Как да започна да живея?
преди: 1 година, 3 месеца, прочетена 449 пъти
Здравейте, момче на 18 години съм и от вече сигурно повече от 1 година съм изпаднал в някаква дупка. Не бих казал, че е някаква тежка форма на депресия, но мисля, че е нещо такова. Дори не знам от къде да започна с проблема си. В главата ми е пълна каша.
Ами ще започна от началото. Извинявам се предварително, ако съм прекалено подробен. До 14-годишен бях истински щастлив. Имах приятели, излизах с децата от квартала всеки ден. Бях пълен отличник, учех с желание и винаги се стремях да бъда най-добрият. До тогава детството ми беше прекрасно. Но от вече повече от 4 години вече не е така. Децата, с които излизах, постепенно се преместиха и отидоха да живеят в други квартали. Други пък си намериха гаджета и спряха да излизат. Повечето от тях не учеха в същото училище, в което учех и аз. В класа останах само с 1 приятел, но след 7. клас и той отиде в друго училище и така спрях комуникация и с него. В 8. клас си намерих 2-ма човека, с които да движа и така до ден днешен. Но с тях прекарвам време само в училище и понякога си пишем. Извън училище само няколко пъти сме излизали. Не бих казал, че сме особено близки. По-близък съм с единия, защото и той е отличник и имаме повече общи неща.

Та както и да е, отклоних се. Последните 4 години от живота си ги прекарах най-вече вкъщи. Единственият маршрут, който минавам всеки ден е от вкъщи до училище и обратно вкъщи. Други причини, за да изляза от вкъщи са или да отида до магазина или да разходя кучетата на разходка. Това е! Животът ми е еднообразен и скучен.

И ето тук стигам до същината на проблема. През последната 1 година в главата ми започнаха да се въртят негативни мисли - "Аз цял живот ли ще бъда така? ", "Цял живот ли ще седя затворен без да излизам и комуникирам с хора? , "Ще успея ли да си намеря приятели някога? " А гадже? Чудя се въобще животът и мечтите ми имат ли смисъл, ако нямам някой до себе си. В момента съм 12. клас и след по-малко от 5 месеца ще завърша училище. Тогава ще загубя връзката и с тези двама човека от класа, с които си говоря сега. Те ще поемат по своя собствен път, а аз ще остана сам. Ами като замина да следвам в университет в друг град, тогава ще остана вече наистина сам. Вече дори семейството ми няма да е до мен. Дори вече не съм сигурен дали това, което съм решил да следвам, е всъщност за мен. Седенето във вкъщи по цял ден наистина започва да ме побърква! Вече не мога да се зарадвам на нещо истински. Заради тези мисли вече загубих мотивация за каквото и да било. Продължавам да бъда отличник в училище, но просто вече не ми се учи изобщо, а ме чакат матури. Като че ли все ми е тая колко ще изкарам на тях. Не виждам смисъл да полагам усилия за бъдеще, в което ще съм сам. Опитвам се да започна да правя някакви тренировки в домашни условия в опит да се разсея от тези негативни мисли, но и за това нямам никакво желание. Демотивиран съм, защото си мисля, че ми е предначертано целият си живот да го прекарам в самота без да имам някой близък до себе си.

Мразя в себе си това, че не съм поне малко като другите момчета. Ще ми се да бях отворен и общителен. Те толкова лесно успяват да си намерят приятели, компании, с които да излизат и гаджета. Знаят как да заговорят момичета и да им привличат вниманието. А аз нищо не мога. Масово момчетата на моите години се интересуват от някакъв спорт(най-вече футбол) или игри. Аз никога не съм проявявал интерес към някой спорт. Нито пък играя някакви игри. За последно играх някаква игра много отдавна.

За разговор с момичета да не говорим, там съм кръгла нула. Абсолютно никаква идея си нямам как мога да заговоря едно момиче. Имам чувството, че ако по някакъв начин се опитам да заговоря едно момиче, ще изглеждам мега тъпо, смешно и странно. Страхувам се също, че може да кажа неволно някоя простотия и да засегна момичето. Не знам с какво бих могъл да привлека едно момиче. Нямам нито хубаво мускулесто тяло, нито имам комуникативните умения да разговарям с хора.

Хора, наистина не знам какво да правя! Как да ги спра тези мисли и как да се взема в ръце? Не мога да продължавам повече така! Как да започна да мисля оптимистично за бъдещето? Страхът ми от самота не е ли основателен? Как да започна да живея с увереността, че няма да бъда сам? Прекалено много ли го мисля?

П. С. Извинявам се за прекалено дългите обяснения. Дано да не съм Ви отегчил.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 1 година, 3 месеца hash: cba3f5e09e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Намери си работа, хвани си гадже, запиши се на рисуване или нещо което ти харесва като хоби, живеи готин живот, зависи от теб.

