Споделена история от Тинейджърски |
Нещо да не е наред с мен?
преди: 2 години, 1 месец, прочетена 923 пъти
Здравейте аз съм на 18. Не знам откъде да започна. По принцип аз съм по-срамежлива личност. Винаги съм бил, малко по-чуствителен. Но като малък си имах приятели от квартала, трима-четирима, после в четвърти клас прекрартих връзката си с тях. Щото направихме една глупост на един мост над Марица. Винаги съм бил по-различен от другите мои връстници. Още от малък съм се интересувал от история, най вече от Втората световна война, даже много исках да приличам на Хитлер, ама така по детски, не че съм нацист, даже напротив. После с течение на годините, много неща се случиха. Като малък, чак до ден днешен прекарвах много време, свободното време, у моята баба. Аз имам един мои братовчед, който е с 10-11 години по-голям от мен, проблемът беше че той тогава беше тийнейджър, и вземаше наркотици, имало е случаи в които е идвал пиян, един път дойде зачервен, сигурно от дрогата, друг път на направо щеше да посегне на баба ми, тогава бях 5ти клас. Аз страхувайки се да не тръгна по този път, взех да се изолирам от съучениците си и тези с които си говорих, и с течение на времето се отчуждихме. Даже един, с който седях на един чин в пети клас, и ме канеше у тях, в девети-десети клас, беше от онези дето ми се подиграваше и заплашваше с бой. Първоначално в осми клас, нещата започнаха донякъде добре, даже си намерих един приятел с който седяхме на един чин ама и той се оказа предател. Даже исках да тегля една игра, която всичките от класа играеха. Но в края на учебната 20182019, направих една глупост, с цел да привлека внимание към себе си. Всички почнаха да ме бъзикат, и аз се затворих в себе си. Почнаха да ме снимат, да си шушукат за мене, даже разпространяваха слухове че съм гей, което не е вярно. Опитах се да се сближа със съучениците си, говорих шеги, но май не ми си е получавало. Влюбих се в едно момиче от класа ми, сега не изпитвам нищо към нея. Но не можех да я сваля, щото дружеше с готините. Почнах да бягам от училище, накрая минах в самостоятелна форма на обучение, и така 2 години вече. Където и да отида ме е страх да не заговоря който и да е, за да не кажа някоя простотия и да не се изложа. Страх ме е да ме отхвърлят. Записах се на ММА, там съм като невидим. Влюбих се в едно момиче оттам, 2-3 години по-малко от мене. Тя не знае че съществувам въобще. Въобще не правя илюзии, че нещо ще се получи, затова не я заговарям. Имам чувството, че там всички отбягват да са с мен, когато ни разделят по двойки, всички отбягват да са с мен. Май когато се притесня, правя понякога странни физиономии, и изглеждам бутафорно. Така ли е, не е ли така? Не знам. Това общество е много жестоко. Не съм като другите тийнейджъри, да се интересувам от Тик ток, Игри, чалги, реалити, Фейсбук, Инстаграм и други простотии. Днескашните мои връстници, мислят само с двете си гънки на мозъка, и гледат да задоволяват само първичните си страсти. Мислят само за барове, наркотици, пиене, курви, и какво ли не. А аз се интересувам от политика, колкото и да е необичайно, за някой на моята възраст. На ММА тренирам не за да ставам състезател, или да са бия, а съм там за тонус и здраве.
Чакам съвети
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 2 години, 1 месец hash: acbac86080 |
|
1. На неприятни хора си попадал и затова така си мислиш. Добрата новина е, че има и свестни хора.
Според мен няма да загубиш, ако потърсиш контакти с връстниците си, например покрай спорта. Може да се намери човек, на когото да му се харесаш. Със сигурност не е лесно, затова започни с нещо дребно. Може би хората около теб не те харесват, но ти не си им направил нищо лошо, по- скоро си мислят, че си дръпнат и не ти трябват приятели. Опитай се да завържеш някой разговор, бъди искрен и вежлив, разпитвай за хобитата и любимите неща на събеседника си, с няколко думи- покажи интерес. Недей твърде много да премисляш стари истории, които не можеш да промениш, ами разбери какво можеш да правиш по- добре следващия път. А ако грешката е била в друг човек, който се е държал зле с теб, прав му път- ти не му мислиш лошо, той за теб не е важен. Разделяте се и търсиш хората, които ще си струват.
Надявам се, че все пак вкъщи се чувстваш добре и имаш роднини, на които да разчиташ, това ще е добро начало.
|
преди: 2 години, 1 месец hash: 8889137d66 |
|
2. Учи право или нещо друго и си запълвай с полезни за теб неща и твоето бъдеще. Остави ги другите така или иначе след време дори няма ги помниш защото пътищата ви ще се разделят.
|
|