Мразя най-добрата си приятелка
преди: 2 години, 3 месеца, прочетена 865 пъти
Знам, звучи зле. И аз се чувствам зле по въпроса. От една страна се чудя как въобще избрах да съм приятелка с нея, а от друга се чувствам като двуличница защото като съм с нея се разбираме, но вътрешно не я понасям.

По-добре да започна с нашата история, защото мисля че само така ще сте по-наясно. Запознахме се с нея в 8 клас. Ново училище, нов клас за мен, но за нея просто беше нов клас, защото стария се е разпаднал. В началото бях срамежлива и както винаги си седях сама и не общувах с никого докато една друга съученичка не се сближи с мен. Нашето приятелство продължи няколко месеца, а после се правеше че не съществувам, но тая не е важна в историята ми, защото всички я мразим(краде пари и създава интриги). В началото изпитвах неутрални чувства към това момиче, а после помня че по едно време се дразнеше с мен. Доста често ми се налагаше да седя до нея. Това първоначално не ни сближи много. По-скоро тогава тя тайно ми се подиграваше. Не помня как се сближихме, но се сближихме. После пак се отдалечихме до такава степен че тя да ми каже "забравих че съществуваш". По едно време и с класа се сближих, но не издържа дълго време. Станаха драми, разделиха се групички и така. С това момиче пак се сближихме. Обаче накрая се сдобри с групичката и ме забрави. В началото на 11 клас пак се бяха скарали и с нея пак се сближихме. Мразех се за това че не искам да се сдобряват, но знаех, че ако се сдобрят ще бъда забравена. През това време се сближихме много повече. Тя ми сподели нейна тайна и аз моя. Обещах и да не казвам на никого, и тя така. Няколко месеца по-късно групичката пак се сдобриха, но и аз някак си бях близка с тях, но не много. Тогава една съученичка ме попита за моята тайна. Попита ме дали е вярно и аз излъгах. Очевидно беше от къде знае. Добре че замина за Германия след 11 клас. Сега с това момиче все още сме близки. Обаче когато стане въпрос за съученичката която се премести в Германия тя почва с "какво ми пука за тая" и аз я попитах защо говори така щом са се сдобрили. Тя ми каза че не са се сдобрявали. Не е вярно. Пред очите ми се сдобриха и почнаха да си говорят. А и тази година се чувствам толкова самотна защото тя не влиза в часовете. Като и казаха че има повече от 25% тя почна "ама те си измислят аз винаги съм била тук". Когато сме заедно с нейни приятели винаги ме кара да се чувствам забравена.

Но от друга страна ми е гадно че я мразя и че съм двулична. Просто искам истински приятели, а не такива с които трябва да се правя че ги харесвам. След няма и три месеца вече няма да си говорим толкова често за щастие, но ми е тъжно че за 12 години и едно истинско приятелство не създадох. Знам какво да правя в моята ситуация, но просто исках да си го излея.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 2 години, 3 месеца hash: e5d17bc674

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   С такава "приятелка", врагове не ти трябват.

 

...

преди: 2 години, 3 месеца hash: 9f642489a0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Фалшиви приятели не ти трябват, така че ги избягвай. Не задържай омраза, това ще навреди най- вече на теб. Ще имаш възможности да се запознаваш с нови хора и вероятно ще се получи, а ако имаш някакъв проблем, ще намериш начин да го решиш. Истински приятели могат да се намерят, не се отказвай!

 

...

преди: 2 години, 2 месеца hash: 75274e51d3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Тия детски истории тука са като някой турски сериал, режисиран от тибетски монах и заснет от индиец...

 

...

горе^

преди: 2 години, 2 месеца hash: 52efb74269

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   От авторката: Знам, глупаво е да я задържам в живота си, но след завършването само ще се поздравяваме като се видим по улиците.

 

...