 

...

преди: 1 година, 3 месеца hash: c5bd210ea0

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Момиче на 14 съм и общо взето съм в същата ситуация. Имам една близка приятелка, която вече не е и в същото училище. Излизам най-много 2 пъти в месеца с нея. Ставам, ходя на училище и се връщам вкъщи да пиша домашни. Така минават дните ми общо взето. Не съм много общителна, не знам за какво да си говоря с хората, вероятно съм скучна за повечето от тях. Имаш два варианта: 1. Да свикнеш със самотата и да я използваш като време за себе си. (Което аз направих и не ми е зле) 2. Да се опиташ да се промениш и да си намериш приятели. Това е по-трудно. Преди всичко помни, че понякога просто си в грешната среда и затова не намираш хора с които да общуваш. Когато попаднеш в един клас опитай се да покажеш на хора с твоите интереси, че искаш да сте приятели. Отиди при тях, заговори ги. Ако има вече формирани групички опитай се да се присламчиш към някоя. Ходи изправен, усмихвай се. Когато казваш нещо не го премисляй твърде много(стига да не е нещо грубо)-няма какво да губиш. Учи се от грешките си и най-вече се учи от тези съученици, които ги бива в общуването(това ми помогна). Да си сам не е чак толкова лошо ако го погледнеш от друг ъгъл, разбира се обаче си прав, че социалните умения могат да бъдат в голяма полза на един човек. Късмет и не губи надежда!

 

...

преди: 1 година, 3 месеца hash: 8e5123fbbe

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Все едно чета себе си. С тая разлика, че за мен основна мотивация беше отиването в университет след 12 клас. Реално аз планирах именно там да си намеря много приятели, бях много мотивиран. Но за съжаление нещата не се получиха - не успях да науча езика за да кандидатствам в чужбина (аз там планирах да ходя). Плюс заради ковид всичко беше онлайн. В край на сметка изгубих мотивацията си за университета и сега съм все едно на училище. Нищо общо със студентския живот.

 

...

горе^

преди: 1 година, 3 месеца hash: adb89e49e0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   По това, което пишеш, изглежда, че си интелигентно и зряло момче. Критичността към самия себе си и overthink-ването са типични черти за по-интелигентните хора. Седенето вкъщи и липсата на социален контакт ти дава време да се вглъбяваш в негативните мисли. Контрирай негативните мисли с позитивни. Ако си помислиш "ето, аз не мога да общувам с хора, цял живот ще съм сам" веднага контрираш - "живота е пред мен, не съм срещнал и една стотна от хората, които ще срещна през живота си, тепърва ще се развивам и общувам с хора". Всичко идва от мисленето. Колкото повече си повтаряш едно нещо, толкова повече това нещо става част от теб. За да общуваш с хората трябва да започваш разговор, да изслушваш, да участваш активно в разговора. Ще се учудиш колко хора са много притеснителни и просто са се адаптирали по един или друг начин да го прикриват. Не се отчайвай, много си млад, тепърва живота ще те изненадва и ще видиш как нещата се променят.

 

...

преди: 1 година, 3 месеца hash: 7ddf1ec288

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Леле все едно слушам себе си преди 3 години (сега съм на 19 ако искаш да знаеш). Едно от важните неща които видях че си написал е че знаеш къде са ти недостатъците. Не си общителен и нямаш мускулесто тяло. Ще започна първо с по-лесното а именно тялото. Най-лесното ти решение да започнеш да ходиш на фитнес и да направиш едно хубаво тяло особено сега защото до лятото ако тренираш правилно (и предполагам не си твърде дебел/слаб) ще имаш добре заформено тяло и не би трябвало да ти е проблем. Важното е да не спираш. Няма значение дали ти се ходи или не. Мотивацията не е оправдание да не направиш нещо. Трябва ти дисциплина. Другият проблем с комуникацията не е лесно решението но трябва да се оправи и той. Когато имах твоя проблем гледах много видеа но честно казано колкото и да гледаш ако не направиш нещо по въпроса нищо няма да стане. Единственото което мога да ти дам като съвет е да си самоуверен но не и до такава степен че да си мислиш че си краля на света. Трябва да научиш добрите и лошите ти качества и да не се притесняваш от отрязването. Не трябва да ти пука дали дадено момиче ще те отреже или не защото много рядко се случва на тази възраст да си намериш половинката с която да прекараш целия си живот. Пробвай с така наречения "cold approach". Просто отиваш при някое момиче и го питаш каквото ти изникне първоначално в главата. Аз най-често ги питах за instagram и след това изобщо не съм се занимавал да им пиша защото целта ми беше просто да не ми е толкова неудобно да говоря с непознати. След 3-4ия път вече ще усетиш как ти е малко по-спокойно и няма да се притесняваш толкова като отидеш до дадено момиче за да го заговориш.

 

...