Споделена история от Тинейджърски |
Май нямам надежда, нали?
преди: 13 години, 2 месеца, прочетена 2734 пъти
Здравейте!
Моята история не е като повечето тук. Влизам често от много време тук и се опитвам да бъда полезен на другите, но с повечето истории напоследък, просто ..
Та, това не е главната причина, заради която ви пиша.
Не зная, със сигурност има и други истории като моята. Да, знам, "не ми дреме", стига да не се случва на мен, си казват повечето хора.
Съжалявам, ако разочаровам някого, но не ме интересува дали съм толкова красив, нито колко тежа. Не съм някакъв маниак, нямам никакви зависимости и мании. Не ме притеснява и факта, че съм с по-черен цвят на кожата от останалите, нито пък че си "мангалче".
Пак се извинявам, ако ви разочаровах вече, или че ще го направя, но и в тая шибана история ще се говори за ЛЮБОВ!
Любовта е най-добият добродетел. Без нея във сърцата сме, меко казано НИЩО, най-малкото жалки.
Не искам да ви губя от времето, затова ще карам по-накратко. На 16 съм, от средно голям град.
Преди години едно момиче много ме търсеше. Постоянно ми звънеше. Абе въобще. То не бяха писма, разговори от нейна страна и т.н.А аз глупакът все я отблъсквах. Тя пряко няколко пъти ме е питала дали искам да сме заедно, а аз грубо я отблъсквах и й казвах, че си имам друга и т.н., а просто я лъгах. И така в продължение на много време. Докато един ден я срещнах за последно. Никога повече не я видях, нито чух, ни вест, ни кост, както се казва. А аз през цялото време постоянно мислех за нея. Мечтаех си отново да я зърна и всичко да е различно. Но уви, така и нищо не стана.
Миналата година случайно минавах от едно училище за вкъщи и я видях. Тя си беше, същата стойка, лице, по-дълга коса. Като цяло беше само много по-красива. Аз минавах от това училище за път към вкъщи и си слушах мп3 на слушалките. Видях я да говори с някого. Не го познавах. Аз докато минавах видя, че ме погледна, но ... никаква реакция от нейна страна.
Когато я видях имах чувството, че не съм на себе си. Мигновенно не знаех къде съм, нито на музиката обръщах внимание, на нищо. Дишането ми се ускори, дишах и забързано. Ходех по-бавно, защото не можах да повярвам, че това е тя. И така, аз просто я подминах. Обърнах се да я видя и да осмисля това, което ми се случваше, но тя - не. Сигурно ме е забравила, си казвах аз. А и говореше с някакво момче. Много въпроси нахлуха в главата ми, кое ли беше това момче, имаха ли връзка ...
Въпреки, че така и не можах да я изкарам от ума си, нито пък от сърцето, продължавах да мисля, че все някога нещо ще стане.
Та така, оказа се, че една моя далечна роднина се познават с нейните и така. По Божиите неведоми пътиша някак си не осъзнах даже как говорих с нея по гсм-а.
Не искам да се натъжавам повече.. Повярвайте ми, мога да пиша още 2 часа така, без да спирам.
Та рязговаряхме. Оказа се, че тя се е преместила в моята гимназия и даже веднъж ме е видяла, но аз не поговорих с нея и т.н. Учудих се много, но това няма голямо значение.
Имаше някакво рожденден там където е била тя, и нали тази роднина ... аз се опитах да завържа някакъв разговор (по-принцип в моята компания не е никак весело, не зная защо така..), докато тя нещо ми каза да изчакам, после даде телефона на тази далечна роднина, която поиска да говори с майка. Така, номер нямам. Не ме питайте как разговаряхме, сложно е за обяснение, важното е защо и т.н. Нито после тя не звънна не направи нищо. Не зная какво да си мисля. Може би утре ще ходим на гости на едни роднини на един друг рожден ден, и май тя ще е там, но не зная. Не искам да си давам сам напразни надежди.
Наистина не зная за какво написах всичко това. Може би защото дълбоко в себе си искам някой да ми каже, че има надежда и т.н. Просто да ме убеди, че може нещо да стане. Оф какъв наивник съм.
Хайде хора, не вярвам, че ще се намери такъв, но все пак :)
Със здраве. И знайте, може да е опасно да обичаш, но любовта не е слабост ;]
Цеко*
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 208ad10cc8 |
|
1. Май не знаеш поговорката: "Птичката каца на рамото само веднъж"
Защо си изпуснал момичето ? То ти е било поднесено на тепсия?
как да ти кажа...? - ти си си виновен...
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 7400e53300 |
|
2. Определено ИМАШ не само надежда, но и шанс. Стига приятелче да не си на 50-60 години? ! Въпросното момиче нито е излязло в чужбина, нито е омъжено още. Пък и да е... шанс винаги ама винаги има! Просто пойскай нещо, пойскай го силнои повярвай в неговото осъществяване. Повярнай истински. Тогава нещата се получават. Без нерви и нетърпения. Остави нещата сами да се случват, просто вярвай в добрия край и бъди срокоен. За да се случи нещо трябва да не се пришпорват събитията. Пак ти казвам споко! Шанс има и още как.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 1f75e3be7a |
|
3. Оф любов, любов...айде стига! Тя не е всичко, не сме жалки без нея, има смисъл на живота и без нея. Какво да ти кажа сам си си виновен, стегни се, заговори я и поискай телефон. После се извини че си я отрязвал така грубо, както каза. Завързвате разговор искаш и скайп и оттам лесно. Надежда има, но не можеш да очакваш след това време отделно тя изведнъж да скочи в обятията ти, малко оптимизъм и търпение.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: e6ed7e5a66 |
|
4. „Любовта е най-добият добродетел“
Що за двусмислие?
Май нещо не си внимавал в часа по български. Както и да е...
Имаш голям шанс, но този път ти трябва да рискуваш и да разкриеш картите с риск да бъдеш отблъснат. Обади ? се да се видите на кафе и ? признай за чувствата си и за лъжата си, че си уж бил с друга. Признай си слабостта и се остави в ръцете ?.
Според мен, тя още си те харесва. Действай!
А.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 13384b7e62 |
|
5. И аз съм била на нейното място. Сега мразя това момче. Но ако то дойде и се извини може би ще му простя. Има шанс за теб. Помоли я да поговорите и и разкажи за чувствата си към нея и че много съжеляваш. Признай вината си и може и да ти прости с времето. Ако искаш опитай се първо да й станеш приятел, а после кажи за чувствата. Надявам се да съм ти помогнала. Все още има надежда. ;):)
|
|
