Споделяйте чувствата си
преди: 2 години, 4 месеца, прочетена 942 пъти
Тъй като съм прочела доста теми от сорта на "да призная ли на човекът, когото харесвам за чувствата си", а пък и много от моите приятели са били в същото положение (включително и аз) - дойдох да напиша тази тема. Отговорът е да. Признайте за чувствата си. Да, може да бъдете отхвърлени, но по - добре ли е да ви мъчи мисълта "ами какво щеше да стане, ако бях признала, сега дали щяхме да сме заедно? ". Ще ви дам за пример случка от личен опит. Имаше едно момче, което харесвах страшно много. От страх, че ще бъда отрязана, от страх какво ли ще си кажат другите, реших да не казвам на никого. Така или иначе дори не се познавахме толкова много, бяхме нещо като познати. Мислех си, по - добре нищо да не му казвам, отколкото да ми се изсмее в лицето. След като мина наистина дълго време, разбрах, че въпросното момче също ме било харесвало, но го било срам да ме заговори, пък да не говорим да ме покани на среща. Изводът - ако бях споделила за чувствата си, ако бях предприела някаква крачка към него на време, сега нещата можеха да се развият в друга посока.
И една случка от не толкова отдавна - в университета имаше едно момче, по което си бях паднала. Макар че сме колеги, реших да говоря с него, но той каза, че ме вижда само като приятелка, а пък и не е готов за нова връзка. Отначало беше малко сконфузно, но в момента бих казала, че отново сме си в приятелски отношения. Когато се засечем на лекции си говорим, помагаме си взаимно с материали, проекти и т. н. И макар че ме отряза, не съжалявам въобще, за това, че му споделих за чувствата си, а пък това ми и помогна да не гледам не него повече по този начин, а само като на колега и приятел.
Та извода от цялото това нещо - признайте на човека, към когото имате чувства, така или иначе веднъж се живее. Не трябва да ви интересува от мението на другите, които така или иначе са забравили за точно една седмица. По - добре е да знаете, че сте пробвали, но просто с дадения човек не сте били на една и съща страница, отколкото сигурна загуба. А пък и не забравяйте, че винаги го има и процента, където отсрещният човек може да отвърне на чувствата ви ;)

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 4 месеца hash: 543ab553f1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Абсолютно подкрепям. Не е лесно, но това е начинът.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: 13b2a4d09c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Стига с това момичетата да правим първата крачка. Всяка жена трябва да е загадъчна, магнетична. Нека момчето да му е интересно, да се пита дали го харесвате, да не сте отворена книга. По този начин поддържате интереса му. Ако се срамува да си каже, не е за вас и толкова. Мъжете са хищници, обичат да гонят, да се борят. Да не си разменяме ролите. Всичко това го правя и мъжете полудяват и ви запомнят за дълго време.

 

...

преди: 2 години, 4 месеца hash: da345716c5

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   До 2, на мен като някоя ми стане много мистериозна, спирам да се занимавам - ясно е, че върти няколко балъка паралелно. Аз кажа ли на някоя, че я харесвам, значи е така. Очаквам и тя да не ми увърта и да си каже, защото няма какво да си губим взаимно времето (водейки се от вашата изкривена логика, а именно "ако няма химия от 5КМ, никога няма да стане, дори да е най-добрия за мен"). Относно гоненето и боренето - на мен не ми харесва толкова, колкото "наградата", но в повечето случаи се оказва (за съжаление), че много сме се минали... Не знам какви са тия мазохисти, с които си се обградила, че да правиш такива генерални заключения. Смени си малко средата, описваш изключително ограничена (умствено) прослойка от обществото.

 

...

горе^

преди: 2 години, 4 месеца hash: 9d422e43dd

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Аз харесвах едно момче, всъщност все още го харесвам и вече незнам дали е само харесване или нещо друго. Веднъж направих голяма грешка, изложих се много пред него и той ме запомни като глупаво и невъзпитано момиче, а ако знаех че тогава постъпвам неправилно и бях подходила по друг начин нямаше да се случи нищо от онова, което се случи. Само, ако бях постъпила по друг начин може би поне можехме да бъдем приятели и щеше да си говори с мен и да ме опознае, да разбере че не съм чак толкова глупава за колкото ме мисли в момента. Но, пък не мога да го съдя, кой нормален човек на 17 години ще се занимава с 14- годишна. А, може би наистина съм много глупава, защото той дори не ме забелязва когато съм около него. Най-лошото за мен е че се превърна в моя фикс идея.

 

...

преди: 2 години, 1 месец hash: 9d22fd9c40

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Абсолютно разбирам коментар 4. И аз се изложих наскоро, ужасно е просто. И моето мнение е: Ти хубаво си харесваш някого, но има значение дали сте непознати, познати или приятели. Ако сте непознати, то ако го харесваш, е само заради външния вид. И вече ако нямате общи приятели, става кофти. Не можеш да отидеш и да кажеш, че "го/я харесваш", като съответно най-адекватния въпрос ще е "Как така, като не ме познаваш? ". Това е като сте непознати и е глупаво, така се излагаш, все едно сте на 10. Просто трябва да се запознаеш някак с него и да му искаш някаква соц. мрежа. Така става с непознатите. А иначе ако се познавате, е идеално, но ще е тъпо да си провалите приятелството, дори и другия човек да ви харесва, а то като не е сигурно и му признаете, край. Има си тънкости. Аз съм в подобна ситуация (не го познавам изобщо) и се изложих, но ще трябва да спра, защото само се дъня.

 

...