. Второ, една седмица или повече, готви за вечеря, седнете и поговорете. Кажи им, че вече си голяма, имаш нужда от приятел. На 17г. вече трябва да си по-разумна от децата. Сигурна съм, че ще се оправите. Просто трябва търпение

 

...